Роберт Щерер: Очертава се крайно нисък или отрицателен икономически растеж в света

Разговор на Бойчо Дамянов с Роберт Щерер, научен директор на Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW)

Роберт Щерер е научен директор, старши икономист и водещ европейски експерт в авторитетния Виенски институт за международни икономически изследвания (WIIW).

В редица публикации и документи, в т.ч. и на Световната банка, се говори за неблагоприятни тенденции в икономиките на Западните страни, някои определят това развитие като „стагфлация“?

Големият проблем днес е това, което споменахте, „стагфлацията“ в Европа, която се проявява и в други райони на света. Този израз означава комбинация, от една страна, на висока инфлация, от друга страна, на стагнация в икономиката.

Опасенията са, че по всяка вероятност инфлацията няма така скоро да се понижи, както отначало се предполагаше. А като се вземат предвид глобалните тенденции и заплахи, се очертава и по-нататъшно задържане на икономическия растеж в повечето райони на света.

Този процес ще се прояви в Европа през следващите години особено силно, тъй като Германия от шест месеца е в рецесия, вече две поредни тримесечия нейното икономическо развитие е отрицателно.

В САЩ нещата не са много по-добре. Китай напоследък също все повече губи ролята си на икономически „локомотив“, темповете на растеж започнаха да спадат.

Вярно, те са все още значително по-високи от тези в останалите райони на света, но не са ония 10-12%, които бяха по-рано и не са в състояние да дръпнат нагоре световната икономика.

Поради тези причини считам, че в дългосрочна перспектива се очертава фаза на крайно нисък, а възможно и отрицателен растеж в повечето райони на света, по- нисък и от периода на пандемията, дори и от времето преди голямата финансова криза през 2008 г.

По-ниският китайски растеж вероятно е последица и от това, че китайските стоки не могат да бъдат реализирани така успешно на стагниращите Западни пазари?

Това е наистина голям проблем за Китай. Слабото търсене на европейския и на американския пазар води до намаляване на китайското производство и съответно да понижаване на икономическия растеж. Напоследък Пекин се опитва да стимулира вътрешното потребление, но никак не е лесно да се преструктурира китайското производство така,  че да съответства на вътрешното търсене. Освен всичко друго, Китай губи по този начин и ролята си на „световна фабрика“. Също и във финансовия сектор трябва да решава някои сериозни банкови проблеми, за да избегне повишаване на инфлацията.

Как ще се отрази на икономическото развитие на останалите европейски страни стагнацията в Германия?

Със сигурност много отрицателно. Но голямото предизвикателство е не само високото равнище на инфлацията, а най-вече нейното различно равнище в отделните страни на ЕС – от 20% в Естония, през 8,8% в Австрия до 5,4% в Испания. В България по официални данни е 10,3%. Това затруднява Европейската централна банка (ЕЦБ) да провежда единна политика по отношение на основния лихвен процент.

_______________

Защо инфлацията в Австрия е по-висока от средната за ЕС?

_______________

Позволете ми да добавя и още нещо – Федералният резерв на САЩ продължава да повишава основния лихвен процент и той е вече 5,25%. Ако ЕЦБ не продължи да го вдига, в момента е 3,75%, това ще оскъпи вноса и съответно ще ускори инфлацията в Европа. Едно доста деликатно положение, което изисква разработване и прилагането на много претеглена и предпазлива лихвена политика в ЕС с малки стъпки и ако може без особено високи скокове на лихвата.

Високата лихва оскъпява кредитите и задържа икономическия растеж?

Безспорно, но още по-сериозната заплаха е, че скъпите кредити задържат така очакваните дълбоки структурни изменения в европейската икономика в посока към зелените енергии и технологии, които трябваше да станат новия ускорител за бъдещия растеж не само в ЕС, но и в световното стопанство. Лошото е, че не се знае колко дълго ще продължи тази негативна фаза и за кога ще се отложат спешно необходимите структурни промени.

В САЩ от високите лихви пострадаха и доста търговски банки. От там ли се прехвърлиха нещата в Европа или процесите се развиват успоредно?

Не мисля, че инфлацията ни бе донесена от САЩ. В Европа от доста време се дискутираше необходимостта от вдигане на лихвата. Американците бяха просто по- бързи от нас. Европа винаги ги е догонвала.

Това, което в момента е по-различно в САЩ,  са по-големите рискове и опасности за банковия сектор. В Европа засега пострада единствено Credit Suiss, която бе поета от UBS и нещата бяха бързо потушени. Но там имаше нерешени проблеми от много по-рано, които не бяха предизвикани само от инфлацията и високата лихва.

Какво е положението в другите големи европейски банки?

За сега са стабилни. След приемането на Базел-3 през 2010 европейските банки бяха задължени да имат по-високо покритие на рисковете като увеличат обема на основния си капитал. Днес дори сме много по-добре от периода преди 2008 година.

Да, безспорно високите лихви са за тях предизвикателство, но все още без поражения.

Високите лихви вероятно ще подействат като спирачка и върху преките чуждестранни инвестиции в по-слабо развитите страни като България?

Неминуемо, но има и още един фактор, относителната разлика в лихвения процент, която може да е в полза или в ущърб за инвеститора. При всички случаи рисковете на инвестициите в по-малко развитите страни нарастват.

Какво е положението на американския долар като международно платежно средство и като световна резервна валута?

Наблюдаваме процес на постепенно спадане на функцията му като международно платежно средство. Динамиката на този процес ще зависи от това доколко стабилен ще се окаже през следващите години китайският ренминби (юан) във валутните разплащания и накъде ще се развие като цяло системата за международни разчети. Това ще определи по-нататъшната съдба на долара като резервна валута в света.

А еврото?

То не може да бъде конкурент нито на долара, нито на юана. Възможно е светът да се раздели на два големи геополитически блока – китайски, заедно със страните от югоизточна Азия, и Западен, в който водещ ще си остане американският долар.

Неясен остава въпросът как ще се осъществява обменът между тези два блока.

Да се върнем към днешния ден, как и кога ще може световното стопанство да преодолее сегашното състояние на „стагфлация“? Има ли Запада стратегия или ще продължаваме да слушаме от най-високо ниво общи приказки и уклончиви прогнози?

Във фазата на „стагфлация“ всички правителства търсят някаква средна линия, която нито да засилва прекалено инфлацията, нито да потиска прекалено инвестиционния процес и кредитирането. В резултат имаме избора между две злини, при това еднакво опасни – по-висока инфлация с едва забележим икономически растеж или обуздаване на инфлацията, но убиване на икономическия растеж. Трети път в днешната икономическа система няма.

Тогава на какво да се надяваме?

Надеждата и необходимостта е да бъдат осъществени структурни реформи в икономиката, но никой не знае от къде ще дойдат инвестициите, които ще изтеглят световното стопанство от днешната безизходица.

Имаше очакване, че срещата на Г-7 в Хирошима ще предложи нови идеи, ще очертае нови тенденции?

За съжаление такива перспективи не бяха начертани, не можеше и да се очаква при толкова разнородни интереси на страни, които еднакво силно са засегнати от бушуващите днес негативни процеси. Няма я общата, обединяваща идея за която всички дружно да се хванат и да изтеглят колата.

В такива ситуации много често военните разходи са използвани за мултипликатор на икономическия растеж. Може би военните помощи за Украйна да изиграят такава роля?

При всички случаи, ще имат някакъв ефект в стимулиране на потреблението, но доста отложен във времето, още повече, че не са разпределени равномерно между западните страни – повечето произвеждат и доставят снаряди и боеприпаси. Ако изключим САЩ, малко са тези, които произвеждат танкове, бронетранспортьори и артилерия. Доставената до сега скъпа техника е от наличните запаси. Кога ще бъдат направени новите поръчки за попълването им и кога ще започне новото производство не е ясно. Всичко това отнема години и едва в дългосрочна перспектива може да се очаква някакъв положителен стопански ефект.

Разбира се, зависи колко време още ще продължат военните действия и доколко САЩ и европейските страни ще са склонни да поддържат Киев.

Полезни адреси на бългaрски лекари, зъболекари, адвокати, правни консултанти, застрахователи, психолози, банкови, финансови и данъчни експерти, архитекти, български магазини, фирми, институции, организации, църкви, училища

Оръжейните помощи за Киев вероятно се заплащат с бюджетни средства на съответните страни, които в резултат на негативното икономическо развитие намаляват?

Да, днес приходите в бюджета значително намаляват, което води до съкращаване на разходната част, в т.ч. и на военни разходи и помощи.

От друга страна, при висока инфлация става по-лесно връщането на по-рано взети заеми и покриването на бюджетни дефицити от предишни години.

В САЩ той е особено висок?

Важи за всички правителства, в особена степен за САЩ.

Как се развиват нещата в Русия, какво е нейното стопанско и финансово положение? Как ѝ се отразяват наложените от Запада икономически и финансови санкции?

Стопанството на Русия се оказа по-стабилно, отколкото предполагахме. Има известен бюджетен дефицит в резултат на спадналия износ на енергоносители и общо на износа заради санкциите.

Но за разлика от Запада в Русия има видим икономически растеж, възможно отчасти и в резултат на увеличение на производството във военната сфера.

На самите европейски страни санкциите също се отразиха неблагоприятно?

Известно отрицателно въздействие е налице, но големите европейски страни са по-слабо засегнати, тъй като относителният дял на техния износ в Русия е неголям – 2-3%.

Най-големите щети за Европа от санкциите дойдоха от силното поскъпване на енергоносителите в резултат на рязкото намаляване на доставките на тръбопроводен газ и нефт от Русия. Това вдигна себестойността на произвежданите в Европа стоки и ускори допълнително инфлацията.

В съвкупност с различните други фактори инфлацията още дълго време ще остане висока.