Три танцови групи от три града в Австрия се сбират на един мегдан

Текст Елица Ценова

Снимки Александър Анастасов

За да се осъществи една щура идея не трябват много неща – достатъчно е да се съберат точните хора. Е, Нина Василева-Занешев е не само добре познат генератор на щури идеи, но и знае как да събира и мотивира техните изпълнители. Нинка, както често я наричат приятелите, е точно олицетворение на поговорката „шило в торба не стои“. Затова и около нея все нещо ври и кипи, разгръщат се проекти, пее се, танцува се, ехти смях и музика.

Миналото лято тя успя за по-малко от месец да организира певческия хор към „Китка“ да участва в Международния хоров фестивал на мира и да спечели сребърен медал. През февруари тази година обедини виенските хорове, изпълняващи автентични и обработени български народни песни, да направят съвместен концерт.

__________

Празник на българската народна песен направиха хоровете „Китка“, „Ягода“, „Българска музикална палитра“ и ученици от българското училище „Св.св.Кирил и Методий“ (снимки и видеа)

Хор „Китка“ спечели сребърно отличие на Международния хоров фестивал на мира във Виена

____________

Сега Нина се е захванала с нещо още по-амбициозно. По нейна идея вече месеци фолклорен ансамбъл „Китка“ към сдружение „Български ритми“ от Виена, фолклорен танцов състав „СамоДиви“ от Инсбрук и фолклорна формация „Тропалинци“ от Линц репетират, за да се представят с три танца, обединени в танцово-певческа постановка „Мегдана сбира“. Хорът за български народни песни „Китка“ също е част от този проект. С него всички заедно ще се представят на събора „На мегдана на другата България“, който ще се проведе на 11 и 12 май в Палма де Майорка.

Нищо чудно вече да сте повдигнали вежди в недоумение – какви ще са тези репетиции между три толкова отдалечени града и как тези хора успяват да се съберат? Успяват. При това повече от успешно. А отговорът е кратък и категоричен: всичко се случва с желание.

Няма нищо случайно

През юни миналата година Нина като студентка в Музикалната академия във Виена е на терен в Инсбрук, където трябва да изследва малцинствените групи в Тирол. Така се среща с Марина Групчева, Красимира Георгиева, Пано и Руми Шуперлиеви и останалите сънародници, обединени около Българския културен център и танцова група „СамоДиви“. Допадат си, харесват се от пръв поглед и Нина започва да мисли как да покаже на света какво могат тези сърцати българи. Представители на танцова група „Китка“ и хора гостуват на българите в Инсбрук на  втората хоротека с певицата Пепи Христозова. Съвсем не случайно там са и тропалинците от Линц. От тази среща до идеята за общ проект са само няколко месеца, в които Нина обмисля, пресмята, наглася и координира наум не само нужните репетиции, хореографии, танци, носии, но и пътувания, хотели, представления.

„Събрахме се и Нина реши“

Всички са в Мюнхен на рожден ден на група „Лазарка“, когато Нина обявява идеята си трите танцови групи да се яват с общо представление на събора в Майорка. Предложението е толкова щураво, че няма как да бъде прието еднакво радушно от всички. „Аз гледам практично на нещата и имах много притеснения как точно ще организираме цялата подготовка за това амбициозно начинание“, признава Марина от Инсбрук. На другия полюс е Краси. „Аз съм оптимист, дай ми да танцувам. В началото не си давах сметка как точно ще се случи всичко, но бях въодушевена“. Ванина Грабеж от Линц прегръща идеята, макар и с известни резерви в началото. Милка Димитрова, на чийто плещи се стоварва правеното на хореография и репетициите, също в началото е скептична. „Не можех да си представя как ще се справим с цялата логистика, а и не знаех какво точно могат тези хора“, споделя тя първите си емоции. И така всички се оказват въвлечени в един проект, който се оказва колкото на пръв поглед невъзможен, толкова и обединяващ и вдъхновяващ.

Хореография и репетиции

Захващат се със задачите. „Най-трудното при изграждането на хореографията ми беше да подбера музиката. Всяка вечер по 2-3 часа слушахме с Богдан какви ли не песни и обработки. Не че съм толкова капризна, но искам музиката да пасне на характера на групата, да им хареса и на тях, да ги понесе. Цял тефтер съм изписала със записки за танците – кой кога от къде влиза, излиза, променях такта. Бях ги виждала как играят и знаех, че са много свежи и емоционални, но сега трябваше да се изкачат на ново ниво, защото хората са едно, а танц с хореография – друго“. Благодарение на ДиДжей Дими цялата компилация на музиката е обработена професионално.

През януари е първата репетиция в Инсбрук. Притеснението витае във въздуха. „В началото ни беше много свито“, признава Марина. „Знаехме, че Милка и Богдан са много взискателни, а ние сме самоуки, не сме излизали на сцена. 11-годишната Ема също се бе поуплашила. Не знаехме какво ни очаква“. Цялата нервност се стопява още в първите минути на репетицията. „Милка и Богдан знаят как да предават стъпките и правят всичко с толкова сърце и професионализъм, че бързо увличат всички. Като гледаме как се раздават и искат да ни покажат и научат, ние се стараем двойно повече от уважение към тях. За нас е огромна чест такива хора да ни учат“, разказва Краси.

„Всичко се получи толкова добре, че за минути притеснията и страховете се изпариха и остана само желанието да направим нещо красиво и хубаво заедно. Тогава повярвах, че ще се справим с всичко“, връща лентата назад и Марина. В задушевната творческа атмосфера не липсват и весели моменти. Краси и досега се разсмива като си припомня как Милка се опитва да се прави на строга. Тя пък на свой ред се залива от смях от недоразуменията, породени от професионалния жаргон. „Аз им казвам: в събота правим танца, а в неделя чистим. Имам предвид, че ще изчистваме трудните детайли, а те ме бяха разбрали буквално и почти бяха приготвили метлите“.

Групата в Линц се води от Ванина Грабеж, която сама е подготвила хореографията и води репетициите на ентусиастите. Подготовката върви и с онлайн репетиции, безкрайни чатове в групата в WhatsApp, обмяна на видеа, съвети, повторения.

_______________

Български дух в полите на тиролските Алпи

_______________

Всички във Виена

Първата обща репетиция на трите танцови групи се провежда в края на март във Виена. Логистиката е безупречна – хората от Линц и Инсбрук пристигат навреме и започват упорита работа в залата. Още в първите минути те си отдъхват, защото танцьорите от „Китка“ ги приемат като равни и никой не усеща и нотка на разделение, перчене или деление. „Много е хубаво да видиш как от една напълно луда идея се ражда нещо толкова прекрасно. Защото в случая говорим не само за танците и сцената, а за приятелства и задружност, каквито рядко се срещат“. Така Нина обобщава двата напрегнати дни, в които стъпките и извивките на танците стават все по-хубави и гладки, а танцьорите все по-уверени и усмихнати.

„Беше ни напрегнато как ще застанем до хората от „Китка“, които имат 15 години опит на сцената, но в крайна сметка се справихме“, доволна е и Ванина. Тя самата съчетава куп ангажименти – малко дете, учене, работа, но подготовката за събора в Майорка си остава с висок приоритет в ежедневието ѝ. Така както Станка Кюркчиева помага на танцьорите в Инсбрук да „изчистват“ всяка стъпка и движение, така и тя се грижи тропалинците да са на високо професионално ниво. „Всеки от нас отделя от личното си време, влага лични средства и много енергия в това начинание. Хората са различни, но когато се съберем, имаме чувството, че се познаваме отдавна“. Милка, известна със своя перфекционизъм, вече е убедена, че за събора всички ще са готови и ще излязат на сцената със самочувствие и увереност. Притесненията на Марина и Ванина отдавна са отстъпили място на въодушевление и една своебразна окриленост, защото все повече се убеждават във възможностите и способностите на хората.

На 19 април предстои обща изява на трите танцови групи. Те ще представят само част от подготвената хореография. Това ще бъде своеобразна генерална репетиция – да се видят на сцената, да се усетят още веднъж. Но основната част от пътя вече е извървяна и няма връщане назад.

Желанието за изява и заедност в показването на красотата на българския фолклор събира тези хора и прави от тях несломим екип, способен да преодолее разстояния и различия. „Ние сме доказателство, че българите можем да бъдем добра и сплотена общност“, категорична е Краси. Те са и доказателство, че и най-щурата идея може да се осъществи, когато зад нея застанат хора с желание и хъс, готови да загърбят личните амбиции в името на една обща цел.