Интервю Елица Ценова
На 17 ноември Ви очакваме във Виена, за да представите книгата си „И заживели щастливо“. Какво Ви накара да пишете за партньорските отношения?
Очаквам с нетърпение срещата с българите във Виена. Със сигурност ще си говорим не само за последната ми книга, но и за психотерапията изобщо, за възпитанието и за личното осъзнаване.
Написах тази книга точно за един месец – от 1 август до 1 септември миналата година. Цялата идея вече беше готова в главата ми и аз буквално изсипвах всичко върху белия лист. Трябва да поясня, че от всичките 108 глави 7-8 са свалени от подкаста ми „Голям да пораснеш“. Непрекъснато получавах запитвания от хора къде могат да прочетат казаното в подкаста и сега реших да им дам тази възможност.
____________
Мадлен Алгафари идва във Виена за представяне на новата си книга и семинар за емоционалната интелигентност
____________
„И заживели щастливо“ събира в себе си две книги – 77 глави са посветени на партньорските отношения, а 31 – на човечеството изобщо, което за съжаление не забелязва как вместо към щастието върви към собственото си самоунищожение.
Тоест събрахте малкия интимен свят на една двойка и големия свят на човечеството в една книга?
Да, така се получи. Можех да направя две отделни книги, но предпочетох да събера цялата проблематика на едно място. Съвременният човек се дезинтересира, дезинтегрира от голямата картина и губи връзка със себеподобните си, а това е най-противочовешкото нещо, защото първата човешка потребност е от принадлежност. Оттук идват и голяма част от пробелмите ни. Беше ми важно хората да прочетат и частта от книгата, посветена на общите ни проблеми като човечество.
Книгата е доста обемна и в нея сте обхванали най-различни възможни житейски ситуации – от флирта и влюбването до теми като феминизъм и мачизъм, секс. Защо Ви беше важно да направите толкова дълбока дисекция на партньорските отношения?
Защото това е много важна тема, най-важната. Животът е първо по двойки, а след това и в общност. Ние не сме червеи или охлюви, които са двуполови и дори се самооплождат. Човекът е социално същество. По време на Ковид кризата кабинетите на всички терапевти се изпълниха с търсещи помощ хора, чиито партньорски нездрави отношения бяха допълнително компрометирани от пандемията. Начинът, по който живеем, е изключително стресов и това се отразява най-бързо в отношенията ни с намиращите се в най-малък радиус от нас. Най-често това са партньорите, тези, с които прекарваме най-много време.
Голяма част от хората са непораснали, незрели, което не означава, че са неинтелигентни или лоши хора, но те нямат съзнанието, че нещата са променими. Интелигентен и осъзнат не са синоними. Когато човек не си дава сметка, че не знае, той не търси решения, мисли се за прав, не търпи критика, не може да види взаимовръзките в общата картина.
Обратно – един осъзнат човек е способен да чува, той е диалогичен, защото търси ново знание и е готов да изслуша и другата страна.
Лесно можем да си представим нещата, ако ги разположим във времето. Неосъзнатият човек сякаш е останал в еднопластовото детство, а осъзнатият е преминал в зрелостта.
Какъв е пътят към осъзнаването?
Най-общо казано: просвещаването! Просвещаване не означава образование, защото образованието в училище не предвижда знанията, които ни правят истински мъдри в живота. Неосъзнатите хора са лесно управляеми, а осъзнатостта е сила. Човек трябва да започне да проглежда за истините, да опознава себе си и човека до него. Всеки има нужда от просветление, за да излезе от тъмнината, в която матрицата го държи.
Колкото по-осъзнат е човек, толкова по-щастлива е душата. Често ние сме слепи за себе си и в това отношение психотерапията е безценнен извор на познание, защото там се впускаме в дълго и трудно пътуване към себе си. Да не забравяме, че ние сме „съставени“ от 5% съзнание и 95% подсъзнание, затова и психотерапията се опитва да „прелива“ по малко от подсъзнанието в съзнанието. Осъзнатостта ни дава власт над собственото ни здраве и щастие.
Има ли конкретни стъпки, които човек трябва да следва в това пътуване към себе си?
Психотерапията е един доброволен път на израстване, но на практика няма универсален алгоритъм за това, защото при всеки човек има индивидуален контекст, всеки има различно темпо. Важно е да общуваме с тялото си, да се вслушваме в него, защото то никога не лъже и ни подсказва кога сме преминали определени лимити. Важно е и да установим здравословен ритъм, да живеем по-бавно и да се вслушваме повече в себе си и в човека до нас.
Има, разбира се, универсални алгоритми в нашия вътрешен свят, но те са по-скоро определени последователности, които трябва да бъдат спазени, за да се получи нещо. Например няма как един човек с лекота да се научи да се смирява, ако преди това не се е научил да се отстоява.
Значи можем да се научим да бъдем щастливи?
Щеше ли да има психотерапия, ако не беше възможно превръщането на нещастието в щастие?
Щастието е наша отговорност! То не се продава на килограм на пазара.
Проблемът е, че невинаги имаме ясна представа какво е това щастие. Мнозина вярват, че това е безметежност и спокойствие, но то е и болка, преодоляване на трудности, израстване. Работата е там, че сам човек не може да е щастлив, защото той е социално същество, стадно животно. Принадлежността към определена общност е човешката първоприрода. Но животът в общност изисква полагането на ежедневни усилия. За това и пиша в новата ми книга – как да изградим щастливи партньорски отношения и да бъдем по-осъзнати.
Ще промени ли изкуственият интелект общуването между хората?
Ако му позволим, изкуственият интелект би могъл да попречи на здравото общуване между хората. Той вече ни познава достатъчно добре, понякога по-добре от самите нас. Зомбирането, вторачването в екрана има за последица намаляване на креативността, намаляване на съобразителността, обедняване на речника, поява на когнитивно нетърпение, повишаване на нивата на тревожност и депресивност, поради намаления физически контакт. Така, вместо да израства и да се осъзнава, човек се превръща в бурмичка в матрицата.
Изкуственият интелект може да бъде и много опасен. Той не проявява емпатия, не страда, което означава, че не може да проявява състрадание, съчувствие. При него не съществува формулата за преживяването, защото то преминава през сърцето. А само преживелищният опит може да пренапише клетъчната памет. Интелектът не може. Нито човешкият, нито изкуственият.
Вие пътувате много и се срещата с българи, живеещи от години в чужбина. Има ли разлика в проблемите и въпросите, които те поставят, и тези на сънародниците в България?
Българите в чужбина често питат за България, изпитват носталгия, понякога улавям във въпросите им една неосъзната защитна стратегия, един опит за самоуспокоение и самооправдание, че напускайки България, не са направили грешен избор. Разбира се, някои от тях се интегрират чудесно и се чувстват добре на всяка точка на планетата.
Хората вече пътуват много и разбират, че светът е едно голямо село. Виждаме, че колкото и големи да са разликите на повърхността, в ядрото всички ние искаме едно и също – да сме принадлежащи, утвърдени, нахранени, докосвани с обич и сексуално задоволени.
Българинът е много адаптивен, изключително справящ се, той е находчив, комбинативен е. Освен това е автентичен и успява да се съхрани, където и да отиде.
Вярно е, че на много нива България има още да учи и черпи опит от други държави, но от гледна точка на чисто психичното здраве ние сме по-естествени, експресивни, спонтанни, органични, а това е белег и условие за щастие.
Мадлен Алгафари представя книгата си „И заживели щастливо…“
КОГА: 17 ноември от 18.00 ч .
КЪДЕ: Marokkanergasse 5/Stiege 5/EG Top 17, Виена 1030
Билети за събитието може да закупите ТУК.
