10.6 C
Виена
вторник, 5 ноември, 2024
spot_img
НачалоБългарияС новата си стихосбирка Христина Въчева се завръща към корените си

С новата си стихосбирка Христина Въчева се завръща към корените си

-- Реклама --

„В новата си поетична книга авторката Христина Въчева се завръща към себе си – към родното място и магията на родната Родопа планина с нейните вековни гори и горди върхове, към нейните силни и достойни хора. „Връщането” авторката разказва приглушено, интимно, споделя с обич и умиление за усмивките, тъгите и радостите им, с които ги дарява непреходната хубост на планината, говори за песните, които достигат небето, за цветовете и тоновете, които галят очите, за тайнствения шепот на горите. Те са и своеобразни вътрешни диалози, размисли и усещания. Импресивното звучене на повечето от стихотворенията е и определяща черта на стилистиката в този поетичен сборник, заедно с психологическите детайли, пориви и моментни емоционални състояния”. Така Благовеста Касабова представя новата стихосбирка на живеещата в Хамбург поетеса Христина Въчева, откъс от която публикуваме.

Една разходка

Една разходка из гората

напомни ми за билка свята.

Цветът на трънкин глог,

извил очи към небесата,

измерваше усмихнат светлината.

А долу, в зелената прегръдка

на тревата,

се гушеха глухарчета,

запалили фенерчета

и врабчовци, синигери, кълвачи

извиваха триглас в гората.

В зелената си рехава одежда

върбата бе прегърнала реката,

любовни думи ѝ шептеше,

а тя извиваше доволно шия,

събудена от тази

пролетна магия…

Защо ли ме отнесе таз разходка

в моята земя –

Орфеева зелена песен?

Девойка е Родопа пролетна,

зелено рухо е снагата ѝ

и греят жълти, алени, лилаво-сини,

нейните пендари,

дъха ми спират смърчове,

ели и боровете стари …

Потънах във едно небе,

осеяно с безброй звезди…

Глас на девойка песен

надипли

и звън на гайди и кавали

слуха ми пак загали.

Поетичната книга на Христина Въчева чертае нови пътеки към родината

И сърцето ми пее

Вечер, теменужено синя,

над Хамбург тихо се спуска

и земята в прегръдка целува.

Ала плаче душата ми –

скъсана струна…

И ставам дете,

и се връщам на село,

дъхави цветни поля ме зоват

и обичат,

ръжена питка отчупва ми дядо,

с приказка бяла завива ме баба…

Моя е тази родопска земя

и сърцето ми пее в нея разлистено,

а в синия пламък на огъня,

светлината бавно възкръсва.

Водите на Родопа

Те пеят, от Божията сила

вдъхновени,

и памет имат те – оглеждат се

в човешката душа,

а после,

сътворени от отрудени ръце,

узряват в жаждата на пътника,

пристъпил твоята земя, Родопа.

Във корените на вековните гори

се крият твоите води – сред билки,

камъни, треви,

потичат живи, дишат,

разливат свойта песен сребърна

и става изворът чешма,

и става изворът целебна сила…

Почитана от векове,

религия най-древна и добра,

за душата и бита

на местните е тя, водата –

и днес разказва с нова сила

за тайни, спомени и грехове,

и времето пренася я през

вечността,

по-блага, нежна,

мъдра

и добра.

Водите на Родопа!

Отпиеш ли от светлината им,

пред Бога коленичиш.

Звънят чучурите родопски,

пречистващи и силни,

енергията земна става друга…

И пее моята земя божествена!

О, Господи,

велика е и вярна

твойта благодат!

И слънцето отново засия

Забравих обиците, гривните си,

къде изчезна мойта суета?

Животът ме направи

пряма, истинска и светла,

частица от божествена искра наля.

И станах друга, Господи,

душата ми отново заблестя,

усмихнах стареца с подадена ръка

на слабия открехнах

силни думи,

любов, по-силна блесна

в сърцето ми,

усмивка в устните наля…

И слънцето отново засия,

усмихна гълъбите сиви!

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ

Реклама

Календар

Реклама

Последвайте ни

Реклама

Абонамент за бюлетин

Реклама

Последни публикации