Текст Теодора Милева
За да посетим двореца Белведере във Виена не се нуждаем от специален повод, но изложбите на двама български художници – Недко Солаков и Михаил Михайлов, които от края на миналата година са част от временната експозиция на бароковия дворец, са допълнителен стимул да се разходим из изложбените зали. Важно е да се отбележи, че Белведере е постоянен дом на значими европейски произведения на изкуството като „Der Kuss“на Густав Климт и „Napoleon am Großen St. Bernhard“ на Жак Луи Давид.
За да разберете с какво българските художници са заслужили мястото си в популярната галерия, останете до края на статията.
„A Cornered Solo Show #3“
21.11.2023-19.06.2024
Намираме се в гардеробната стая на Белведере. Изкуството не винаги е сложено в рамка, нито пък се нуждае от няколко прожектора, упътващи погледа на зрителя към поредния експонат. Затова и в изложбата на Недко Солаков бива предизвикана именно наблюдателността на посетителите. Над шкафчетата, където повечето от тях оставят личните си вещи, се разкрива съвършено нова реалност – разговорът на артиста със самия себе си. Различни мисли, подкрепени с колажи и илюстрации, са част от своеобразната мисловна карта, разкриваща повече от съкровения свят на твореца и неговия вътрешен диалог. В тях могат да бъдат забелязани и препратки към актуални личности и събития – такъв пример е откъсът от “Времеубежище” на Георги Господинов, а Гаустин – едноименен герой от наградения с Букър роман, е загатнат на няколко места в изложбата. Политическата обстановка в световен мащаб, с насоченост към актуалните военни конфликти, също открива мястото си в изложбата. Работата на съвременните творци и тяхното артистично изразяване често пробуждат разсъжденията на публиката и нейната съпричастност.
„Dust to Dust“
19.10.2023-14.04.2024
Как се рисува прах? Всеки посетител, който за пръв път се среща с творчеството на Михаил Михайловски, би се запитал дали това, което вижда, действително е картина. Начинът на представяне на всеки детайл придава уникално усещане за триизмерност и изненадва със своята реалистичност. Композицията изобразява прах или миниатюрни отпадъци, които сме срещали в ежедневието си без да им придаваме естетическо значение. Чрез изложбата те придобиват нов, философски облик и напомнят, че красотата може да бъде открита и в на пръв поглед незначителни неща.
