За „Цар Плъх“, яйцето и изборите

Текст Мартин Димитров

„Царя сръчно счупи яйцата и ги пусна в горещия тиган. Жълтъкът имаше наситено златист цвят, а белтъкът изсъска във врялото олио и започна да се втвърдява. Изведнъж цвъртенето сякаш изпълни цялата барака, изпълни ума и сърцата на обитателите ѝ и ги накара да преглътнат измъчено. Но никой не продума, никой не помръдна“. — Джеймс Клавел, „Цар Плъх“.

За яйцето

„Да мислиш за лошото е по-лесно от всичко“, казва още Клавел. Самият той, военнопленник в Чанги (Питър Марлоу е литературният образ на автора), издига на пиедестал яйцето в разкошния си роман. Яйцето е много повече от храна, то е могъщ символ на здраве и богатство, всяко докосване на яйце до устните е натоварено с празничност и тържественост, подобно на хамкането на Сирни Заговезни. В „Цар Плъх“ яйцето е материалното, през което се обяснява моралното: през него ние изграждаме представата си за функциониращите в лагера морални кодове, а и за йерархията в Чанги.

Яйцето заема съществено място и в предизборната кампания, и в медийния поток. За цената на яйцето се говори драматично, дори истерично, от гледна точка на патетиката разговорите в медиите, например за образованието никога не са били заредени с толкова енергия, колкото въпросите, засягащи яйцата. Яйцето е повод за гняв, но и за хумор — точно както е в Чанги.

Нищо не зависи от тях

В Чанги нещата не са наред и никак, никак не са добре. Дизентерия, още купища болести, смъртта причаква зад ъгъла на всяка барака, във въздуха тежко се носи пропито от влага отчаяние. И още нещо: Чанги е дегероизиран топос.

Тези хиляди там, те не са герои, те са военнопленници. Те не са победители, те са оживяли, но не са се и спасили. Единствената им цел е да преживеят още един ден, за да имат време да чакат. Нищо не зависи от тях, войната не зависи от тях, победата не зависи от тях, настоящето не зависи от тях, бъдещето не зависи от тях: тяхната най-изключителна битка е тази за личното оцеляване. Разделени на малки групи от по двама-трима, поставяйки си къси хоризонти и малки, но ясни цели, те водят тази битка. И геройството в нея е да се сдобиеш с яйце, да откраднеш нещо, да изкараш по някакъв начин някой долар (с който да си купиш яйце), но най-вече да оцелееш.

Това е средата, която създава Царя: тя създава този най-богат герой в свят без герои, в чието чекмедже, разположено до лагерното му легло, се съдържат най-големите богатства — кафе, цигари, яйца, олио, електрически котлон. Това е богатството на Царя.

За цар Плъх

Отварянето на чекмеджето в „Цар Плъх“ е символ на щедрост и пиршество, точно каквато е символиката на чекмеджето и при г-н Борисов. И макар да умираха от глад, макар стомасите да стържеха и макар лагерниците да имаха множество възможности да посегнат към чекмеджето на Царя, никой не се осмели да го направи. В известен смисъл същото се случва и с чекмеджето на г-н Борисов: събрало в себе си необяснимото богатство, то е тъй силно митологизирано, че е напълно невъзможно да бъде обективно обследвано (или разследвано). И подобно на фабулата в „Цар Плъх“, никой друг не смее да се доближи до него, защото ще развали магията за масите. Очевидно като общество все още не сме готови да демитологизираме г-н Борисов, накратко това искам да кажа.

Истината е, че между силната, практически формализирана власт на Царя в лагера и представата за власт на г-н Борисов могат да се направят изключително много паралели. Обаятелността, готовността на Царя (а и на г-н Борисов) да играе ролята на deus ex machina в нечий живот, способността да подаде ръка и привидно да спазва правила: това са само малка част от приликите между тях. И в романа на Клавел, и в нашите животи, това поведение, съчетано с магическата сила на чекмеджето, модерира държането и дневния ред на абсолютно всички в топоса.

Нямам представа дали сте го разглеждали от този ъгъл, но поведението ни като нация е поведение като на военнопленници във войната в Украйна. Ние сме близо до войната, но не чак толкова близо, че да сме принудени да проявим категорична решителност (както го направиха поляците например). Подобно на военнопленниците в Чанги, ние сме разделени на множество малки групи, всяка от които е издигнала знамето на своя лайтмотив (всеки носи свой морален флаг) и е изцяло фокусирана в краткосрочните си цели, чието постигане е на всяка цена, на живот и смърт. Много reasons to live, малко reasons to believe.

И подобно на военнопленници, ние ескалираме ежедневните ни проблеми до степен такава, че едновременно да продължим да бъдем жертви, но и да се маскираме като герои. Ние страдаме, и страдаме, и се държим като хора, които сме се събрали с цел да страдаме, и яйцата поскъпват, и ние страдаме, а и сиренето поскъпва, още повече страдаме, и в един момент всичко започва да изглежда така, сякаш само живия нелитературен Цар на чекмеджето е способен да редуцира страданието ни. Помните ли вие по Негово време колко евтини, как красиво достъпни бяха яйцата, а после какво стана!?

За изборите

Това мислене модерира у всички нас г-н Борисов. Да бъдем толкова малки хора, които се радват на малки неща, драматизират (защото той чуваше тези, които вият, и им протягаше ръка) и се тревожат много от малките теми. Защото ни останаха само малките теми. Сякаш сме затворени във военнопленническия лагер на ежедневието.

Може и да не сме най-големите герои на този свят. Може и да не сме най-умната нация на този свят. Може и да не сме най-работливите, нито пък най-знаещите. Но със сигурност не сме толкова малки хора.

Пред нас има много по-важни теми от яйцето. Образованието и то да произвежда знаещи, идейни хора, това е по-важна тема. Справедливостта е по-важна тема. Да си възвърнем емпатичността е по-важно от каквато и да е цена на килограм сирене. Да бъдем единна нация е по-важно от инфлацията.

Несъмнено, изправени сме пред трудности. Ама то, това е животът — поредица от препятствия. И да ви кажа, нищо не са нашите трудности в сравнение с тези, които имат украинците.

На 2-ри април гласувайте за тези, които могат да променят мирогледа ни и да ни изкарат от лагера, в който сме се затворили. Мисля, че не е нужно да ви казвам кои са те.

Бел.ред. Текстът се публикува със съгласието на автора. Заглавието и подзаглавията са на редакцията.