Текст Ирина Ботева-Владикова,
директор на Българско училище „Св.св. Кирил и Методий“ – Виена
24 май отново дойде. Всички вази вкъщи вече са подготвени да приютят безбройните красиви цветя, дарени ми от моите ученици. Ще стигнат ли да поберат всичките!?
Цветя, цветя, ръцете не стигат да ги поемат … а душата ми пълна със спомена от милите и усмихнати лица на ученици, на техните родители и близки.
Празник е, а сълзи тихо се стичат по лицето ми. Толкова години … 31 години, не свикнах ли!? Не, не се свиква! Честваме всяка година 24 май – денят на Светите братя Кирил и Методий, чието дело съпътства цялата история на България. Честваме го в България, честваме го в чужбина … И ни е хубаво, и ни е топло и дружно, цветно и шумно – Българско в нашите малки духовни огнища на българщината, пръснати из целия свят.
Дали носталгията ни прави толкова чувствителни към този толкова български ден, който ни събужда с химна “Върви, народе възродени…” – истински, неподвластен на времето, далеч от дребнавостта на ежедневието ни, наш! А ние, Учителите, пременени и притеснени ( дали децата ни ще си кажат стихчетата!?), сме готови в този ден да прегърнем всички деца с щедра си обич и да ги защитим от злото в света.
Отрупани с цветя, всеки един от нас преживява този ден с изпълнен от гордост и обич сърце – обич към децата, към българския език, към професията, към България.
И очите на Учителите отново се пълнят със сълзи.
Да, 24 май е скъп ден за всеки учител – той ни дава усещането за общност и самочувствие! В този ден се събираме с радост, казваме си хубави думи – кои сме, откъде идваме, и не забравяме да споменем със заслужено уважение нашите любими учители. Скоро прочетох думите, които княз Борис І е казал при посещението си в първото българско училище в Охрид „Учителското място е най-високото място у един народ. На него не може да седне ни кесар, ни княз, ни василевс…”
И сърцето ми се изпълва с гордост. И си мисля: Каква щастливка съм ! Че съм част от екипа на едно от най-големите български училища в чужбина – Българското училище „Св.св. Кирил и Методий“ във Виена, че съм част от детските усмивки тук, че съм част съм от тази България, приютила ме на хиляди километри от дома.
Опитвам се да овладея емоцията, която отново ме връхлита, дори сега когато се опитвам да излея своите чувства, преживени в последните два дни – 24 май, с поднасянето на цветя пред паметника на Светите братя в двора на БКИ „Дом Витгенщайн“ и от 25 май – празничното тържество „Моята азбука“ на нашето училище в голямата зала на Българския културен институт във Виена.
Залата отново не може да събере всички, дошли да уважат празника на децата ни, училището ни, българското слово и култура. Излизам на сцената, вълнението на целия ни екип е достигнало своята връхна точка, едва сдържам тези пусти издайници, които непрекъснато се опитват да ме издадат. Търся лицата на моите колеги в тъмнината на залата. Благодаря им, че са с мен и до мен! Благодаря им за себеотдаването и дръзновението в благородната им професия. Чест е за мен да съм ръководител на екипа от г-жа Анета Геранлиева, г-жа Красимира Шарф, г-жа Симона Захариева, г-жа Таня Александрова, г-жа Любомира Маркова, г-жа Кристина Николова, г-жа Адриана Михайлова, г-жа Женислава Делчева, г-н Тодор Тодоров, г-жа Галя Милева, г-жа Лина Георгиева и г-жа Барбара Лозано. Тук са и младите колеги, които наесен ще се присъединят към екипа ни. Те ще трябва да поемат отговорността да продължат да пишат историята на Българското училище на 5-ия етаж във Виена.
Програмата ни открива прелестната София Берова от 1-ви клас с песента „Дене, мъри“ и звънкото ѝ гласче изпълва залата, сърцата и душите ни. А аз, скрита зад завесата, съм в трепетно очакване на момента, който всяка година се опитвам да овладея, и както всяка година … не успявам. Изпращам Випуск 2023. Знам, че всяка раздяла е трудна. Трудна и тъжна, особено за учителя, който година след година на 15 септември посреща с вълнение и радостно очакване своите слънчеви и пораснали ученици, с които един ден ще трябва да се раздели.
Съдбата на учителя е да посреща и да изпраща своите ученици, и покрай тях някак неусетно щастливо да остарява, защото той старее с душа пълна с прекрасни и незабравими преживявания. Ние, учителите, изпращаме година след година – Випуск след Випуск, и всеки е неповторим – всеки остава своята следа в душата и паметта на своя учител. И малко бели нишки в косата.
И още една раздяла – с нашата Краси, която излиза в заслужена почивка. Тя е първият учител, който поема през 2007 г. новосформираните ДГ „Мечо Пух“ и ПГ “Моливко“, и която от 2008 до 2023 година обучава учениците ни от 1 до 4 клас. Благодарим ѝ за усилията, за търпението, за грижите, за любовта и за всички знания! Благодарим ѝ, че през годините ни даваше опора, подкрепа, съвети и вдъхновение. Благодарим ѝ, че беше незаменима част от нашия екип и се надяваме, че и в следващите години ще бъде наш верен поддръжник, съветник и помощник!
Гордостта на Учителя са постиженията на неговите ученици. Участието ни и тази учебна година в множество конкурси е повече от успешно. С радост и гордост обявявам нашия ЦАР НА БУКВИТЕ – Симеон Николов от 3-ти клас, който спечели заслужено тази титла в 3-ия Международен конкурс по четене на български език за 3 и 4 клас за деца в чужбина в Рим, Италия, както и Борис Захариев, отличен с поощрителна грамота за четене на непознат текст.
За нас особена чест и повод за гордост е отлично представителите се наши ученици в Националния конкурс за литературна творба “Рицарска постъпка” и в конкурса за рисунка „Рицарят в мене“, организирани от Ордена на рицарите тамплиери на Йерусалим – Велик Приорат България. Отличени са Йоана Христова от 5-ти клас в конкурса за литературна творба в раздела Поезия , в първа възрастова група 5 – 8 клас и Юлиан Марио Иванов също от 5-ти клас в конкурса за рисунка.
Няма място за сълзи … Малките дребосъчета от детската група „Мечо Пух“ са нетърпеливи и бързат да завладеят сцената с цялото обаяние на детската си чаровност. След тях порасналите Моливковци пеят „Първи клас“ и нямат вече търпение да го започнат. Как да опишеш с думи самочувствието на първокласниците, които с цяло гърло пеят „Първокласно“ и „Буквички“, и на 4-класниците с тяхното „Хвърчило“, които въвличат в ритъма на музиката цялата публика.
След тях сцената се изпълва с багрите на българските носии и завладяващия пулс на българския народен танц на танцовия ни състав „Шарено чорапче“ с дългогодишния ръководител Галя Милева. Боже, колко са хубави! Слушаме захласнати и прекрасното изпълнение на малките Алис Божилова (2- ри клас) и София Берова (1 -ви клас) на песента „Изгряла е месечинка“ и с него се затваря кръгът на фолклорната „Седянка“.
Първокласниците в българското училище „Св.св.Кирил и Методий“ доказаха, че вече могат да четат
Малки бисери на българската духовност в съвременния глобален свят.
В края идва ред и на прекрасните малки артисти от театралната ни група „Палави звезди“, които тази година ни показват спектакъла „ Вълкът срещу козата и трите козлета“. Лина отново е успяла да запали искрата у децата и да ги въвлече в магията на театралния свят. Залата е затихнала, малките зрители са притаили дъх и следят случващото се на сцената. Ех, защо „следва продължение“? Защо трябва да чакаме цяла година? Искаме още сега да научим какво ще се случи с нашите герои! Програмата е вълнуваща, децата са чаровни. Родителите гордо аплодират децата и се опитват да запечатат тези неповторими мигове.
С думи трудно мога да опиша този ден. И всичко се случва във Виена, в Лондон, в Саарбрюкен, в Чикаго и Лос Анджелис.
И сълзите ми отново тихо се стичат … Учителите знаят защо!
