24 декември 1914 г. В окопите край белгийския град Ипър английски, френски и немски войници са затънали в кал, а мъртвите им другари лежат в ничията земя. И все пак в тази звездна нощ магията на Коледа докосва бойците. Воюващите страни са толкова близо, че могат да се чуят. От немските окопи се понася песента „Тиха нощ, свята нощ“. Френските войници я разпознават и ръкопляскат спонтанно. Стига се до прекратяване на огъня, а войниците от двете страни си стискат ръцете, разменят си шоколад и цигари и дори играят футбол. Този акт на миролюбие и човечност не се повтаря повече, но пък остава в историята като едно от най-ярките доказателства, че музиката обединява хората и че по Коледа се случват чудеса.
„Тиха нощ, свята нощ“ – песента, прекосила всякакви културни, религиозни и териториални граници, тръгва от Австрия и бързо се превръща в един от символите на християнския празник. Тихият призив за мир, любов и доброта обединява хората от цял свят и въпреки различните традиции, те празнуват едно и също събитие – раждането на Христос.
Между легендите и историческите факти
Различни легенди, преплитащи случайности и чудеса, разказват историята на създаването на песента. Тя ни връща повече от 200 години назад във времето в църквата „Св.Николай“ в малкото австрийско селце Оберндорф близо до Залцбург. Според една от тях на 23 декември 1818 година помощник викарият Йозеф Мор с ужас открива, че мишките са повредили меха на органа. Изпаднал в паника той трескаво търсел решение, за да има все пак музика на месата за Рождество. Може би сам да напише тържествена песен? На лист хартия, почти на крак, нахвъря няколко стиха и отива в съседното градче, където живее учителят и органист Грубер. След доста уговорки музикантът се съгласява да помогне на приятеля си и написва мелодия към думите за песента, която трябвало да се изпълни от двама солисти и хор в съпровод на китара.
В действителност немският текст е написан от Йозеф Мор още през 1816 г., когато е млад свещеник в църквата в градчето Марияпфар Австрия. На 24 декември 1818 г. Йозеф посещава учителя музикант Франц Грубер, негов съсед и приятел в Оберндорф, и го моли да напише музика по неговата поема, която да не се изпълнява на орган. Според някои причината е, че органът наистина е повреден, според други – пасторът искал нов химн за Рождество. Важното е, че мелодията била композирана и песента действително прозвучала в църквата още същата вечер.
Случайна находка
По-късно Карл Маухер, майстор на органи, няколко пъти посещавал църквата, за да ремонтира музикалния инструмент, и случайно намерил копие на композицията, което отнесъл у дома си. Така коледната песен бързо да се разпространява в Австрия, а оттам и в съседна Германия.
Органистът Грубер имал късмет и макар със закъснение от 36 години познава славата и на старини се радва на заслужена почит и уважение. Днес къщата му в градчето Халайн е превърната в музей.
Не такава е съдбата на викария Йозеф Мор – той умира в пълна нищета пет години преди пруският император да се заинтересува от песента.
Откриване на авторите
През 1831 година „Тиха нощ, свята нощ“ (на немски: „Stille Nacht, heilige Nacht“) за първи път се появила в два песенни сборника в Берлин и Дрезден. На мястото на имената на авторите пишело: неизвестни.
Малко повече от 20 години по-късно пруският крал Фридрих Вилхелм IV толкова харесал песента, че наредил да бъдат открити създателите й. Това станало съвсем случайно.
Директорът на хора на австрийския град Залцбург, който поел задачата да ги издири, направил забележка на едно от момчетата, че не пее правилно коледната песен. Неговото смайване било огромно, когато юношата му отговорил, че знае по-добре как тя се изпълнява, тъй като баща му я е написал. Директорът веднага заминал за Халайн, където живеел бащата на момчето – Франц Грубер, органист и ръководител на местния хор, който пък посочил приятеля си – свещеника Йозеф Мор, като автор на текста.
Пътуване по света
„Тиха нощ, свята нощ“ е изпълнена пред кралския двор в Лондон през 1827 г., после в Москва през 1831 г. и в Ню Йорк през 1839 г.
От 2011 г. песента е призната от ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство на Австрия. Тя е преведена на повече от 300 езика и продължава да вдъхновява хората от цял свят за мир и любов.
