„Мястото на България в Европа – самоопределяне и погледът на другите“ бе темата на Европейския исторически форум, който се проведе на 11 ноеври в Грац. Събитието, организирано по инициатива на Австрийско-българското дружество и Немско-българското сдружение „Памет“, имаше за цел да постави и дискутира актуални въпроси и предизвикателства пред европейската интеграция на България и така да допринесе за по-доброто разбиране на страната и нейната позиция в рамките на ЕС сред западните ѝ партньори.
С интересни лекции и доклади, както и в рамките на вълнуващите дискусии, учени и специалисти от различни държави проследиха мястото на България в европейската история и по-специално в Югоизточна Европа като очертаха два исторически преломни момента – Освобождението през 1878 и падането на комунизма през 1989 г.
Конференцията бе организирана с подкрепата на компанията „Санлас“ и почетния консул прим. д-р Гюнтер Небел. Участниците се събраха във вила „Хартенау“ – последната резиденция на първия български княз Александър I, в която той живее до смъртта си през 1893 г. след като през 1886 г е принуден да абдикира и напуска България.
Сред специалните гости бяха представители на българското посолство във Виена, на Федералното министерство на европейските и международни въпроси на Австрия, дипломати и учени, преподаватели от българското училище „Н.Вапцаров“ в Грац и Клагенфурт. Пистаелят Георги Бърдаров също уважи форума.
Конференцията бе открита с приветствени думи от Герхард Райвегер, председател на Австрийско-българското сдружение, почетния консул и домакин на събитието Гюнтер Небел и историка от университета в Мюнстер Кристоф Лорке.
____________
Герхард Райвегер: Продължавам да се изненадвам колко малко австрийците познават България
____________
Теми за дискусии
Професор Волфганг Шмале от Виенския университет направи исторически преглед на идеята за европейска идентичност, а професор Флориан Бибер, ръководител на центъра за изследвания на Югоизточна Европа към университета в Грац разгледа мястото на България сред държавите от Югоизточна Европа през 1878 и 1989.
Темата за мястото на България в разделена Европа след 1945 г. бе представена с три изключително интересни доклада, акцентиращи върху важни теми за съвременното българско общество.
Луиза Славкова, основател на фондация „Софийска платформа“, насочена към гражданското образование и справяне с комунистическото минало на страната, припомни колко е важно да помним репресиите на комунистическия режим и съпротивата.
Проектът на журналистката от Бон Диана Иванова и професорката от университета в Анкара Зайнеп Зафер разказа за прокуждането на българските турци. Документалните снимки са запечатали потресаващите съдби на десетки семейства, принудени да изоставят дома си. Личните истории на тези хора по своеобразен начин напомнят колко е важно младите хора да правят разлика между демокрация и тоталитарен режим и че познаването и справянето с миналото има значение за настоящето и бъдещето на България и Европа.
В този контекст бе и докладът на журналиста от Дойче Веле Александър Андреев, който постави акцент върху ролята на Държавна сигурност в миналото и съвременните измерения на проблема.
България и Европейския съюз
Втората част на конференцията бе посветена на европейската интеграция на България след присъединяването ѝ към ЕС. На очакванията и надеждите на българите преди 2007 бе посветен докладът на Меглена Плугчиева, посланик в Черна гора, а журналистката Аделхайт Вьофъл представи статистически данни, илюстриращи растежа на България в годините след приемането ѝ в ЕС и повишаването на благосъстоянието на хората.
Основните предизвикателства пред днешната външна политика на страната ни бяха очертани от Весела Чернева, ръководител на софийския офис на Европейския съвет за външна политика. Отношенията със Северна Македония и останалите страни на Западните Балкани, преодоляване на руското влияние и влизането в Шенген бяха основните акценти в последвалата дискусия.
Гостите на конференцията бяха категорични, че подобни събития, търсещи връзките между миналото и настоящето и показващи различни гледни точки към един и същи проблем, са изключително важни и нужни. Диалогът, образованието, комплексният поглед към миналото и проектирането му в настоящето са сред основните съставки за успешната интеграция на България на голямата европейска сцена.
