Традицията повелява дните около Коледа да ухаят на уют и да са вкусни. Сигурно затова и рецептите, свързани с празника са толкова много и толкова разнообразни. На празничната маса трябва да присъстват специално изпечени, украсени и надлежно подредени сладки. Всяко австрийско домакинство старателно пази по няколко любими рецепти, научени от пра-пра баба. Но централно място в тефтера с празнични лакомства заемат прочутите Vanillekipferl.
Кралицата на коледните сладки
Деликатни, ронливи, ухаещи изкусително, потънали във фин бял прашец ваниловите подкови са най-най-известните коледни сладки в Австрия. Те са задължителна част от подготовката за празника, точно както пунша, греяното вино, елхата и подаръците.
Приготвят се лесно, могат да се съхраняват дълго и са невероятно вкусни. Но дори и това крехко сладко изкушение е в състояние да разбуни духовете на кулинарите и да ги доведе до тежки спорове. С млени орехи или лешници? С яйца или без яйца? Дискусиите по тези тежки въпроси са безкрайни и, за да има мир, са намерени не едно компромисни решения. Някои рецепти предлагат да се използва равно количесто от двата вида ядки, други щедро разрешват и смлени бадеми. Но всички са единодушни, че най-хубавите сладки се получават при използването на качествено масло.
Сладко пътуване във времето
Както повечето легенди, и тези за произхода на ваниловите сладки, имат няколко версии. Преди да ги проследим, ще направим уговорката, че част от тях са свързани само с втората част от думата Vanillekipferl – kipferl (извита като подкова кифличка).
Изследването на произхода на формата ни връща към 17 век и турската обсада на Виена. Местните хлебари, които ставали в ранни зори, за да приготвят хляб, чули глухи удари под земята и разбрали, че турците се опитват да прокопаят тунел. Градската стража била предупредена и опитът за превземане на града осуетен. В чест на победата, хлебарите изпекли от ронливо тесто кифлички във формата на полумесец, които и до днес са популярни в Австрия (Mürbes Kipferl).
Според някои източници именно те са първоизточникът на известните френски кроасани. За да впечатлят австрийката Мария Антоанета, която пристигнала в Париж като съпруга на крал Луи XVI, френските сладкари се опитали да направят нещо подобно на виенските кифлички с форма на полумесец и така се появили кроасаните.
Друга версия твърди, че прочутите кифлички не са родени през 1683 и не са се появили в Париж благодарение на Мария Антоанета. Тя разказва историята на офицера от императорската войска Аугуст Цанг, който решил да изпробва предприемаческите си способности и през 1839 г. пристигнал в Париж. Изпълнен с ентусиазъм да развива бизнес, той отворил Boulangerie Viennoise (виенска пекарна) и започнал да продава кифлички, извити като полумесец. Във времето, когато хигиената била лукс, всеки кроасан бил обвит в специален бандерол с надпис, удостоверяващ, че продуктът не е докосван от човешка ръка.
Цанг бил предприемчив човек, отличаващ се с неспокоен дух. С появата на свободната преса той се връща във Виена, но този път в куфара му няма готварски рецепти, а брой на френския вестник La Presse. Пекарната е забравена, а в Австрия се ражда популярното и днес издание Die Presse.
Пребиването на Аугуст Цанг в Париж очевидно е оставило дълбока следа в сладкарския свят, защото и до днес французите обозначават фините сладкиши като „viennoiseries“.
Можем още да се поразходим из Франция, Италия, Германия, Швейцария в търсенето на сходни кулинарни изкушения, но нека се върнем отново в 19 век в Австрия.
Поредната версия ни пренася в обикновена кухня, в която жената печала коледни сладки в квадратна форма. Изкушен от носещия се из къщата аромат, съпругът ѝ лакомо отхапал от първите, които видял пред очите си. За съжаление, той „нападнал” все още суровото тесто, но жена му опекла останалата като полумесец форма от нахапания квадрат. Точно тази форма толкова се харесала на мъжа ѝ, че от следващата година добрата съпруга правела само такива сладки – големи точно колкото една хапка.
Скъпият аромат на ванилия
Освен с характерната си извита форма „ваниловите кифлички” се отличават и с наситения аромат на ванилия.
Звучи доста объркващо, но най-старите рецепти за тези сладки не предвиждат ванилия. Считана за царица на подправките, дълго време тя е била достъпна само за богатите семейства, но в края на 19-и век химикът Вилхем Хаарман и Фердинанд Тиман открили синтетичен заместител на ванилията, който се произвеждал и индустриално. Вече нищо не можело да спре разпространението на уханието и разбира се, възходът на ваниловите сладки бил гарантиран.
Рецепти с ванилов аромат
И след като добре се разходихме из историята, редно е да споделим и поне няколко рецепти за тези толкова известни коледни сладости. Въпреки леките промени в съставките, начинът на приготовление е един и същ.
Vanillekipferl с орехи
Продукти: 180 гр. фино бяло брашно, 80 гр. пудра захар, 140 гр. масло, разделено на малки кубчета и оставено да се размекне на стайна температура, 70 гр. смлени орехи, 1 пакет ванилова захар, 2 жълтъка. За поръсване: 200 гр. пудра захар и 4 с.л ванилова захар.
Vanillekipferl с лешници
Продукти: 150 гр. фино бяло брашно, 40 гр. пудра захар, 125 гр. масло, разделено на малки кубчета и оставено да се размекне на стайна температура, 40 гр. лешници, 1 пакет ванилова захар. За поръсване: 200 гр. пудра захар и 4 с.л ванилова захар.
Vanillekipferl с орехи, лешници и бадеми
Продукти: 90 г ситно смлени ядки ( 30 бадем, 30 г лешници, 30 орехи, но може и само смелни бадеми), 280 г бяло брашно, 70 г пудра захар, 200 масло, 2 жълтъка. За поръсване: половин чаена чаша пудра захар, смесена с пет пакетчета ванилия.
Приготовление: Брашното се пресява, оформя се купа, от която се прави кладенче. В отвора се смесват пудрата захар, маслото, орехите и жълтъците. Замесва се тесто, което се оставя за около час в хладилник, за да се стегне. Оформя се на тънко руло, от което се режат малки парчета и се оформят като полумесец. Подреждат се върху хартия за печене и се пекат на 190 градуса около 8-10 минути. Още топли готовите сладки се овалват в сместа от пудра захар и ванилия.
За да усетите истинския аромат и вкус на сладките, затворете ги за два-три дни в кутия.
Която и рецепта да изберете, най-важното е да замесите тестото с любов. Защото Коледа е обич, доброта и състрадание. И никакво количество ванилия не може да ги замести.
_______________________
Още по темата:
Евгения и тортите, които пълнят очите с радост
С първия Адвент започва отброяването на дните до Коледа
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
