БКИ „Дом Витгенщайн“ организира представянето на филма във Виена дни след премиерата в България. Специални гости на прожекцията на 28 януари ще бъдат актьорът Самуел Финци и режисьорът Андрей Паунов.
Интервю Елица Ценова
„Януари” е бавен черно-бял филм, изпълнен със символи. Не е ли това твърде голямо предизвикателство за съвременния зрител, свикнал с трилъри и 3D филми?
Не, защото този филм така или иначе не е правен за масовия зрител, а за тези, които имат интерес към киното. Има много такива съвременни творби и те са радват на вниманието на публиката.
При „Януари” не говорим за реализъм, а за един нетипичен прочит на ситуацията и като атмосфера, и като начин на изказ. Филмът е своеобразна кинематографична мистерия.
С похвати, различни от тези при един екшън, действието държи в напрежение до последния момент. Дори и да не разбира какво точно се случва, зрителят е погълнат от случващото се на екрана и следи героите. Забелязах, че публиката в салона е внимателна, слуша, съсредоточена е и това ми стига. На премиерата в София имаше чужденци, които гледаха без превод и дори неразбирайки езика, пак потънаха в магичния черно-бял свят на филма.
Излязоха и първите рецензии в Англия, които са много позитивни и показват, че творбата е универсална и докосва зрителите не само в България.
____________________
Самуел Финци: Свободата е възможността да взимаш сам решения и да носиш отговорност за тях
____________________
Само един от героите във филма има име, а той така и не се появява – Петър Моторов. Как се изгражда образ на безименен герой?
Името няма значение. Много по-важна е ситуацията, която изгражда образа на героя. Това, което има значение е какво върши героят, какви емоции преживява. Всяко име носи определена биография и поражда въпроси като защо героят се казва така, какво внушение носи това име. Без име образът става по-универсален и акцентът е върху неговите действия и реакции.
Когато по повод пиесата „Един кон влезе в бара” Ви попитах какво е било най-трудното при изграждането на образа на Грийнщайн, казахте „Да науча целия текст”. В „Януари” текстът е минимален и има цели сцени в мълчание. Какво беше най-трудно при заснемането на този филм?
Да предадеш мълчанието е по-трудно. В работата си по филма се доверих изцяло на режисьора Андрей Паунов, който много добре знае какво прави и защо го прави. Аз разчитам на неговото чувство за истинност и бях спокоен.
В случая трябваше да изградя убедителен образ с минимални изразни средства, затова всеки жест, поглед, въздишка са добре премислени.
Понякога един поглед говори повече, отколкото думите. Обичам тези пространства между думите, в които може по някакъв начин да разкажеш още нещо за героя.
Вие имате богат актьорски опит, участвате в международни продукции и вероятно трудно нещо може да Ви изненада на снимачната площадка. Все пак как преминаха снимките в България?
Всичко по време на снимачния процес беше нормално, не мога да кажа, че нещо ме е изненадало. За мен беше голямо удоволствие да съм част от този екип. Близо месец всички бяхме изолирани в Павел баня и това спомогна за създаването на точната концентрация, за да се потопим в особения свят на филма.
Филмът е черно-бял като съня на кучето, което също е сред героите. Но върху тази черно-бяла канава по-лесно изпъкват и се рисуват противоречията и емоциите. Не начертахме ли твърде много разделителни линии в съвременното общество?
Да, права сте, че емоциите се открояват по-ясно на черно-белия фон. Факт е, че в съвременното общество сами си налагаме все повече ограничения и правила. Може би този процес е свързан и с нарастването на населението – за да оцелеем трябва да спазваме определени регулации. Но всичко това ни и задушава, налага ни ненужни спирачки.
Има ли начин да се противопоставим на този процес?
Сигурно има.
Все пак никой не може да ни ограничи въображението и мислите.
Може би трябва да се стремим да гледаме повече навън, отколкото да дълбаем навътре.
Вашият герой излиза последен от сградата, но не става ясно накъде ще потегли той. На Вас какво Ви се иска да направи този човек?
Хубавото е, че той все пак се решава да излезе от познатия му свят и ограниченията, в които е живял. Финалът остава отворен – героят може да поеме като останалите към гората, но може да тръгне и към града. Аз бих го насочил към града, където според него „кучетата карат велосипед”.
Значи искате да спасите героя си?
Не съм съвсем сигурен дали това ще бъде спасение.
Аз лично не успях да изведа едно категорично послание от филма, но пък останаха много теми за размисъл. Лично на Вас върху какво Ви се ще да се замислят зрителите?
Всеки човек открива по нещо лично в героите и техните проблеми и пречупва филма през собствените си възприятия и нагласи за света. За мен е важно зрителите да потънат два часа в магичната атмосфера и да поемат колкото се може повече от детайлите и внушенията там. Заложени са много теми за размисъл, но зрителите имат свободата да виждат и откриват, това което ги вълнува и аз не искам да ги ограничавам.
Самуел Финци пристига във Виена за представянето на филма „Януари“
Какво да НЕ очакват зрителите от филма „Януари”?
Публиката не трябва да очаква конвенционален разказ за това как едно момче среща едно момиче, двамата се справят с трудностите и следва щастлив край.
Според мен е важно филмът да се гледа на голям екран, защото е много добре заснет и така изпъкват всички дребни детайли и символи, с които е изпълнено действието. Аз самият бях силно впечатлен на премиерата, защото открих елементи, които не бях забелязал досега.
„Януари” е едно от многото предложения на пазара и вярвам, че има своята публика, която ще го разбере и оцени.
Прожекция на филма „ЯНУАРИ“
Режисьор – Андрей М. Паунов
Сценарий – Алекс Барет, Андрей М. Паунов
Оператор – Вашко Виана
Музика – Иво Паунов
В ролите – Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев, Малин Кръстев, Борислав Чучков
Продуценти – Ваня Райнова, Жоао Матош, Елиз Андре, Донато Ротуно
Филмът пристига във Виена със съдействието на БКИ“Дом Витгенщайн“.
КОГА: 28.01.2023 г. от 15.30 ч.
КЪДЕ: METRO Kinokulturhaus
Билети за прожекцията могат да се закупят на касата на киното или да бъдат запазени на имейл reservierung@filmarchiv.at или на телефон +43 1 512 18 03
Цената на билетите е 10 евро.
