Дора Делийска, пианистка: Успехът е възможността да се развивам без пречки

Текст Елица Ценова

Дора Делийска има чудната способност да влиза в особени връзки с композиторите. Тя не просто изучава творбите на Лист и Шопен, но задълбава в техния емоционален свят, търсейки нови допирни точки или ярки контрасти. Последната година вниманието ѝ дотолкова е обсебено от Дьорд Лигети, че вече е готова с нов пърформанс, базиран на неговото разбиране за клавирна музика.

Извън света на музиката и пианото, Дора обича да танцува, чете, пътешества и да бъде със сина и съпруга си.

Детството на Дора преминава в гримьорните или кулоарите на Плевенската опера, където пее майка ѝ Ваня Делийска. Сяда зад пианото още пет годишна, но ще минат години преди да реши, че това е „нейният“ инструмент. Дотогава се увлича по цигулка, балет, поп музика, посещава театрално студио, пее в детски хор „Звъника“. „Бях жадна за експерименти, исках да опитам всичко“, спомня си през смях детските години Дора. Така тя от рано свиква със сцената и се научава да изразява себе си спокойно и уверено пред публиката.

Постепенно разбира, че пианото ще определя живота ѝ. „Обичам не само звука му, но и самата концепция за него. Не съм зависима от инструмента – мога да свиря на старо пиано в някое затънтено село и пак да се свържа с него и да разкажа това, което ме вълнува в момента“.

Сякаш Виена сама ме избра

След като завършва Музикалното училище в родния Плевен, Дора решава да продължи образованието си в чужбина. „Когато излезе класирането на Виенската музикална академия, видях, че съм сред челните места сред повече от 200 кандидати. Приех това като знак, че Виена ме иска и се отказах да кандидатсвам на други места“.

20-годишната Дора пристига сама в австрийската столица в слънчев октомврийски ден през 2000 г. „Въпреки че говорех немски, в началото ми беше много трудно. Нямах познати, не можеш да се отпусна и да се почувствам комфортно, постоянно мислех за семейството ми“. Пианото се оказва онзи вътрешен стълб, който ѝ дава така нужната опора и стабилност. „То не само ме държи изправена, но и ме води напред“. Упоритото момиче успешно завършва образованието си във Виенската музикална академия (Universitaеt fuer Musik und darstellende Kunst) и търси своето място на музикалната сцена.

2011 година. Музикферайн

След редица концертни изяви в България и Австрия, идва моментът за по-решителна крачка напред. За Дора това се оказва дебютът ѝ в Музикферайн през 2011 г. Тя завладява публиката с брилянтна техника, задълбочен поглед към музикалното произведение и неподправена емоционалност и чар. Контактът с хората в залата е изключително важен за пианистката навсякъде по света, но във Виена тази връзка е особено силна и лична. „Виенската публика разбира от класическа музика и оценява нюансите на моите идеи. Тя е критична, взискателна, но и след като веднъж те приеме, става много щедра, отворена и емоционална“.

Като всеки артист Дора има своите колебания дали е избрала точното поприще. И зрънцето несигурност идва не от съмнения по отношение на музикалния ѝ талант, а от случващото се извън творческия процес и сцената. В музикалния бранш има комерсиалност, нелоялна конкуренция, връзки – все неща, които чувствителната пианистка отказва да приеме като част от сценичното ѝ развитие. „Артистичната кариера е свързана и с много бизнес, а за мен той е несъвместим с изкуството“.

___________

„Alles Walzer, einmal anders!“ на пианистката Дора Делийска е сред десетте най-добри постижения в класическата музика за 2020 година според Falter

Дора Делийска, пианистка: Хубавата музика ни прави по-одухотворени и чисти

_____________

Експериментирай!

За Дора смисълът на изкуството се крие в способността да кажеш нещо ново на хората. Затова и тя не се притеснява да излиза от зоната си на комфорт и да експериментира, задълбавайки не само в музикалните произведения, но и в обществените кризи и актуалните проблеми на света. Така се раждат проектите ѝ B-A-C-H, Alles Walzer, einmal anders, études & preludes, които се отличават със собствена драматургия. При тях интерпретацията на класическите произведения излиза извън границите на чисто пианистичното музициране и се доближава до театралния пърформанс. Чрез комбинация на творби на различни композитори, съчетани по строга вътрешна логика и структура, на сцената се създава ново произведение на изкуството. Дора със замах свързва Фредерик Шопен, Клод Дебюси, Дьорд Лигети и Николай Капустин, провокирайки публиката с нов прочит на познати композиции.

„Не съм си давала сметка, че експериментирам и не това е била целта ми. В случая говорим за вътрешното ми развитие, което следвам. Понякога проектите се раждат бързо, понякога са нужни години, за да съзреят натрупаните идеи“.

Като музикант Дора не бяга от реалността извън сцената, а живо се интересува от случващото се в света.

Не случайно един от най-хубавите комплименти, които е получавала след концерт е „твоята музика ми даде спокойствие и пространство да съм себе си“.

Измеренията на успеха

След множество успешни турнета и концерти в цял свят, 12 компакт диска, покани за участия като солист с водещи оркестри Дора продължава да бъде много самокритична. „За мен успехът е възможността да се развивам без пречки. Искам да запазя себе си в света на музиката и да намирам начини да изразя собствената си интерпретация“. Пианистката работи самостоятелно и признава, че творчеството е самотен процес. Срещата с публиката идва едва на финала и трае сравнително кратко на фона десетките часове репетиции и изследователска работа.

Опора

Най-ценното и стабилно нещо за Дора в този крехък и префинен свят си остава семейството. „У дома намирам най-добрия баланс, връщам се в реалността и се чувствам уютно“. Макар че основният език в семейството ѝ да е английски (съпругът ѝ е ирландец), тя говори със сина си само на български. Убедена е, че той трябва да има здрава връзка с корените си и затова заедно прекарват доста време в България.

А дали и Киан ще поеме по артистичния път на родителите си? „Той е постоянно по изложби и концерти, запознава се с различни артисти. Ние му даваме достъп до културния живот в широк спектър, така че е свободен да избира. Сам реши да свири на китара, аз не съм настоявала за пиано.“

България

Покрай многобройните си ангажименти Дора пътува по цял свят, но винаги включва в програмата и изяви в България. „Там са корените ми, там е родното ми място, там е започнало всичко, което съм постигнала днес. Не искам, а и не мога да прекъсна тази връзка“.

Следващата изява на Дора Делийска на българска сцена е на 22 март с оркестъра на Варненската опера. До тогава тя продължава работа по многобройните си творчески проекти, сред които е и пърформансът Unabridged, в който интерпретира произведението на Лигети „Поетична симфония за 100 метронома“. Този път не е сама на сцената с пианото, а в компанията и на сто съвсем истинкси метронома. „Само не питай как ги намерих и как стигнаха до Виена“, през смях казва Дора.

Тя излъчва щастие. Може би защото по свой начин успява да постигне синхрон между мечтите и реалността. И вярва, че чрез изкуството и музиката ставаме по-добри.