„Четири пъти в седмицата тренираме по седем-осем часа на ден – шест часа във вода и един час на сухо, веднъж седмично по пет-шест часа – ако сме пред голямо състезание, може да се работи и по-дълго, има и допълнителни тренировки, тоест в басейна съм от понеделник до събота между 8 и 12 часа“. Това е отговорът на Албена на въпроса „Колко часа на седмица прекарваш в басейна“.
Зад крехката ѝ и миловидна външност се крие желязна дисциплина, невероятно трудолюбие и борбеност. И ако дните на Албена са разграфени според тренировките в басейна, то годината се търкулва според графика на големите състезания. Мечтаната почивка, която трябва да дойде „сега, когато мине и това световно“, винаги се оказва неприлично къса, защото след „това световно“ идва олимпиада, европейско и следващо световно. И така вече 37 години. „Не съм искала работата ми да е приоритет в живота, но така се случи“, обобщава треньорката.
От балет към плуване
Преди да се влюби във водата Албена посещава три години школа по балет. Започва шест годишна и въпреки старанието ѝ, все нещо в упражненията не се получава. Вече ученичка отива в близкия басейн в Красна поляна. „Всички приятели от квартала ходехме три пъти в седмицата на занимания по плуване. Много ми харесваше и спрях балета“. В спортното училище момичето става част от отбора на ЦСКА, живее заедно с още седем момичета в една стая в общежитие в интерната и се учи да се справя сама с всичките си задължения.
„Спортът в тези години ме направи упорит и силен човек. Не търсех помощ, а решения за проблемите. Научих се да не се отказвам, докато сама не преценя, че съм направила всичко възможно“.
Първи стъпки в синхронното плуване
Една от основоположничките на синхронното плуване в България е Бистра Димитрова – тя е и жената, която привлича Албена към този красив спорт. „Когато видях за какво става дума – това танци, балет, музика, плуване, всичко накуп – направо полудях. За първи път си дадох сметка какво значи да искаш нещо наистина много. Влюбих се до разболяване. Когато треньорката не можеше да дойде на тренировка, физически ме болеше от тази липса“. В началото на 80-те години младата жена е част от първия ансамбъл по синхронно плуване на България.
Докато успешно завършва Националната спортна академия, ражда и сина си. През 1989 г. ѝ предлагат да изгради отбор по синхронно плуване в спортната школа в Люлин. Тя обикаля училищата в района, убеждава родителите, привлича деца и успява да създаде силен тим. Някои от възпитаничките ѝ не могат да плуват и се налага да започнат занимания съвсем от начало, но след няколко години упорит труд момичета вече печелят медали на състезания. Успяват да завоюват и Купата на България. „С националния отбор излизахме и в чужбина и едва тогава видях, че всъщност имаме страхотна школа. Тъжното е, че в този спорт оценките са доста субективни и често те не получаваха полагащите им се точки – нещо, което много ме ядосваше“, връща лентата назад Албена.
Рестарт
Точно, когато успехите стават видими и младата треньорка започва да налага собствен стил и почерк в работата, тя решава, че трябва да започне да подрежда отначало пъзела на живота си. Заминава за Гърция, а избира Солун, защото е близо до България. „В тази страна има много отбори по синхронно плуване, но и много треньори-чужденци. Конкуренцията беше голяма, но не се уплаших. Бях се отдала на работата и нещата вървяха. След няколко години получих предложение да отида в най-добрия клуб в Атина, който се помещава в изключително красив спортен комплекс. Гледала съм го това място през годините и съм си казвала „ей, какво ли е да работиш тук“ – е, стигнах до него“. Радостта ѝ обаче не е пълна, защото синът ѝ решава да се върне в България и тя остава сама да се бори с новите предизвикателства.
__________________
Българката Албена Младенова е треньорка на годината в Австрия
__________________
„Винаги, когато съм имала трудни лични моменти, съм намирала спасение в работата – впускам се и работя толкова много, че не ми остават време и сили да мисля за нищо друго“, прави равносметка Албена. А в Атина има периоди, в които е в басейна по 12 часа на ден с момичета на различна възраст, с националния отбор на Гърция или с клубния тим. Занимава се с всичко – прави хореография и композиции, търси и подготвя музика за съчетанията, следи физическата подготовка на състезателките. „Винаги съм се стремяла да работя максимално добре. Не се задовлявам с посредствено изпълнение. Синхронното плуване е свързано с невероятно натоварване – за три минути момичетата имат по 5-6 серии под водата със задържане на въздуха, сложни упражнения с краката и интензивни движения с ръцете. Тази бърза смяна горе-долу изисква отлично тренирани дробове, а пълният синхрон в ансамбъла или двойките се постига с часове повторения и отработване на всяко движение“.
Албена признава, че е от хората, които имат привилегията професията да им доставя удоволствие. Иначе няма как да прекара часове в слушане на най-разнообразна музика, докато отдели онези три минути, които ще паснат на съчетанието. Няма как да работи с дни върху изграждането на сложни и красиви съчетания, пресмятайки всяко движение под и над водата. „Обичам синхронното плуване – била съм състезателка, сега съм треньор. Никой от моето семейство не се е занимавал със спорт. Майка ми е художничка, а баща ми си отиде твърде рано от този свят. Работя това, което мога и разбирам най-добре, и съм щастлива“.
Работата ѝ в Гърция е повече от успешна и при все, че вече е утвърдено име като треньор в този спорт и харесва социалния си кръг, отново решава, че е време за промени.
Да пробиеш в страната на снежните спортове
Следващата спирка е Австрия. Тук я води желанието да събере семейството си, ако не в един град, то поне само в две държави. Брат ѝ живее от години в Каринтия и Албена иска да бъде по-близо до него. „Можех да отида във Вилах, но там няма нищо, свързано със синхронно плуване и затова избрах Виена. Подготвих си всички дипломи, биография, препоръчителни писма и отличия и отидох при шефката на тукашната федерация. След първата пробна тренировка веднага ме взеха“.
Треньорката бърза да се докаже и отново работи в лудешки ритъм. Момичета ѝ успяват да спечелят важни състезания, а през 2012 г. се класират за Олимпиадата в Лондон. Амбициозна и упорита тя не спира да търси специалисти за изграждане на танците, за подобряване на силовите тренировки, за впечатляваща хореография. През 2013 г. след не лека битка с бюрокрацията Албена най-после е официално назначена за треньор на австрийския национален отбор по синхронно плуване.
Гръцките момичета и влизане в престижната тройка
Истински големите успехи в алпийската република тя постига с трите сестри Александри, които пристигат от Гърция. Сближават се бързо, още повече, че Албена говори гръцки и така помага на момичетата да се справят в първите месеци, в които са сами в чуждата държава. „Още с първото съчетание, което им направих, те станаха първи в дуета. Този успех ни зареди всички с ентусиазъм и стимул. Момичетата са много трудолюбиви, поддържат се, имат воля за победа и от самото начало вярваха, че ги чакат големи успехи. Тази тяхна детинска увереност някак се предаде и на мен и работихме с голям хъс и амбиция“. Очевидно резултатите от целенасочените тренировки не остават незабелязани. „В нашия спорт често истинската оценка идва не от съдиите, които са склонни да проявяват субективизъм, а от другите треньори. Спомням си как през 2014 г. по време на Световното първенство за девойки в Хелзинки на едно от заниманията ни дойде руската треньорка – чула била за сестрите Александри и искала да ги види. Поседна на скамейката и накрая си тръгна без да каже нито дума. Журито ощети момичетата, но аз знаех, че сме на прав път“.
Години наред синхронното плуване в света е доминирано от състезателките на Русия, Украйна, Испания, Италия, Япония. Нужни са невероятни усилия, за да се пробие в този спорт и то от спортисти, идващи от държава, известна с победи в зимните спортове. Но водените от Албена момичета успяват да вдигнат летвата и да наложат нови стандарти.
Титли и медали
През 2022 г. на Световното първенство в Будапеща сестрите Александри стават трети, печелейки два бронзови медала. От Европейското първенство в Рим същата година си тръгват с две сребърни и едно бронзово отличие. 2023 г. вече донася и първите места. На Световното първенство по водни спортове във Фукуока Анна-Мария и Ейрини-Марина Александри печелят световната титла, а сестра им Василики Пагона завоюва два сребърни медала в индивидуалната надпревара. „Знаех, че момичетата могат много, че дават всичко от себе си и са подготвени на изключително високо ниво, но не си и бях мечтала за такъв успех“, признава Албена.
Треньорският талант на българката е оценен по достойнство и тя печели наградата Niki и е избрана за „Треньор на Австрия за 2023 г.“
Цената
След всички тези отличия и признания Албена си остава все така скромна и пестелива на похвали. „Всеки ден се уча да съм търпелива, толерантна към чуждото мнение и да надвивам егото си в името на целта. Много е важно човек да може да замълчи, да направи стъпка назад, когато се налага, да изчака“. Цената на успеха се измерва и в ежедневното преодоляване на страх, болка, несигурност, в амбицията да направиш нещо по-добро и красиво, в липсата на личен живот.
„Всъщност не знам дали съм амбициозна, но знам, че съм научена каквото и да правя, да го правя по най-добрия възможен начин. Най-големите грешки правим от страх и нерешителност, затова всеки ден се опитвам да преодолявам себе си“.
Най-голяма помощ тя получава от близките си хора и особено от порасналия ѝ син и брат си, с които говори с часове по телефона и които ѝ помагат да преодолее стреса и дозата неувереност, връхлитаща я на моменти. Доволна е, че брат ѝ е сравнително наблизо, а майка ѝ идва всяка зима по няколко месеца при нея. Намира щастието в простичките неща – разходка сред природата, часовете, прекарани със семейството, посещение на театрална постановка.
Макар че повече от 20 години работи извън България, Албена никога не е прекъсвала връзката си с родината. Всяко лято се връща за поне месец, следи развитието на момичетата от първите ѝ треньорски години. Въпреки напрегнатия си график и многобройни пътувания дори и в Австрия тя се опитва да следи културния календар с български събития.
След толкова световни и европейски титли в треньорската ѝ кариера Албена вече иска да намали обема на работа и да забави темпото. „Когато след изпълнението на сестрите Александри в Япония чух китайската треньорка да казва, че сега трябва да работи десет пъти повече, разбрах, че не можем да си позволим отдих. Но пък аз и друго не знам – нищо не се получава даром, затова и всеки ден си гледам работата както трябва“.
Почивката отново се отлага – поне за след Олимпиадата в Париж 2024.
Материалът е част от поредицата „Българите в Австрия – портрет в 21 век“
