С каквито и спомени и асоциации да свързваме 24 май, той си остава денят, в който с уважение говорим за силата на буквите и словото, за учителите, образованието и културата.
И ако в България 24 май е почивен ден и хората празнуват, близо 2 милиона българи, живеещи в чужбина, остават в работното си ежедневие. И все пак денят не е съвсем обикновен, защото независимо колко далеч са от България, тези хора носят празника в сърцата си. Любовта към българската азбука и култура в чужбина често се изразява в прочетената на роден език книга, в написания на роден език стих, в усилието на децата да посещават българско училище и търпението на родителите да ги подкрепят в изучаването на майчиния език.
Днес събрахме три жени, които отделят от личното си време, за да допринасят за образованието и културата на роден език сред българите в Австрия. Това са Елица Бешкова, създател на българската онлайн книжарница Buchnica, Елисавета Григорова, един от ръководителите на литературния кръжок към БКПО „Кирил и Методий” и Славена Николова, създател на Българския литературен клуб във Виена.
Те споделиха своите спомени и вълнения, свързани с 24 май и мисията да опазваш и съхраняваш родния език в чужбина.
24 май – най-позитивният български празник
Елица Бешкова, създател на българската онлайн книжарница Buchnica
Не мога и не искам да изкривя приемането и чувстването на 24- ти май откакто живея в чужбина. За мен празникът винаги е бил “коронки с буквички” върху детските главички. Да, това е “Празникът на буквите” – този вълнуващ ден за най-малките любопитковци. Ден, който помня от дете и който съм имала радостта да усетя по-отблизо, докато работех в училищната система в България дори и за кратките четири години.
А за не толкова кратките шест години, откакто живея в Австрия – 24-ти май ме подминава, или аз подминавам него. Но разбирането на неговата същност се променя в мен и с годините и това се дължи на промяната в семейния ми и социален статут, защото, смятам, че близкото обкръжение одухотворява един празник.
“Българска книга зад граница” – когато прочета това словосъчетание в някоя реклама на онлайн книжарница, си представям книги бегълци. И да, аз им помагам да избягат, да напуснат родната земя и да намерят приятел. Това са книгите, скъпи и верни приятели.
А какво ме мотивира да развивам българската книжарница? За мен мотивацията е най-непостоянният субективен двигател за човека. И със сигурност съм я усещала по различен начин през годините от създаването на Buchnica. Но със сигурност, най-силната и постоянна такава е моя младежка мечта – емоционално, нали? Това, което ме движи напред и не ми позволява да се отказвам, е силата на думите – думи на благодарност, думи на признателност, думи на доверие, идващи от хората, с които ме среща книжната ми дейност. Хора, голяма част от които, се превърнаха в мои приятели и съмишленици.
И понеже вярвам в силата на думите и тяхната енергийност и се опитвам да я използваме ежедневно, бих насочила вниманието именно натам – да се учим всеки ден как да обгръщаме в думи чувствата си, намеренията си, мотивите си.
И нещо много важно – да се научим кога и как да мълчим.
Елица, Анастас и тяхната българска виртуална книжарница в Австрия
Елисавета Григорова, член на организационния екип на литературните четения на Литературния кръжок към БКПО „Кирил и Методий”
За буквичката „У“
„У – училище! Оттука блика изворът наука.“ е стихът на Веса Паспалеева, с който завърших своя първи клас преди близо 25 години. И в празничната възбуда на хартиени корони с букви и цифри, букети, звънци и тебеширен прах, дори не забелязах семейното разочарование, че на „нашето дете“ не са му дали някоя по-изискана буква. Та нима това не е едно от най-родните усещания… разочарования… очарования, дори? И дали в живота не може да бъдеш А-втор, Б-ългарин, В-елик, Г-рамотен… и на опашката на стихотворението все пак да бъдеш отново едно Учено, Устойчиво, понякога Уплашено, но винаги одУхотворено дете?
Опитах се да пиша, защото когато не мога да пиша, най-много обичам да пиша.
Истината е, че повечето опити да възхваляваме историята и езика си, светиите и думите, празниците и делниците, безотказно се търкулват в категориите на шаблонен патриотизъм или низ от твърде сложни, твърде остроумни думи и в това няма нищо лошо. Езикът е един, езикът е и множество, езикът е богат, и пъстър, и дава възможност на всяка идея и мисъл да придобие форма и цвят. Клишетата са клишета с причина, нали?
Май е месецът, отдаден на красотата и богатството на нашето слово, на писмеността и книжовността, които ни обединяват, но и ни позволяват да се отличим и да изразим усещания и мисли, общочовешки и същевременно, съкровено наши.
Нашата общност във Виена има честта и удоволствието да бъде част от голямото българско културно семейство и да поддържа и развива езика под всичките му форми – образование, литература, сценични изкуства. Предоставяме си поле за изява, на което всеки е добре дошъл да потърси или предложи думите, които са му присърце, да чуе или сподели общочовешкото, забавното, трагичното, съкровено своето.
Ако имате желание да откриете или споделите думите, които ви изграждат, разрушават, вълнуват и докосват, заповядайте на нашите сбирки: ще научите повече за нашите писателски и читателски общности, ще се запознаете с издавани и дебютиращи автори и ще имате възможността да зададете своите въпроси и да се вдъхновите преди пристигащото лято.
Майска сбирка на Литературния кръжок във Виена
Славена Николова, създателка на Българския литературен клуб във Виена
В ден като днешния, 24ти май – Ден на българските букви, на славянската писменост и култура, се чувствам особено горда да се нарека българка.
Развявала съм знаменца на всяка манифестация като ученичка, но признавам, че истински заобичах този празник, когато напуснах пределите на страната ни. Точно тогава осъзнах колко е важно да съхраним любовта към езика си и да се опитаме да го запазим непокътнат във времето.
Всеки език вибрира на определена честота, носи своите белези и история. Живеейки в Австрия, трябваше бързо да пренастроя слуха си на немска вълна, но вътрешния си глас не можах никога да излъжа – той продължава да шепти на български език и до днес. Българският език е в основата на нашата идентичност, повод за гордост, отличителна черта и свръхсила, обединяваща българите, където и да се намират по света.
Нека го пазим и с уважение предаваме на идващите след нас. Нека четем на български, на нашите си букви! Именно от любов към езика и книгите, както и силното желание да намеря съмишленици – любители читатели, инициирах създаването на Българския читателски клуб във Виена. За мен това е мисия. Ако успея да мотивирам поне още един човек да прочете книга на български, ще си е заслужавало!
Призовавам ви днес, на този светъл ден – нека носим в сърцата си любовта към българските букви и да не забравяме, че където и да се намираме по света, ще се търсим винаги в него – българския език.
