Текст Бояна Узунова,
студентка специалност „Публицистика и комуникационни науки“ във Виенския университет
Събота, ранен следобед. Чакаме се пред кафе-книжарницата phil. Инстинктивно първо се прегръщаме, послe се здрависваме – да се запознаем официално. Съсредоточаваме се върху избора на маса, не на книга; въпреки четящите ни очи, които шарят по кориците наоколо. Казваме да на един по-тих ъгъл. Светлини, химикал, екшън!
Първо, разбира се, поръчваме кафе – „все пак си дължим ритуала“ (по Георги Господинов). Заговаряме се за книги, колко е хубаво тук… Надя открила phil, когато търсила място за учене. Не намирала мотивация вкъщи, затова я потърсила навън. Така попаднала на тази прекрасна кафе-книжарничка на Гумпендорферщрасе в 6-и район.
Съгласяваме се, че кафето е ритуал. Кафето и йогата сутрин. Освен утринните асани Надя обича да тича из градините на дворците Шьонбрун и Белведере, разходките около Дунав и книгите. Надежда обича книгите. Тя вярва в силата им да спасяват, да дават насока. Особено в преходните моменти, когато (си) задаваш повече въпроси, търсиш повече смисъл. Сещам се, че бях прочела някъде: „Стая, пълна с книги, е стая, пълна с приятели.“
Намигва ми, че пътят на висшето ѝ образование е този на р. Дунав – университетското ѝ приключение започва във Фрайбург, който се намира в непосредствена близост до планината Шварцвалд, откъдето извира реката. Завършва бакалавърската си степен в Улм, който е кацнал на брега на Дунав, а от една година живее, учи и работи във Виена.
„И така – казва ми – вървя по реката, следвам пътя ѝ.“
Виена – любов в първата минута
За първи път Надежда стъпва в австрийската столица, когато е била в осми клас по време на екскурзия от гимназията. Да, да, да, точно тези пътешествия – 10 града, 5 дена с автобус. Било любов от пръв поглед. Виена толкова я впечатлила с различния манталитет на хората, с царствената архитектура, с присъствието на толкова много паркове.
„Знаеш ли, когато приятелите ми в Улм ме питаха защо толкова много искам да отида във Виена, отговарях, че е заради парковете!“ – засмива се Надя.
Всъщност Виена се оказва изключително полезна в професионалното ѝ развитие, тъй като именно проучванията на Виенския университет относно човешкия микробиом (съвкупността от генетичната информация на всички микроорганизми, които живеят в човешкото тяло) са от изключителна важност на световната научна сцена – тема, към която Надежда изпитва особен афинитет и избира за специализация за магистърската си работа.
„Така решението ми да дойда във Виена беше хем лично, хем професионално. Не знам дали бих останала да живея тук, или да се върна в България. Честно казано, нямам конкретни планове. Най-добрият сценарий би бил да съм свързана и с двете места”.
„Да, в някакъв момент ми липсват близките приятели“ – искрено споделя тя. „Но иначе Виена много ми харесва, много! За първи път се усещам на чуждо място вкъщи. Сякаш престоят ми тук не е временен. Улавям се, че често се опитвам да запомня как се стига точно до този магазин за цветя, до точно тази библиотека“ – усмихва се многозначително Надя, поглеждам я съучастнически аз.
Доброволчеството като кауза
Главна роля в живота ѝ играе доброволческата организация Лечение без граници. На това място поставяме удивителна: да не се бърка с Лекари без граници. Двете организации нямат много общо освен, разбира се, достойнството да помагаш. Надежда се среща за първи път с Лечение без граници на Българския кариерен форум в Берлин. Не става член веднага, оставя решението да поотлежи и няколко месеца по-късно, през септември 2018, се записва официално. В момента до името ѝ стои позицията „Мениджър проучвания”, но принципът на доброволческата работа е: Всеки прави всичко.
„Нещото, което не искам да приема, е безразличието. Апатията към чуждата болка, чуждото страдание. Лечение без граници е една от алтернативите за промяна в това отношение. Защото тук няма безразлични хора. И вярваме в максимата „Аз сме” (по Георги Господинов).“
Превод на място
Лечение без граници е доброволческа организация, която помага на българи, нуждаещи се от лечение в чужбина. Чрез превод на място, попълване на документи, проучване на местата, подходящи за поставената диагноза (когато има такава). Например лицето А е с диагноза Х. Доброволците проучват къде би могло да се извърши необходимото лечение, какви са изискваните документи и придружават лицето А по време на прегледа, помагайки с превода.
Много от болниците в чужбина предпочитат да работят на местен език. Затова в повечето случаи се изпраща доброволец на място, владеещ съответния език. Ако е възпрепятстван по някакъв начин, се държи връзка по телефона, но това се случва рядко. За 10 години е изградена мрежа от над 380 доброволци в над 19 държави.
Освен това сайтът на Лечение без граници е оформен като задълбочен информативен портал. ТУК може да намерите информация за здравните си права, да се запознаете отблизо с важността на менталното здраве и/или да прочетете любопитни съвети как да се откажете от тютюнопушенето.
Вълнуващо и лично е началото на историята на организацията. Лечение без граници стартира през 2013 г. с група ентусиасти, които се опитвали да помогнат на своя приятел Дани да пребори левкемията. Той се нуждаел от животоспасяващо лечение в чужбина, но финансовата част, документацията по кандидатстването за помощ от институции и комуникацията с тях били трудни задачи, с които трябвало да се справят изцяло сами. В същото време много от гимназистите заминали да учат в чужбина и били в перфектната позиция да помагат. За съжаление, Дани загубил битката, но оттогава над 630 души са получили подкрепа и помощ в труден момент.
Специално в Австрия броят на активните доброволци е 21, а конкретно във Виена – 18. Социално-икономическият им статус е различен, но ценностите са винаги едни и същи. Най-много са студентите, а би могло и да са повече. Повечето нямат медицинско образование, но то не е и необходимо. В даден момент емоционалната подкрепа е много по-важна. Когато си в чужда страна, около теб се говори на чужд език и доверяваш живота/здравето си на чужд човек, хубаво е да не си сам. Хубаво е да знаеш, че до теб стои доброволно и безусловно непознат. Който всъщност не е напълно непознат, щом има общ език, земя…
„Чувствам се толкова благодарна, че съм част от тази група човеци. Да, доста често е трудно – в този смисъл, че самите човешки истории са трудни. Хората, които се обръщат към нас, не са с леки диагнози, а често става въпрос за бебета. Емоционалният товар е огромен.
Но да помогнеш на някого, когото не познаваш, дава смисъл. Дава път, правилен път – поне за мен.“
В Лечение без граници се надяват един ден да няма нужда от тях. И всеки да получава качествено медицинско обслужване в родната си страна. Но дотогава ще търсят и намират човеци, за да продължават да помагат.
Кандидатстването е лесно: влизаш в сайта, попълваш формуляр, в който обясняваш защо искаш да станеш част от екипа им, след това се свързват с теб и провеждат кратко интервю. Не е обвързващо, но е отговорно.
- Ако Виена беше цвят, какъв щеше да е? – питам Надежда.
- Синьо. И зелено. Простор.
- А „Лечение без граници”?
- Тюркоазеносиньо. Цялост.
Профилите на Лечение без граници:
Facebook: https://www.facebook.com/lekuvamse/
Instagram: https://www.instagram.com/treatment_without_borders/
LinkedIn: https://www.linkedin.com/company/treatment-without-borders/
Материалът е част от поредицата „Българите в Австрия – портрет в 21 век“
