Текст маг.Антоанета Чолакова,
Вицепрезидент на дружество „Приятели на Дом Витгенщайн Австрийско-български научен форум”, директор на Българския изследователски институт в Австрия (1999-2010).
Ако искате да научите повече за живота на българската общност във Виена през последния половин век, трябва непременно да се срещнете и поразговорите с д-р Димитър Драндийски – един от нейните активни участници и летописци. Дори и да не сте се запознавали лично, сигурно ще си спомните за енергичния и бързорек мъж, който неизменно запечатва с фотоапарата си всички културни и научни събития в БКИ „Дом Витгенщайн“, който винаги емоционално, но подготвено участва в дискусии, задава въпроси на лекторите, допринася със своите лични научни изследвания.
Димитър Драндийски е роден на 20.12.1932 г. ( по документи на 20.01.1933 г.) в гр. Оряхово, където през 1950 г. завършва и средното си образование. От 1951 г. следва в Института по библиотекознание и архивистика в София. След завършването му, от 1956 г. работи като методист по библиотечно дело в Софийски окръг.
През септември 1968 г. идва във Виена, където през 1969 г. се записва да следва специалност Славистика във Виенския университет. Тук той продължава научните си търсения и през 1977 г. успешно завършва с докторска титла. Дисертацията му за Пенчо Славейков и неговите творби „Кървава песен” и „На острова на блажените”, остава единствена за представането на поета в немско-говорящите страни след Втората световна война и до сега.
Полученото образование в България и любовта към книгите довеждат Димитър Драндийски още като студент в Научната медицинска библиотека на Gesellschaft der Ärzte – Wien, където той започва работа през 1970 г. Същата година започва да следва и медицина. За неговия многогодишен отговорен труд и по повод 60-годишнината му д-р Драндийски е награден през 1992 г. от Виенската камара на лекарите с орден за заслуги в областта на научната медицинска информация.
Съдбата Димитър Драндийски отрано се свързва и с изграждането на центъра на българската култура във Виена – Дом Витгенщайн. През 1976 г. изработва проект за създаване, уреждане и работа на бъдещата библиотека към Дома и сам го реализира през следващата 1977 г.
Д-р Драндийски участвува в Учредителното общо събрание на дружество „Приятели на Дом Витгенщайн” на 20.01.1978 г. и от тогава е негов редовен и особено активен член. В момента е на изборната длъжност одитор на финансите на Дружеството.
През ноември, 2002 г. за 25 годишния юбилей на дружество „Приятели на Дом „Витгенщайн” д-р Драндийски подарява на „Българския изследователски институт в Австрия” (свързан тясно с Дружеството) 464 книги от личната си библиотека – предимно дисидентска литература.
Още с идването си във Виена Димитър Дръндийски се включва активно в родолюбивата дейност на Българската културно-просветна организация „Кирил и Методий” – Виена и е дългогодишен член на нейното ръководство. В момента е един от най-старите членове на тази организация, както и на дружество „Приятели на Дом Витгенщайн”
Изследователските и научни интереси на д-р Драндийски не стихват през всичките тези години. През свободното си време той издирва в австрийските архиви и събира множество материали за историята на България. Плод на тази дейност е излязлата през 1996 г. негова книгата „Априлското въстание 1876 г. в пресата на Австро- Унгария”, издадена от Народната библиотека в София, оценена и посрещната добре от специалистите в двете страни. Хонорара си от 30,000 лв. подарява на Народната библиотека в София за подпомагане на научни изследвания.
През 1998 г. д-р Драндийски се пенсионира и усилено продължава да работи по издирването на материали за историята на българската общност в Австрия и през 2015 г. излиза книгата му „Виена и българите, из историята на българската общност в Австрия (1700 – 2000).
През 2016 г. излиза подобреното и допълнено от него (с немските оригинали) издание на книгата му „Априлското въстание 1876 в пресата на Австро-Унгария”.
За 40-годишния юбилей на Дом „Витгенщайн” издава книгата си „Дом Витгенщайн – Виена, вестител на българската култура в Австрия”, с богата документация от частния му архив.
С възрожденски идеализъм той издава последните си три книги със собствени средства и раздава безвъзмездно на български и австрийски институции и библиотеки, както и на много хора, които имат интерес към тях.
___________________________
Димитър Драндийски: От 300 години българинът доказва в Австрия, че знае и може
___________________________
По повод 90-годишнината на д-р Драндийски дружество Приятели на Дом Витгенщайн” кани всички, които имат желание лично да поздравят юбиляра да заповядат във
вторник, 21 февруари 2023 г. от 18:00 часа
в Българската православна църква „Св.Иван Рилски”
1120 Wien, Dunklergasse 21
(в непосредствена близост от метростанцията на U4, U6 Längenfeldgasse)
за потвърждение моля на: office@bfio.at
Екипът на Меланж Булгарен поздравява д-р Драндийски с 90-годишния юбилей и му пожелава крепко здраве и много сили. Използваме случая и за да му благодарим за вниманието и уважението, което винаги е изразявал към нашата медия, както и за всеотдайността в проучването на българските корени в Австрия и неспирния ентусиазъм да вдъхва кураж и самочувствие на сънародниците си.
Откъси от книгата „Виена и българите. Из историята на българската общност в Австрия (1700-2000)“ могат да се прочетат в Меланж Булгарен. Те са публикувани с изричното съгласие и одобрение на д-р Драндийски.
Български студенти в Австрия след 1945 г.
Българско градинарско дружество в Австрия
Възпитаниците на Ориенталишес Музеум – Виена, т.нар. ученици на Феликс Каниц
