Людмила Ханджийска – мениджър в радио ORANGE 94.0: За успешната интеграция в Австрия е важно доброто владеене на немски език

Текст Елица Ценова

На 18 години и няколко месеца човек не може да разчита на сериозен житейски опит, на който да се опре в трудна ситуация. Младостта обаче притежава очарователната увереност, че може да се справи с всичко, гледа на живота като на безкрайна импровизация и не се интересува от пътни знаци.

В края на 2002 г. Людмила Ханджийска стоварва тежкия си куфар във Виена, твърдо решена да учи журналистика именно в австрийската столица. Наясно е, че се впуска в приключение с много неизвестни, но предизвикателствата не могат да променят решението ѝ.

Двадесет години по-късно тя е координатор и мениджър на проекти към радио ORANGE 94.0 с над десетгодишен опит и две магистратури от Виенския университет – по журналистика и политология. Допълнително подпомага българската фирма Angel Baby в дейността ѝ на немскоезичния пазар и отглежда петгодишния си син.  

Житейски импровизации

Още след завършването на Езиковата гимназия с английски език в родния Благоевград Люси иска да продължи образованието си в чужбина: „Решението да дойда във Виена си беше мое и бях наясно, че аз нося отговорност за последиците“.

Първата година е поредица от изпитания за момичето, което за първи път се отдалечава от уютния дом на родителите си. Тя трябва сама да намери квартира, да опознае големия град, да се справи с бюрократични процедури, свързани с разрешения за престой и учене, да открие приятели. И най-вече да научи немски. „Всичко около мен беше непознато и към онзи момент плашещо и чуждо“, спомня си Люси. Тя припомня, че това е времето, когато Партията на свободата на Георг Хайдер е влязла триумфално в парламента като трета политическа сила и е част от коалиционното правителство: „Имаше осезаемо отношение към чужденците, което се усещаше и в учрежденията, и на чисто битово ниво. Аз бях много млада и наивна и всичко това ме впечатляваше, а често и нараняваше“. Първите българи, с които се запознава, се оказват песимисти по природа и често ѝ повтарят, че не си струва да учи журналистика, защото тази специалност няма перспектива.

Равносметката в края на първата година показва отлично взети изпити по немски, уютна квартира, споделена с приятели, увереност в себе си: „Имаше моменти, в които единственото, което исках, е да съм у дома. Останах въпреки всичко благодарение на моя инат и честолюбие.

В крайна сметка животът е безкрайна импровизация и често се оказва, че можем много повече, отколкото си мислим“.

Люси припомня, че за разлика от днес преди 20 години пътуването и ученето в чужбина са били свързани с редица ограничения и административни изисквания.

Интеграцията

След 20 години в Австрия Люси се чувства комфортно и сигурно. Убедена е, че пътят към успешната интеграция в едно чуждо общество минава на първо място през усвояването на езика: „Имам късмет, че една от най-добрите ми приятелки е австрийка. Тя ми помогна не само да науча добре немски, но и да навляза в ежедневния живот на виенчани“. Според нея опеделянето на австрийците като „недружелюбни“ е твърде силно и обобщено: „Може би те имат нужда от повече време, за да се отпуснат, но пък приемат ли те, стават много коректни приятели“. Не бива да се пренебрегва и значителната разлика в нагласите на хората в столицата и в провинцията. Живеещите в по-малките населени места често са по-спокойни и дружелюбни, но и по-консервативни във възгледите си за света.

Животът във Виена се променя значително през последните 20 години. Мултикултурният облик на града внася повече цвят и толерантност в обществото, но води и до нови проблеми. Върху тях се наслагват влиянието на социалните медии и огромният поток фалшиви и негативни новини. „Днес набюдаваме твърде много разделителни линии на различни нива. Хората са значително по-песимистично и враждебно настроени и по-лесно залитат в крайности“, коментира наблюденията си журналистката. Според нея групата на тези с умерени възгледи, позиционирани в средата, все по-често не намира представителство и се чувства малцинство: „В опита си да не загуби още избиратели, Народната партия прие реторика, която я доближава до Партията на свободата. Курц и групата около него промениха политическия пейзаж и внесоха голяма доза арогантност в него. Основните партии пренебрегват важни въпроси, свързани с миграцията и интеграцията, и така вместо да се разрешават, проблемите се задълбочават“.

При все това Виена остава прекрасно място за живот и засега Люси не планира промяна в местожителството си: „Тук вече съм създала своя професионална среда и широк кръг приятели от цял свят. Като прибавим богатия културен живот, доброто здравеопазване и образование, на този етап не намирам причина да се върна в България“. Като майка на петгодишно дете, тя отчита и други предимства на австрийската столица – детски градини, безопасни площадки за игра, многобройни възможности за креативни занимания и спорт.

Медийни сравнения

От професионален интерес Люси редовно следи българските медии: „Тъжно и обидно ми е, когато гледам количеството катастрофи и убийства, които се отразяват в българските централни новини. Да не говорим за начина, по който се поднася тази информация. Колко пъти сте видели пътно-транспортно произшествие като водеща новина в Австрия?! Но и когато това се случва, подходът към събитието е друг, друго е отношението към жертвите и техните близки“. Тя пояснява, че големите медии в Австрия получават субсидии от държавата и по този начин са финансово обезпечени. Това им дава възможност да наемат качествени журналисти и да бъдат независими от бизнеса. Според нея твърде много издания в България зависят пряко от определени фирми и не могат да си позволят да бъдат критични към корупцията и злоупотребите с власт.

Спални чувалчета с кауза

С много любов Люси говори за Angel Baby – българска фирма, която шие спални чувалчета за деца: „За първи път видях техен продукт в „Майчин дом“ в София, където се роди моят син. Много ми харесаха тези меки, шарени чувалчета с крачета и веднага поръчах няколко. След това разбрах и за социалната мисия, която отстояват собствениците – те подпомагат недоносени бебета и деца със специални нужди“. Люси приема присърце каузата на Angel Baby и вече няколко години се грижи за връзката на компанията с клиенти от Австрия, Германия и Швейцария. Всеки позитивен отзив (а те не са малко) я радва и мотивира: „Щастлива съм, че работя със сърцати и всеотдайни сънародници и заедно разпространяваме не само качествена българска продукция, но и помагаме на родители в трудни моменти. Истинската помощ често не се изразява в пари, а в жеста на внимание и грижата да се помогне на конкретно дете със специфични нужди“.

Момчето на Люси скоро ще тръгне на училище във Виена. Тя и съпругът ѝ са категорични, че то ще посещава и българско училище, за да се научи да чете и да пише на майчин език. От натрупания с годините опит младата жена знае, че колкото и добре да е интегриран човек в едно общество, корените си остават в родината.

Материалът е част от поредицата „Българите в Австрия – портрет в 21 век“