Интервю Алекс Ценова
През нощта на 9 ноември 1938 г. срещу 10 ноември 1938 г. синагоги и молитвени домове във Виена са подпалени и унищожени. Многобройни еврейски магазини са ограбени и разрушени. По данни на DÖW 6547 евреи са арестувани, а малко под 4000 от тях са изпратени в концентрационния лагер Дахау.
Молитвени домове, синагоги, жилища и магазини, принадлежащи на хора от еврейски произход, са били нападнати, ограбени и конфискувани и в други федерални провинции. Ноемврийският погром не стихва за една нощ, а продължава няколко дни.
__________________
9-и ноември 1938 – нощта, в която горяха синагогите
_________________
В памет на тези трагични събития и за да не се забравя миналото, през 2018 г. по инициатива на Еврейския музей във Виена започва проектът „Lichtzeichen Wien“. На 25 места, където синагогите са били разрушени по време на ноемврийския погром от 1938 г., на висок стълб са поставени светлинни знаци във формата на звездата на Давид. Те са проектирани от австрийския художник Лукас Мария Кауфман.
Д-р Даниеле Шпера е директорка на Еврейския музей във Виена в периода 2010-2022, специалист по медии и комуникации, журналистка. В интервю за Меланж Булгарен тя разказва как е научила за ноемврийския погром, защо е важно да се помнят тези събития и как са се появили виенските светлинни знаци.
Кога за първи път чухте за ноемврийския погром?
Сравнително рано, защото баща ми е бил свидетел на събитията и ми е разказвал какво се е случило в Отакринг, когато е изгоряла синагогата на Хубергасе, и как се е чувствал самият той.
Какъв ефект имаше върху Вас ноемврийският погром?
Тези събития имат много потискащ ефект, особено сега, когато преживяваме атаките на Хамас, терористичната атака срещу Израел и ситуацията, която се очертава в други страни, дори тук, в родната ни Виена. На този фон спомените за онова време са още по-болезнени.
Според Вас има ли конкретно място във Виена, което символизира ноемврийския погром?
Мисля, че всички места, където е имало синагоги, разрушени по време на ноемврийския погром през 1938 г., са места за възпоменание. Сега във Виена имаме много различни възможности да изразим почитта си към всички загинали и пострадали от тези събития. За мен лично площад „Юденплац“ е много важен, защото ни напомня за ужасното прогонване на евреите през Средновековието.
След създаването преди две години на Стената, на която са изписани имената на 65 000 жертви на холокост в Австрия, всъщност за първи път имам място, където мога да отида и да си спомня пряко за моите убити роднини. Защото преди не можех да го направя. Те нямат гроб и затова пътувах до гората, където са били застреляни, а там няма нито надгробна плоча, нито име.
Но и всяко място, на което е имало разрушена синагога, е своеобразен паметник за възпоменание.
Какви следи остави ноемврийският погром в обществото и в историята?
Мисля, че това събитие остави важна следа в обществото. Ако се замислим колко много улици на Виена са били осеяни със счупени стъкла, можем почти визуално да си представим ужаса, който са преживели евреите. Мисля, че това е събитие, което се е запечатва в паметта. И е важно да го помним. Затова и имах вътрешната потребност да основа и започна проекта „OT“ (бел.ред. На иврит „Ot“ означава „символ“. В юдаизма той обозначава не само знак, но и видима религиозна характеристика на отношенията между Бога и човека. През 2018 г. в 16 района на Виена на местата на 25-те синагогите, които са били умишлено разрушени по време на ноемврийския погром през 1938 г., в тяхна памет са поставени светлинни знаци.
Какво трябва да се прави, за да не се забравят събития като ноемврийския погром?
Смятам, че е важно да се дава пример, да се създават места за памет. Като се има предвид, че допреди няколко години на местата на бившите синагоги често нямаше нищо, което да ни напомня какви важни пунктове за поклонение са били, тогава беше още по-важно да започна този проект.
Има ли вероятност събития като ноемврийския погром да се повторят? Защото видяхме в медиите, че пред синагогите са били свалени израелски знамена.
Днес живеем в много трудни седмици и дни. Масовото убийство на 7 октомври 2023 г. ни разтърси из основи. Не само ние, като евреи в този град, но мисля, че цялото общество е потресено, че може да се случи нещо подобно. И когато виждаме, че за първи път от 1938 г. насам във Виена отново се разбиват еврейски магазини и витрини в еврейски магазини и че нашият храм е поруган, това трябва да ни накара да се замислим за много неща.
_______________
В последните две седмици Австрия регистрира тревожно покачване на случаите на антисемитизъм
________________
Как се появи идеята за Виенските светлинни знаци?
На практика нямаше единен знак на местата на бившите синагоги, които са разрушени по време на ноемврийския погром. На някои от къщите, които сега стоят на мястото на синагогите, понякога имаше табели, а понякога изобщо нищо. И затова беше изключително важно да се укаже по някакъв начин какво е имало на там преди 1938 г.
И това се случи като част от изложбата, която организирах заедно с Боб Мартенс и Хърбърт Питър в Еврейския музей. Това са двама професори от Виенския технологичен университет, които имаха идеята заедно със своите студенти да покажат как са изглеждали разрушените синагоги.
Това е наистина страхотен проект, който ни показва колко много неща в архитектурно отношение са били унищожени тук, във Виена. Получи се нещо толкова хубаво и вълнуващо, че разработихме изложба. На пресконференцията при откриването ѝ една жена ме попитаха: „Защо всъщност няма стандартизиран знак за всички тези сгради?“ Този въпрос така ме грабна, че заедно с госпожата, която го зададе, Мария Граф, отидохме при градския съветник по културата и попитахме какво може да се направи. Първоначално нямаше пари за този проект, а след това кандидатствахме във фонда за паметната 2018 г. и нещата се задвижиха.
Как се разви проектът „Lichtzeichen Wien“ през годините?
Светлинните знаци пред местата на разрушените синагоги се приемат много добре не само от местното население, но и от туристите. Би било прекрасно този проект да се разпространи в цяла Австрия. Сега единственият светлинен знак извън Виена е във Винер Нойщат, но има много, много места в Австрия, където до 1938 г. са се издигали синагоги и които трябва да помним и почитаме.
Имате ли впечатление дали младите хора като цяло се интересуват от история и се вълнуват от теми като антисемитизъм и расизъм?
Да, мисля, че тези теми вълнуват младите хора. Особено приятно ми беше, когато работехме по проекта за светлинните знаци. Той беше осъществен от ученици от класа на Бригите Кованц, прекрасна австрийска художничка, която за съжаление почина миналата година. С целия клас предприехме нещо като пътуване из Виена, посещавайки местата на разрушените синагоги. Заедно преживяхме изключително емоционални моменти. Оказа се, че някои ученици живеят срещу място, на което е имало синагога, но никога не са знаели. Всички бяха потресени, осъзнавайки какви разрушения са били извършени и колко хора са били погубени. Тези младежи видяха Виена по нов начин, защото до този момент те не знаеха, че в града е имало толкова много синагоги.
Какво бихте казали в заключение на нашите читатели?
Никога не забравяйте. Много, много е важно винаги да помним какво се е случило през ноември 1938 и че тези събития не трябва да се повтарят.
