Дафина Ишева-Гьолер – българката, която ръководи финансите и администрацията на Представителството на ЕK във Виена

Текст Елица Ценова

Едно пътуване може и да започне случайно, но стъпките по пътя, завоите, изкачените върхове и преодолените трудности са плод на съзнателните решения на пътуващия. Подтикът за решителните промени в живота на Дафина Гьолер често идва случайно отвън, но промените се случват благодарение на нейната упоритост и целенасоченост. Днес тя ръководи финансите, бюджета, човешките ресурси и администрацията на представителството на ЕК в Австрия, но с лъчезарната си усмивка, непринудеността и позитивната енергия, която излъчва, никак не напомня на брюкселски чиновник.

Любопитството води във Виена

През есента на 1998 г., докато чака приятелка в коридорите на Софийския университет, Дафина чете налепените по стените съобщения. Случайно попада на информация, че всеки вторник от 14.00 до 15.00 ч в Австрийската библиотека се дават консултации за следване в страната на Моцарт. Случайно е вторник, почти 14.00 ч, и случайно библиотеката се оказва в съседния коридор.

Вече съвсем не случайно на 1 март 1999 г. Дафина пристига във Виена като студентка във Виенския икономически университет. Първите шест месеца са посветени изцяло на немския език. „Бях много мотивирана да науча нов език, бях жадна за нова култура, исках да се запозная с нови хора. Единственото общежитие, в което намерих място, се намираше на Гюртела в близост до Volksoper. То беше католическо и в него живееха само момичета, а за реда се грижеха монахини. Първото нещо, което виждах, излизайки от общежитието, беше коренно различно – западналото секс кино на ъгъла.”, разказва с усмивка Дафина.

Няколко месеца по-късно младата жена среща бъдещия си съпруг – австриец, току-що завършил археология и история. „Той направи Австрия близка до сърцето ми. Тогава повечето австрийци не знаеха почти нищо за България, често бъркаха София с Букурещ и дори някои в Каринтия се удивляваха, че не нося забрадка.“

Клагенфурт – Брюксел – Виена

Това е времето, когато Запада бързо открива бизнес потенциала на Източна Европа и се търсят кадри с езици от този регион. След завършване на магистратура Дафина започва работа в отдел „Международна координация” на строителната компания Strabag в Каринтия, отговаряйки за икономическите централи в източноевропейските държави. Появява се синът ѝ Фредерик. Семейството живее в Клагенфурт – родното място на съпруга ѝ, тя пътува много из Европа, но прекарва и по три часа на ден във влака, за да стигне до работното си място в Spittal an der Drau . „Благодарна съм на съпруга ми, че в този период пое голяма част от грижите за детето ни. Австрия е консервативна държава и преди петнайсет години това не се случваше често. Радвам се, че нещата в тази посока се променят и мъжете все по-активно се включват в отглеждането на децата”.

След няколко години в забързан ритъм, тя усеща, че е време за промяна. И тук отново се намесва случайността – нейна близка приятелка се готви за конкурс за позиция в ЕК. Заинтересована, Дафина също решава да потърси работа в Брюксел. Тя използва времето във влака, за да се подготви за изпитите и след като минава конкурс, през 2011 г. става одитор по финансов контрол на грантове за промишлеността и заминава със семейството си за белгийската столица. На крехките ѝ рамена лягат огромни бюджети, проекти като „Галилео” и „Коперникус”. „По това време слагах подписа си под сметки за милиарди, защото често ставаше въпрос за космически технологии. Спомням си, че се чудехме как се вписва амортизацията на току-що изстрелян в грешната орбита сателит”.

След седем години в Брюксел тя отново копнее за промяна. И отново се намества случайността – от разговор с приятели разбира, че има подходяща за нея позиция във Виена. Успява да подаде документите за конкурса точно два часа преди да изтече крайният срок.

Очи в очи с хората

В края на 2017 г. Дафина и семейството ѝ се връщат във Виена и тя поема поста ръководител на финансите, бюджета, човешките ресурси и администрацията на председателството на ЕК в Австрия. “Тук имам директна връзка с хората, можем да разговаряме и дискутираме с тези, които пряко усещат работата на ЕК в Брюксел. Ние сме буквално очите, ушите и гласът на ЕК в Австрия.” Дафина е убеден европеец и държи на личната връзка с всеки човек. „Само в пряк контакт можем да разберем какво искат хората и как те оценяват работата ни. Политиците често се оправдават с ЕК и прехвърлят отговорността за грешките си на Брюксел.

Вижда се, че обича работата си. „Тя ме стимулира и ми дава енергия да се развивам, да научавам нови неща, да се справям с различни предизвикателства”.

О, Виена!

Дафина обожава Виена. „Тук е толкова хубаво и спокойно!” Австрийската столица предлага всичко, което може да иска човек – добра социална структура, отлично организиран обществен транспорт и богата културна програма. „Проблемът в Брюксел е, че човек без да иска се затваря в един балон от колеги и работа. Във Виена синът ми ходи в нормално училище и в началото беше изненадан, че родителите на съучениците му не работят за европейските институции”.

Българска връзка

 „Аз съм от България и Каринтия” – така се представял синът ѝ, докато живеели в Брюксел. Фредерик говори и пише на български, обича да прекарва ваканциите при баба и дядо в България. „Когато беше по-малък почти всеки ден ходехме на детски театрални представления. Бях изненадана колко богата програма за деца имаше по това време в София”. Съпругът ѝ също с удоволствие посещава страната ни и проявява професионален интерес към богатото ни историческо наследство и места като невероятните останки в Перперикон, тракийските гробници, уникалните манастири като Земен и Рожен. „Навремето той беше изненадан, че имаме и толкова хубави вина, особено го впечатли сортът Мавруд, който се среща само при нас”, разказва Дафина. В Австрия ѝ липсва българската спонтанност и умението да се празнува. „Сватбата ни в Клагенфурт беше много хубава, но без музика. Представяш ли си сватба без танци? Затова повторихме в Пловдив и танцувахме до зори!”

Мъчно ѝ е, че страната ни все още продължава да е слабо позната за австрийците и да се свързва предимно с бедност и корупция. Затова е и активен член на Австрийско-българското сдружение, което има за цел да популяризира България в алпийската република. „В Австрия вече има много българи и нашата общност става все по-активна и видима, което води и до по-голям интерес от страна на австрийците. За мен е важно да разказвам за страната си, да я представям чрез писатели като Димитре Динев и Илия Троянов, да убеждавам австрийците, че си струва да я посетят.

Дафина се чувства европейка и след толкова години в чужбина не намира за нужно да замени българското си гражданство с австрийско. Убедена е, че може да работи навсякъде, но не всяко ново място може да се превърне в дом. „Най-уютно ми е, когато привечер излезем на разходка с кучето ни Зевс из лозята на 19 район. Има нещо много успокояващо в залеза и в тишината, а ароматът на това място ме връща в детството”.

Материалът е част от поредицата „Българите в Австрия – портрет в 21 век“