По традиция всяка година във втората неделя на месец май в Маутхаузен се провежда траурна церемония в памет на жертвите, загинали в концентрационния лагер по време на националсоциалистическия режим през Втората световна война. Тази година тя се състоя на 7 май от 11 ч. на централния площад на мемориалния комплекс и събра повече от 10 000 човека.
Честването бе под мотото „Гражданска смелост” и на него присъстваха международни делегации от цял свят, както и представители на младежки организации с различни политически и религиозни убеждения. Вицеканцлерът Вернер Коглер, вътрешният министър Герхард Карнер, конституционната министърка Каролине Едщадлер, министър председателят на Горна Австрия Томас Щелцер, представители на всички парламентарни партии с изключение на Партията на свободата. За втора поредна година нямаше официални лица от Русия.
„Гражданската смелост е съпротива срещу всяка форма на дискриминация.“
Темата на най-голямата церемония по освобождаването на концентрационен лагер в Европа, на която присъстваха и оцелелите Евгений Хрол и Шаул Шпилман, беше „гражданска смелост“. Председателят на Австрийския комитет Маутхаузен (MKÖ) Вили Мерни и протестантският епископ Михаел Чалупка призоваха за гражданска смелост да кажем „не“ на дискриминацията днес.
„Отбелязваме паметта хората, които са се съпротивлявали на националсоциализма, които са спасявали други съграждани, хора, които са предприемали смели индивидуални действия срещу властите и нацистките функционери, които са извършвали съпротивителни дейности във фабриките или в оръжейното производство“, каза Мерни. Поклон пред тези хора, които са рискували живота си и този на семействата си, които са проявили смелост „във време, когато мнозинството е било конформистко“. „Вашият труд е нашата мотивация в борбата срещу расизма, изключването, шовинизма и ксенофобията. Искаме да ви отдадем почит, като кажем ясно и силно „Не“ на това.“
„Фантазиите за унищожение започват с дискриминация“.
„Гражданската смелост е съпротива срещу всяка форма на дискриминация“, подчерта Чалупка в икуменическата служба преди церемонията, която отслужи заедно с епархийския епископ на Линц Манфред Шойер и православния протойерей Йоанис Николицис. „Фантазиите за унищожение започват с дискриминация: когато една група се поставя над друга. Когато на непознатите се поставят унизителни етикети. Когато им се отказва равенство и човечност, а предполагаемо по-висшестоящите тънат в собствените си предразсъдъци. Започва с обезценяване, подигравки и присмех и завършва със заповед за убийство“, предупрежди епископът.
В началото на церемонията беше прочетена клетвата на Маутхаузен. Клетвата, която е ангажимент към мира, международната солидарност и свободата, се чете на повече от 20 езика на площада на бившия концентрационен лагер, където по време на нацистката епоха е било разрешено да се говори само на немски.
Делегации от цял свят поднесоха венци пред саркофага в центъра на мемориалния комплекс. Между 1938 г. и 1945 г. в концентрационния лагер „Маутхаузен“ и неговите над 40 подразделения са затворени почти 200 000 души от повече от 40 нации; около 90 000 от тях не оцеляват.
В Маутхаузен паметници или паметни плочи имат всички държави, чиито граждани са намерили смъртта си в бившия нацистки концентрационен лагер. В архива на комплекса се съхраняват данни за 20 българи. Българският паметник е дело на проф. Любомир Далчев (скулптор) и арх. Владимир Рангелов и е бил монтиран през 1975 г, а през 2015 г. е укрепен и реставриран.
