Текст и снимки Бояна Узунова
Времето вън е сиво и намръщено. Но времето вътре е слънце и смях. И макар вече да не вали сняг на парцали нито по австрийските, нито по българските алеи, на улица Albrechtsbergergasse 15 във Виена боите могат да валят на парцали, буквално върху парцали, после да бъдат поставени под печатарската машина и Voilà! Държиш океан, гълъбово перце и котешка опашка в ръце! Държиш всичко, което можеш да видиш в цветовете!
И да, точно това е историята на този оригинален уникален печат тук. Просто експеримент – какво ще се случи, ако отпечаташ парцал?
Е, тази магия се случва във виенското студио за печатна графика ZEIN EDITIONS. Основано е през 1971г. от майстора на печата Курт Цайн и съпругата му Марийета Цайн и оттогава се радва на отлична репутация на националната и международната художествена сцена. Сред клиентите му са били художници като Ричард Хамилтон, Араки, Херман Нитш, Арнулф Райнер, Гунтер Брус, Мария Ласниг, Франц Рингел и Ернст Фукс. Първоначално студиото е носело името Werkstatt für handgedruckte Original-Grafik: Kurt Zein (Работилница за ръчно отпечатани оригинални графики: Курт Цайн), но през 2017г. семейство Цайн се оттегля и оставя ателието на новото поколение – Калина Щралковски и Нестор Ковачев, които по-късно го променят на ZEIN EDITIONS.
„За нас беше важно да оставим името на Цайн. Ние работим с неговия стил, в неговия дух.“, разказа ми Нестор в един зимен следобед. „Като издатели каним всяка година както утвърдени, така и млади художници в ателието с идеята да се срещнат по-отблизо с класическите техники на графиката и процесите на ръчното печатарство.“
Щастлива съм, че и аз имах възможността да опозная ръчното печатарство, историята на ателието и динамиката на работа в него. Още по-щастлива съм, че дотук ме доведоха български пътища – великотърновският художник и издател Нестор Ковачев, който съвсем не е непознат на приятелите на Меланж. Започнал обучението си във Факултета по изобразително изкуство в родния си град, той продължава и завършва образованието си в Академията за изящни изкуства във Виена. Негови самостоятелни изложби са се състояли в едни от най-важните центрове на изкуството – Ню Йорк, Сеул, Берлин, Москва, Виена.
_______________________
Die Töne aufsteigend… – Галерия Heike Curtze und Petra Seiser представя най-новата серия от рисунки на българския художник Нестор Ковачев
Удоволствието да създаваш изкуство – Нестор Ковачев е първият художник със самостоятелна изложба в „Galerie im Traklhaus“ в Залцбург
________________________
„Знаеш ли, рисунката е най-старата медия, използвана от човека; замисли се за пещерните рисунки“, заговорихме се с Нестор. И точно защото е толкова стара историята ѝ, съществуват толкова много и разнообразни техники на работа, с които можеш да експериментираш и интерпретираш. Именно допирът до графиката и ръчното печатарство дава тази широта, това пространство за свобода и любопитство.
Виенското студио ZEIN EDITIONS е едно от малкото ателиета за печатна графика в цяла Европа. Художници от цял свят пътуват дотук, за да печатат и да се запознаят с различни техники, цветове и материали; за да интерпретират по нов начин изкуството си – защото всяка артистична интерпретация, докосната от печатарската преса, е различна и единствена. Като с календара – времето печата дни, месеци, години, но всичко е различно и единствено. Ичиго-ичие. Японската концепия, че всяка среща е една-единствена, неповторима във времето. И наистина, докато слушах, гледах, по-скоро наблюдавах, Нестор как печата, се убедих, че и тук този принцип важи – валякът, който среща мастилото, е същият; мастилото, което среща плочата, е същото; плочата, която среща пресата, е същата; картината е същата, но срещата не е, печатът не е.
Затова художници от цял свят идват точно тук – печатарската преса позволява различна интепретация, различна среща с художествените подходи, а последиците са иновативни ръчно лимитирани тиражи.
И тук бих искала да вмъкна авторова бележка, но не под линия. В никакъв случай няма да преувелича, ако пред името на Курт Цайн напиша л е г е н д а. Роден е през 1945г. във Виена, отишъл си е през 2022г. Отгледан от баба си след самоубийството на майка си, Цайн пораства в една, градяща наново себе си, следвоенна Виена. През 1959г. започва кариерата си като чирак печатар и дванайсет години по-късно отваря своето ателие в Майдлинг. То привлича художници като австриеца Франц Рингел и известния попарт артист Джим Дайн. През 90-те години на миналия век Цайн развива нов жанр под формата на уникални отпечатъци в изкуството, а „в последно време си беше спечелил репутацията на доайен на своята гилдия, постигнал майсторство в хелиогравюрата“ – пише австрийският вестник Дер Щандарт за Цайн.
В този смисъл срещата на Цайн с печатарството заема знаково място в света на изкуството; от известно време – в моя също. От двете ми разходки в ателието научих много – как памукът се превръща в хартия, как се рисува със светлина (хелиогравюра), как се рисува чрез драскане върху метална плочка. О, аз самата рисувах чрез драскане! Тази техника всъщност е най-обикновената, макар резултатите да са необикновени!, и се нарича суха игла. Рисунката, тоест линиите, се надраскват, издълбават с помощта на остри инструменти върху медна плоча. След това покриваме плочата с мастило старателно и плътно, за да проникне цветът в дълбочина, като при всяко печатане мастилото се нанася отново. После премахваме излишното мастило с помощта на шпатулка и почистваме плочата с вестник или хартия. Вече сме готови за печат! Поставяме влажен лист хартия и медната плоча под пресата, натискаме копчето и подът под нас започва да трепти. След като спре, значи вече си имаме отпечатаното издание! Последно, хартията минава през още една машина, за да се изглади и след това да бъде поставен печатът на студиото.
Няколко хартиени тайни,
които научих: в ателието работят с ръчноизработена 100% памукова хартия; когато печатат върху нея, тя задължително трябва да е влажна, за да бъде еластична. Хартията никога не се реже; хартията се къса с ръце.
Няколко тежки факта за студиото:
ателието е дом на над 2 500 книги. Главният герой в историята – пресата, модел Планкенхорн, размери: 145 х 250 см – тежи около 3 тона. Буквално подът вибрира, когато работи. Студиото е цвят и свобода: подът и таванът са опръскани с шарения замах на боите – сувенир от общите проекти с арстиста Херман Нитш.
Един основен принцип:
можеш да отпечаташ всичко, което има структура и може да бъде поставено под пресата. В С И Ч К О. „Е, колко пък всичко?“, погледнах въпросително аз. „Толкова всичко“, отговори ми Нестор, показвайки ми един от последните им проекти с австрийския художник Алфредо Барсуля.
Да, ограда. Отпечатали са тел от ограда.
Първото нещо, което виждаш, когато посещаваш уебсайта на ателието, е следното изречение на Цайн:
If you need me, you will find me!
(Ако ти трябвам, ще ме намериш.)
Е, ако си художник и търсиш приключение: https://www.zeineditions.at/
Ако си нехудожник и търсиш вдъхновение: https://www.zeineditions.at/
Всъщност, каквото и да търсиш, можеш да го намериш тук. https://www.instagram.com/zeineditions/?hl=de
