Интервю Елица Ценова
Михаел, кога реши, че искаш да се занимаваш с бизнес?
Спомням си, че първото ми желание беше да стана изобретател, защото исках да създавам нови неща. Когато бях на 18 започнах да чета много книги за предприемачество и мечтаех да имам собствена фирма.
Баща ми е напуснал България в началото на 80-те, а майка ми през 90-те години. Започвайки живота си от нула във Виена, и двамата успяват да изградят успешни кариери като лекар и юрист. Много съм си мислил за тяхната ситуация и за рисковете, които са поели, и ги сравнявах с предприемачеството. Човек трябва много силно да иска да промени нещо около себе си, за да успее.
Когато завърших гимназия, получих от баба ми книгата на Ричард Брансън „Майната му! Да го направим“. Погълнах я на един дъх и на 18 години вече започнах първия си проект, на 19 години получих първото финансиране и нещата се завъртяха.
Какви бяха първите ти проекти?
О, опитвал съм какво ли не! Правили сме апликации за свързване на младежи по интереси, часовници за деца, приложения за ресторанти… Това беше период, в който четях по една книга на седмица и бях готов да опитам всичко. През март 2020 г. по време на Ковид пандемията започнахме с двама приятели българи да разработваме приложение, което показва дали потребителите са имали контакт със заразен с коронавирус. Само за няколко месеца екипът ни се разрастна до 80 човека и успяхме да продадем приложението Novid20 на правителството на Грузия.
Това ли беше моментът, в който разбра, че си на прав път?
Много исках, когато завърша университета, да работя в собствена компания. И както вече разказах, в началото нещата не ми се получаваха и бях доста унил. Малко преди дипломирането имах чудесно предложение за работа в интересна компания. Дълго обмислях дали да приема, защото все пак мечтата ми беше друга. Накрая реших, че ще започна тази работа, ще живея при родителите ми и ще събирам пари в рамките на да речем 20 месеца. След това ще имам някакъв ресурс, за да опитам отново да направя нещо сам. И точно тогава се появи идеята за Novid20. Два дни преди да подпиша трудовия договор, отказах работата и се захванах с приложението.
Novid20 промени доста неща и ми отвори много врати. Днес вече съм продал една компания и една технология, разработвам нова компания, правя инвестиции в различни области и организирам събития. Да, мисля, че съм на прав път. Или по-скоро, мисля, че вървя по моя път – правя това, за което съм мечтал.
Как се отнасят родителите ти към твоята работа и проекти?
Майка ми е юрист, баща ми е лекар, а аз поех по съвсем различен път. Имаше моменти, в които изглеждаше, че нищо не правя, но въпреки това те проявяваха разбиране. Много съм им благодарен за подкрепата дори за най-лудите ми проекти.
Как преминава един твой работен ден?
Всеки ден е различен и се радвам на свободата сам да си променям програмата. Нямам фиксирано работно време или място. Когато фокусът ми е върху инвестиции, разговарям с много хора, които не са в Австрия, и тогава мога да си позволя да работя от вкъщи. Сега разработваме нова компания и прекарвам доста време в офиса.
Как избираш в кой проект да инвестираш?
Искам това, което правя, да ми е приятно и то да е полезно за хората. Разбира се, отчитам фактори като пазарен потенциал, перспективи, но и гледам какво мога да науча аз самият, как ще се развия като личност, ако се захвана с определена идея.
Има и друг момент. Много искам един ден да отворя клуб по карате – това вече е чисто емоционално решение, тук изобщо няма да гледам парите. Искам децата и от най-слабите социални слоеве да имат достъп до спорта и да тренират.
Има ли бизнес, в който при никакви обстоятелства не би инвестирал?
Никога не бих се захванал с проекти, свързани с газ, оръжия, тютюн. Аз искам да правя живота на хората по-добър и по-хубав, а не обратното.
Какво е по-важно в бизнеса – да имаш добро образование или бизнес нюх?
И двете неща са важни. Образованието дава поглед върху процесите, през които се минава, за да се случат нещата. Аз лично най-важните и полезни уроци съм получил от книгите и от контактите с интересни хора.
Предприемачеството е и начин на мислене, защото човек трябва да има визия, която да следва.
За мен е важно да се събера с готини хора, да ги мотивирам и дърпам напред, да вървим заедно към целта. Парите в крайна сметка не са самоцел, а средство за построяване на нещо добро, което променя живота на хората. Затова считам, че трябва да бъдем социално активни. Аз например вече знам как да намирам точните хора и да ги мотивирам да застанат зад определена идея.
Какво правиш, за да развиваш желаните умения?
Преди всичко чета много книги. В Икономическия университет научих някои неща, но времето там ми е ценно заради колегите, които срещнах. Как да се използват и прилагат знанията се учи и в практиката. Първите ми проекти бяха неуспешни, но пък от тях натрупах безценни знания. Аз лично търся и ментори. Когато бях на 19-20 години, отивах при хора, на които се възхищавам, и исках да работя за тях. Не държах да ми плащат, но исках да уча от тях.
През юли 2022 г. ти прекара една седмица на личния остров на Ричард Брансън, срещайки се както с него самия, така и с други влиятелни хора от световния бизнес. С какво обогатиха познанията ти тези срещи?
Ричард Брансън е забележителен човек и аз дълго време бях обсебен от идеята да се срещна с него. Изглеждаше абсурдно, но намерих начин това да се случи. Самият факт, че имах възможност да си говоря с него и да гледам залеза с още 39 човека, всички на водещи бизнес позиции, ми показа, че няма невъзможни неща.
Брансън успява по забележителен начин да съчетава работа, три часа спорт на ден и семейство. Имах чувството, че той поставя нови граници на човешките възможности, затова го попитах как успява да се справи с такова голямо количество ангажименти. Той ми каза, че не е толкова важно какво правиш, а с кого го правиш.
За успеха на всяко начинание е важно да събереш правилните хора.
Ти си само на 25 години, а вече имаш солиден опит зад гърба си. Младостта предимство ли е в предприемачеството?
Да, мисля, че младостта определено е бонус, отваря врати, дава уникални позиции. В началото всички гледаха на мен като на практикант и не ме взимаха насериозно. За седем години в бизнеса, натрупах солиден опит, регистрирах успехи и вече разговарям с по-възрастните партньори като равен. Всяка генерация може да научи нещо от другата – аз знам едни неща, по-зрелите хора – други, тоест има достатъчно голяма база, въз основа на която да обменим опит. В Америка това е по-видно отколкото в Европа. Там няма голямо значение на колко си години, а какво можеш и какво правиш.
Ти спомена, че първите ти стъпки в предприемачеството са били неуспешни. Какво е провалът за един млад бизнесмен – стимул или спирачка?
В Европа прекалено много гледаме на неуспехите като на грешка, като нещо, което не трябва да се повтаря. В Америка не е така – там, ако не си се провалил поне веднъж, не гледат на теб като на предприемач, защото нямаш ценния опит, който дава един неуспех. Захващайки се с бизнес човек има две възможности – да успее веднага и да има собствена компания или да не успее, но да научи нови и ценни неща. Аз също преживявам болезнено неуспеха – два-три дни съм нещастен и разочарован, след това ми хрумва нова идея и скачам отново, за да я осъществя.
Три поредни години си бил шампион по карате на Австрия. На какво те научи спортът?
С карате се занимавам от петгодишен, но серизоните занимания започнаха, когато бях на 13-14 години. Всеки ден ходех в залата, тренирах много упорито и постепенно дойдоха първите успехи. Забелязах, че колкото по-нагоре вървях, толкова повече се променяше отношението към мен. Когато по време на първите ми срещи с влиятелни хора те ме гледаха пренебрежително, си казах „а-ха, то е като при каратето – трябва да ви покажа какво мога, за да ме вземете насериозно“. И така се случи.
Как поддържаш връзка с България?
Всяка лято прекарваме по две седмици на Синеморец, годеницата ми, с която сме заедно от шест години, е от Варна, вече познавам и много интелигентни хора от IT бизнеса – имам достатъчно причини да се връщам в България, да общувам с хората там и да си прекарвам добре.
Ако трябва да посочиш трите най-ценни качества за един предприемач, кои ще са те?
Издръжливост, емпатия и автентичност, тоест да бъдеш себе си, да не се предствяш пред другите такъв, какъвто не си.
Емпатия в бизнеса?
Каквото и да правиш, накрая всичко опира до хората.
Затова умението да разбираш хората, да общуваш с тях, да се поставяш на тяхното място е изключително важно и аз постояно се стремя да го развивам в себе си. Трябва да мога „да чета“ както партньорите, така и клиентите си.
Кои са трите книги, които най-силно са повлияли върху личностното ти развитие?
Вече говорих за „Майната му! Да го направим“ на Ричард Брансън, която имам с автограф. Друга такава книга е „Третата врата или необичайният път към успеха“ на Алекс Банаян, която разказва за необичайния трети път към постигане на заветната цел и затова, че човек трябва да бъде изключително освободен и креативен в стратегиите и похватите си да накара другите да го забележат. Ще спомена и „Експериментът на един живот“ на Майкъл Сингър.
Къде се виждаш след десет години?
Хм, интересен въпрос. Бих искал да имам няколко собствени компании, да имам екип с правилните хора и да развивам идеите си.
