Petar, който обича да прави хората щастливи

Текст Елица Ценова

Просторен, светъл и елегантен фризьорски салон в близост до централната търговска улица Мария Хилфер щрасе във Виена. Кърпите, шампоаните, балсамите, кутиите и шишенцата с бои и всякакви чудесии за коса са педантично строени по рафтовете, но настроението тук е почти безгрижно с щипка фриволност и небрежност.  Ако поседите повече от два часа, ще чуете немска, английска, руска, албанска реч, но и задължително от време на време „Хайде, пиле, сядай да ти измият косата. Какво ще правим днес?”

Петър Тричков е не просто фризьор, който ще ви постриже и изсуши. С него може да се говори за всичко – от международното положение до последните модни тенденции. Разговорът върви леко, защото той преди  всичко умее да слуша и притежава онези вътрешни сензори, с които безпогрешно усеща настроението на всеки, седнал на стола. „Абе, понякога хуморът ми е дървен и брутален и получавам основателни критики за това. Осъзнавам го и се опитвам да се коригирам”, искрено признава той.

Първи стъпки

Първите фризьорски експерименти Петър прави с косата на майка си. Съучениците му спестяват парите за бръснар, доверявайки се на неговата сръчна работа със стара шивашка ножица. По идея на майка си едно лято в София се записва на курсове за фризьор и сервитьор. „Ако не бях започнал да се занимавам с фризьорство, може би щях да уча география или нещо, свързано с пътувания”, споделя той. Учи се от Надя Балевска, която пък е работила с Дим Дуков. Тя го кани като асистент в новия ѝ салон и му помага да навлезе в тънкостите на дамските прически. Младежът притежава фотографска памет, вижда всичко триизмерно, креативен е – очаквано добра комбинация от качества, които го превръщат в един от търсените фризьори в София по това време.

Но Петър вече е видял свят и иска друг живот. Първоначалният му план е да замине да работи в Бахрейн, но съдбата го отвежда в Австрия.

2001. Два сака, еднопосочен билет и много работа

Пристига от София във Виена през 2001 г. Стоварва два големи сака на Южната гара и вдишва дълбоко – наясно е, че остава. Вече познава австрийската столица от предишни посещения, има план, цел и мотивация. Записва се като студент, защото това е една от малкото възможности по това време да живее легално в Австрия. Веднага се захваща да учи немски. За разрешение за работа ще трябва да почака години.

Първоначално обикаля да постригва по адреси. „Това бяха най-трудните ми години – от 7 сутринта до 12 през нощта бях на път. Случваше се един клиент да е във Флоридсдорф, а следващият в Земеринг. Непрекъснато тичах с един куфар, пълен с ножици, четки и сешоар. Държах да съм точен и това ми създаваше голям стрес”. С коректност и качествена работа бързо печели клиенти и преминава на ново ниво – превръща част от квартирата си във фризьорско студио. Така пести време и може да предложи по-добри условия на посетителите, но е в непрекъснат страх от проверки. Натрупаният стрес през първите години непрестанна работа не остава без последствия за здравето на Петър.

2004. Първи виенски салон

Първият салон с марката Petar е в пресечка на Мария Хилферщрасе. Той е просторен, но почти няма естествена светлина. Петър вече работи „на бяло”. „Всяко изкарано евро го записвах. Никога не съм се възползвал от социалната система, не съм взимал кредити и не съм бил на минус”. Това е кратката равносметка след години работа в австрийската столица. „Човешката природа е така устроена, че винаги иска още и още. Аз не съм особено предприемчив и се задоволявам с това, което имам. Виждам хора, които живеят много трудно и си казвам, че трябва да съм доволен”.

Етика и естетика

 „Фризьорството се учи с годините, но са нужни дисциплина и креативност. Личният чар на фризьора помага, за да предразположи хората и те да му  се доверят.” Ако в началото на кариерата си в България Петър се е съгласявал с всички желания на клиентите си, днес се опитва деликатно да отклони неподходящите идеи. Опитът му помага бързо да „усети” човека насреща – дали е по-консервативен, дали е склонен на експерименти. „Няма по-голям кеф от това много претенциозен клиент да си тръгне доволен”.

Но естетиката е само една част от работата му. Питам Петър дали понякога се чувства като психолог и дали ежедневното общуване с толкова много хора го уморява. „На моменти – да!” е откровеният му отговор, но веднага допълва, че всичко зависи „дали енергийно ще си паснем с  човека на стола”. От вратата усеща кой е натоварен с отрицателна енергия – „такива хора направо ме изпиват”, категоричен е той, но и със смях добавя: „Повечето клиенти са ми много, много симпатични и всичко ни се получава добре – и моабетът, и прическата”.

Според него професионализмът включва и още нещо важно – умението да доставиш удоволствие и радост на хората без да намесваш лични отношения и чувства. При пътуванията си в чужбина той  посещава фризьорски салони, за да наблюдава обслужването там. „Уча младите си колеги да се отнасят с уважение към клиентите, да говорят на „Вие”, да са учтиви и усмихнати”. С годините Петър си е изградил принципи, на които държи и се старае да не пристъпва. „Аз съм доминантна натура, но се уча да се напасвам към манталитета, изискванията и очакванията на хората. Това не значи, че изневерявам на собствената ми природа – напротив – опитвам се да намеря едно по-добро „аз”. Той е овладял умението да не показва емоциите си и да разрешава дипломатично конфликтните ситуации, макар и понякога тази сдържаност да му коства доста усилия.

„Виена ми е вкъщи”

„Във Виена се чувствам като у дома си. Много харесвам Мария Хилфер щрасе и района около тази улица. Тук ми е уютно, изградил съм си сигурност, намерил съм професионална ниша, срещнах приятели, които с годините доказаха, че стоят зад гърба ми, имам кръг от хора, които ме подкрепят. Това ми е важно”. Петър не изключва на старини да се върне в България, но при условие, че тя „стане развита държава”. Липсата на дисциплина и точност са сред нещата, които най-трудно приема в родината. Представя си, че може да отиде и в Тайланд, но трябва да си има жилище, защото „имам нужда да знам къде е домът ми”.

Когато не е в салона и не подготвя педантично инструментите за следващия ден, Петър обича да седи на терасата в дома си. Допада му ръчната работа и непрекъснато е зает с някой домашен проект. Научил се е да пробива с бормашина и дори да свързва електрически жици. С удоволствие се впуска в изследване на плажове и търговски улици в далечни държави, но вече не тръгва за по-малко от три седмици. „Повярвай ми, едва третата седмица е истинската почивка”.

Успех: Не съм велик, но знам къде ми е силата

Всеки има своята повратна точка, белязала осъзнаването за успех или провал. И всеки има своята собствена координатна система, в която разполага белезите на израстването.

 „Виж, пиле, вече съм на години, когато

Искам, когато вечер затварям салона, да ми е спокойно и светло. Големи планове нямам, трябва ми само здраве”. Преди да потегли за Виена през далечната 2001 г. няколко дами са разубеждавали Петър да не предприема тази стъпка, защото в чужбина винаги ще бъде г-н Никой. Наскоро една от тях го търсила във виенския салон за сложна прическа. „Не е кой знае какво, но мед ми капна на сърцето и разбрах, че не съм г-н Никой, а съм постигнал нещо.

Може би заради това от салон Petar хората си тръгват не само с нова прическа, но и с ново настроение и самочувствие.

Материалът е част от поредицата „Българите в Австрия – портрет в 21 век“