Текст Бояна Узунова
Мили Дядо Коледа,
За Коледа си пожелавам сняг, а за след Коледа – още снежни чудеса!
Много ми се иска да не започвам писмото си към теб по тривиален начин. Да, бях послушна (вслушвах се първо в себе си, после в другите) и добра (опитвах се да не убивам всеки комар, който ме захапваше през лятото). Знам, че по Коледа всички сме малко по-добри, вярваме малко повече и нямаме търпение да ни затрупа снегът. Да се съберем около коледната трапеза с близките ни и заедно да те очакваме. Хо-хо-хо!
Но наистина ми се иска да не започвам писмото си към теб, скъпи читателю, като поредната коледна реклама. Защото, както казва Георги Господинов, „Коледата не е промоция, а дар и чудо“. И преди да опаковаш твоето „обичам те“ с панделка и да го оставиш под светещата елха, искам да те попитам нещо: кога за първи път прати писмо до Дядо Коледа? А за последно? Какво си пожела?
Не помня кога научих, че помощници на Дядо Коледа не са само елфите и джуджетата, а и нашите близки – родители, приятели, баба и дядо. Но помня как в детската градина рисувахме писма и си пожелавахме кукли. В допълнение винаги получавах и книга. Понякога рисувах и по нея.
Вкъщи продължаваме да пишем писма – благодарим и си пожелаваме смело! И внимателно! Че пожеланото си се сбъдва. Сега, докато пиша, се замислям всъщност колко души преди мен са писали до добрия старец. Какво ли са си пожелавали?
Ами най-първото писмо до Дядо Коледа – било ли е много по-различно от моето, твоето?
Е, да! Оказва се, че писането на коледни писма всъщност не е започнало в днешната си форма като списък с желания за подаръци. А като упражнение по краснопис. Представяте ли си – без магия.
Немският историк на изкуството и културата Торкилд Хинрихсен разказва, че около 1800 г. децата, принудени от пастори и учители, трябвало да пишат благодарствени писма на родителите и кръстниците си, в които да им благодарят за възпитанието и образованието си и да помолят за Божията благословия. А след това да изрецитират написаните думи. Целта на тези коледни писма не била истинското желание на детето, а просто да покаже калиграфските си умения и да възхвали възпитателните фигури около себе си:
„Татко! С удоволствие назовавам това име…“ – Йохан Йеронимус Янцен, 1782г.;
„Хвалебствията сега пронизват крайниците ми. Уважаеми родители, желая Ви Божия благословия, мир и жизненост за Новата година.“ – Ханс Вуленвебер, 1809г.;
„Кой ми даде тези скъпи родители; които така вярно ме защитават, отглеждат и хранят!“ – Матиас Бремен, 1830г.;
„Скъпи родители! Вероятно няма ден в годината, в който да не чувствам дълбоко колко много дължа на вас, любими мои!“ – Огюст Флюге, 1847г.
Малко по-късно в немските начални училища предварително били отпечатвани списъци с желания или стихотворение от учителя, което всички ученици преписвали, но съдържанието оставало същото – благодарност и благословия за родителите.
В следващите години художествените мотиви по списъците с желания се променили: християнските сцени като раждането на Иисус в яслата се превръщат в буржоазния коледен салон, а образът на Мария с Иисус – в този на буржоазната жена с деца. Постепенно се появила и коледната елха по хартията, и желанията на децата в текста. Някои ще кажат, че е главно от маркетингова гледна точка, но аз ще добавя и малко коледно вълшебство.
Историята на коледните писма в Америка
също носи този възпитателен дух, но е по-различна. Разказва я Алекс Палмър, автор на книгата Човекът Дядо Коледа: Възходът и падението на мошеник от джаз епохата и изобретението на Коледа в Ню Йорк.
В Америка самият Дядо Коледа влизал в ролята на възпитател – най-ранната известна книжка с картинки на Дядо Коледа го показва как оставя клон от бреза в чорапа на непослушно дете, който „родителската ръка да използва, / когато пътят на добродетелта се отказва от синовете му“.
И ако в Германия децата били тези, които са писали коледни писма, то в Америка били тези, които получавали. Например през 50-те години на XIX в. Фани Лонгфелоу (съпруга на поета Хенри Уадсуърт Лонгфелоу) писала на трите си деца всяка Коледа писма (от името на Свети Николаус), в които коментирала поведението им през изминалата година и как могат да го подобрят в следващата – „Научил си няколко лоши думи, които се надявам да изхвърлиш (от речника си), както би изхвърлили кисел или горчив плод. Опитай се да спреш и да помислиш, преди да използваш някоя от тях, и помни, че ако никой друг не те чуе, Бог винаги е наблизо.“
Писмото било с обратен адрес „До Комина“ вероятно защото Лонгфелоу го оставила там. През тези години в САЩ през комина влизал и излизал не само Дядо Коледа, но и неговата поща.
В историята пощата също била главен герой –
по време на Гражданската война пощенските служители започнали да доставят писмата на ръка, благодарение на което американците възприемат пощата като приятна изненада, пристигаща на вратата, а не като досадно задължение. Пощенските пратки се увеличили, цената на пощенските услуги намаляла, а децата започнали да откриват образа на пратеника на Дядо Коледа в пощальона.
Всъщност общуването с Дядо Коледа по пощата станало изключително популярно в Америка главно благодарение на изображението на карикатуриста Томас Наст, в което Дядо Коледа сортира писма от „родители на добри деца“ и „родители на непослушни деца“.
Скоро всички вестници в страната заразказвали за писмата на Дядо Коледа, публикували тези на децата и дори предлагали награди за най-добрите. Това развълнувало още повече децата и през 1874г. кореспондент на вестник в Охайо отбелязал: „Един ден миналата седмица в редакцията на Демократите влязоха две малки деца и поискаха да отпечатаме писмата им до Дядо Коледа.“
Подаръците, които децата искали през този период, обикновено били прости и практични – писалища и молитвеници, но с промяната на обществото децата започват да си пожелават по-забавни неща като бонбони, кукли и ролкови кънки. И не само децата. Една възрастна жена моли Дядо Коледа за „висок, добре възпитан… заможен мъж с постоянни доходи“. Всъщност желанието за съпруг или гадже е доста често срещано сред дамските писма до Дядо Коледа. Или това, или „Всичко, което искам за Коледа, е… гаджето ми да започне да полага усилия във връзката ни.“
Писмата до Дядо Коледа разказват и такива истории – от Първата световна война до Голямата депресия: „Миналата зима трябваше да разрушим дома си, защото съпругът ми, който е моряк, не можеше да си намери работа“; след 11.09. – „Дядо Коледа, искам много по-малко тази година, за да може да се съсредоточиш върху децата, които имат по-малко късмет от мен“; или просто на едно малко момче, което моли стареца „да върне майка му жива за Коледа“ и за „малко храна“.
Мислех си, че идеята ми да пиша за Писмото до Дядо Коледа е скромна, а тя се оказа великодушна и богата. Елф Рийта например, която работи в пощата на Дядо Коледа в Лапландия от десетки години, толкова е била запленена от разнообразието на писмата, че е написала университетска дисертация върху тях.
Да опознаваме човешката история и самия човек по коледните писма ми се струва много искрено и важно откритие.
Цяло човечество е пишело сърцето си по тези хартии, писмото е било и изповед, и мечта. Дядо Коледа е най-добър приятел, вълшебник, Бог. Колко личн(остн)а еволюция на образа му и на нас чрез нея – от възпитател до приятел. Не е ли това чудото на мъдростта?
И ако сега те помоля да се помолиш, да запалиш свещ; да запалиш една от кибритените клечки на малката кибритопродавачка; ако ти покажа златната рибка или лампата на Аладин? Какво ще си пожелаеш?
Напиши го. И го прати!
Адреси:
Официалната поща на Дядо Коледа:
https://santaclausvillage.info/santa-claus/santa-claus-main-post-office/
Santa Claus Main Post Office
Tähtikuja 1, 96930 Rovaniemi, Finland
Австрийската коледна поща:
https://austria-forum.org/af/AustriaWiki/Postamt_Christkindl
Postamt Christkindl
Christkindlweg 6
A-4411 Christkindl
Българската коледна поща:
https://www.bgpost.bg/bg/messages/3498 конкурс на Български пощи
