Текст Петя Апостолова
През февруари в много страни по света се организират пищни карнавални шествия. Те са разпространени предимно в католическите страни, а името “карнавал” произлиза от латинския израз carni levamen, „освобождение на плътта“ или carnes levare, „премахване на месото“, тъй като след празника започват постите, а след тях и великденските празници.
Kарнавалът датира от древни времена, назад в езическата история, още преди християнството. Свързва се предимно с дионисиевите тържества в Древна Гърция или древноримски празници като дните в чест на бог Сатурн, както и с ритуали за прогонване на зимните духове и приветстване на пролетта.
Различни са разказите за произхода на тези празници. Вероятно най-влиятелните се основават на обичаите на католическата църква, свързани с Великденския пост. През Средновековието на хората не е било позволено да ядат месо, сирене, мляко, свинска мас, масло или мазнини през дългия период на пости до Великден. Ето защо те наистина са си позволявали да се поглезят предварително и празнували с музика, танци и много храна и алкохол.
Ако се доверим на древните германски племена, ще трябва да приемем, че карнавалът идва от техните обичаи да гонят зимните духове с шумни и цветни тържества. Те слагали маски и вдигали шум със звънци и барабани. И до днес хората в Бавария, Австрия и Швейцария дефилират по улиците със страховити дървени маски, за да прогонят зимата.
Древните римляни пък имали обичай веднъж в годината да се разменят ролите на господарите и слугите. На робите било позволено да разказват вицове и да критикуват. Днес за тази цел се организират карнавални речи, в които се говори с всички и всичко, което е причинило неприятности през годината: политици, съседи, общество.
____________
50 години карнавално шествие в Мьодлинг
11.11.2014 г., 11:11 часа: И нека карнавалът започне сега!
____________
Традиции и обичаи в Австрия
Докато съревнованието между самба школите в Рио де Жанейро тече на фона на пищни облекла и импозантни цветни платформи, а карнавалът във Венеция впечатлява с уникалните си маски, Балът на Дожите и представленията на откритата сцена на площад Сан Марко, в Австрия и Германия Фашинг тече с пъстри шествия и много веселие.
За начало на карнавалния сезон в Австрия се счита 6-ти януари, Денят на тримата царе, а краят е така наречената Пепеляна сряда. Според други теории карнавалът започва на 11-ти ноември в 11.11 ч. Продължителността му винаги е различна, тъй като Пепеляната сряда зависи от подвижния Великден и винаги е на 46-ия ден преди него.
Тази година карнавалните празници около Фашинг се падат на 12, 13 и 14-ти февруари. Карнавалът се празнува винаги във вторник (Faschingsdienstag), преди така наречената Пепеляна сряда (Aschermittwoch) и след Розовия понеделник (Rosenmontag) – денят на големите паради и е последният ден преди началото на 40 дневния Великденски пост. Наименованието „Пепеляна сряда“ идва от църковния ритуал, който се извършва на този ден. Свещеник поръсва пепел от благословена върба заедно със светена вода. С тази пепел той прави кръст по челото на всеки прекрачил прага на храма, произнасяйки думите „Покай се и вярвай, защото от пръст си направен и в пръст ще се превърнеш.“
Някои от основните неща, с които се характеризира Фашинга, е носенето на маски, публичните балове, празничните шествия и подсладяването с промишлено количество понички.
Фашинг събития във Виена
Празнуването на Фашинг във всяка част на Австрия е различно и зависи от традициите на съответния регион. Маскирането и карнавалните шествия са вълнуващ и дългоочакван спектакъл за малки и големи.
На 4 февруари 2024 г. карнавалното шествие във Виена ще се проведе в парка на Пратера напълно безплатно от 14:00 до 16:00 ч. (FASCHINGSUMZUG DER KINDERFREUNDE). Парадът ще започне от Рийзенрадплац и ще предложи широка палитра от развлечения за всички малки участници, като например съвместен концерт на автора на детски песни Бернхард Фибих и барабанната група Батала. Автобусът за детски игри на Kinderfreunde ще осигури различки видове активности и забавления, както и неразделната част от всеки Фашинг сезон, балони и понички. Организаторите на събитието приканват младите ентусиасти да заповядат в цветни костюми на тема по техен избор.
Още едно фашинг събитие, което ще се проведе на 11 февруари, от 14:00 до 17:30 ч. е семейното карнавално парти под надслов „Приятели на природата – Виена“ във виенското кметство на Лихтенфелсгасе. Разбира се, и там посетителите ще могат да се насладят на добре подбрана музикална програма с танци, представления и куп забавни игри. За повече информация и билети за събитието посетете сайта: https://kinderfreunde.at/veranstaltungen/familienparty
Ако пък сте граждан/ка на друга провинция и искате да се потопите във Фашинг традициите на австрийската култура, но не знаете къде и как – оставям този сайт https://lust-auf-oesterreich.at/faschingszeit-in-oesterreich/402728461, който ще ви предостави полезна информация за най-важните карнавални предложения в цялата страна.
Балове
Баловете са неизменна част от традициите на Фашинг. Те водят своето начало още от средновековните кралски дворове в Германия и постигат кулминационното си развитие през 17 и 18в., когато фолклорните елементи, кралските церемонии и венецианското влияние прераснали в невиждано забавление. Фашинг със своите маскени балове и срещи на интелектуалци се превърнало в същинска мода през 19 век, която трае и до днес. В последната седмица на Фашинг по стара традиция се провежда най-грандиозният бал на карнавалния сезон, а именно Оперният бал във виенската държавна опера. Той се отличава със своя аристократичен характер, затова и входният билет за него не е никак евтин.
За повече информация относно виенския оперен бал, както и за други маскени и немаскени балове в седмицата на Фашинг, а и след това, можете да посетите на www.staatsoper.at и https://www.stadt-wien.at.
_______________
Баловете – петият сезон в календара на виенчани
_______________
Фашингът, както и останалите необикновени и пищни карнавали по света, са само пъстрата, блестяща и забавна страна на една монета. Другата страна на тази монета обръща повече внимание на душевния пост чрез молитви и прошка, както и на телесния – чрез контролиране на волята и отказване от неща, които тялото ни желае, но от които духът ни не се нуждае.
