Валери Йорданов завършва НАТФИЗ през 1996 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. Започва професионалната си кариера в Младежкия театър. За ролята на Бръчков в постановката „Хъшове” е отличен с АСКЕЕР`2005 и Наградата на Фондация „Иван Димов“ за млад актьор, за ролята на Нино има ИКАР`2017, както и ИКАР `2021 за ролята на Рамадан Дервишов в спектакъла „Караконджул“. Участвал е в над 40 български и чуждестранни филми.
След режисьорския му дебют в „Кецове” в края на миналата година, той завърши още един филм като режисьор – „Шекспир като улично куче“, който спечели шест награди на последното издание на фестивала „Златна роза“, включително за режисура и сценарий.
Тази година Валери Йорданов постави още едно ново начало. В книжарниците е първата му книга – сборникът с кратки разкази „Гризачи“ (изд. „Колибри“).
Интервю Елица Ценова
Между първия Ви филм „Кецове” и „Шекспир като улично куче” има пауза от почти 11 години. Какво се случи през това време? С какво се промени подходът Ви към киното?
Не съм „анализирал подхода си“ и за това въпросът Ви ми е интересен. Сега осъзнавам, че най-важното е да си спонтанен и честен в разказа си. Да не го украсяваш излишно и по този начин той ще стигне да зрителя, като негова и лична история. Ще го развълнува и ще го накара да помисли над нея. Да иска да я види пак.
В „Кецове” Вие сте сценарист и споделяте режисьорката работа заедно с Иван Владимиров. В „Шекспир като улично куче” поемате сам двете длъжности – сценарист и режисьор. Какви са предимствата и недостатъците на този тип работа?
Предимствата и недостатъците са, че трябва да си по-издържлив и да се въоръжиш с много търпение. Ако подготовката ти в работата с актьорите, оператора и екипа е успешна и вярна – няма от какво да се притесняваш. И снимаш много бързо, леко и вярно.Заснехме филма за 21 дни и повечето от най-важните епизоди са снимани без дубъл.
„Шекспир като улично куче“ спечели шест награди на последното издание на фестивала „Златна роза“, включително за режисура и сценарий. Коя награда Ви донесе най-много удовлетворение?
Наградата за „Водеща мъжка роля“ на двете момчета. След първата прожекция във Варна, зрителите излизаха от залата насълзени и усмихнати.Това е. 😊
Филмът Ви ни разказва за желанието на младите хора да живеят истински в свят, в който всичко наоколо ги кара просто да съществуват. Кои са според Вас предизвикателствата, пред които са изправени младежите днес?
Предизвикателствата пред тях не са много по-различни от нашите, но със сигурност ще им е по-трудно да се справят днес, сред огромния „фалш и нелогични норми“, които ги заливат ежедневно. Да се преборят с това „Световно заболяване“ и да бъдат себе си. Със собствена конкретност, памет и мечти.
И в “Кецове”, и в „Шекспир като улично куче” се фокусирате върху младите хора. С какво те са Ви толкова важни и интересни?
С това че, ако ги няма тях – нашето „присъствие“ тук се обезсмисля. Без тях то се превръща в „безнадежно и егоистично битие“. Вярвам и искам да им вярвам, че ще бъдат по-силни от мен.
Точно като Шекспировия Хамлет Вашият герой е изправен пред дилема. Има ли изобщо житейска рецепта как се взима правилно решение в такива ситуации?
Никога не съм знаел със сигурност, кое е „правилното решение“, но съм убеден, че въпросът „да бъдеш или да не бъдеш“ е риторичен. Както и да си го зададе човек, ако носи в себе си чувството за дълг и вярата в себе си – ще постъпи правилно. Дори и да загуби.
Наскоро излезе първата Ви книга с кратки разкази „Гризачи”. Гризачи ли сме хората? Какво ни гризе най-много?
Заглавието „Гризачи” идва от наблюдения и различни „срещи с хората“. Понякога съм бил щастлив след тях, а понякога ми е било неудобно да ги анализирам. Ще Ви отговоря с две реплики от „Кецове“: „ – Мислиш, че е лесно да си мъж?!“ – „ – Не. Мисля, че е рядко.“. Щастливец съм, че съм познавал хора, за които да разказвам в книгата си. Това ме „гризе“ и продължавам да се надявам.
Имате ли любим разказ, който да превърнете във филм?
„Вáмпир“. И всички останали, ако бях по-амбициозен.
Българите в Австрия първи ще имат възможност да видят филма в чужбина. Какво бихте им казали преди прожекцията?
От сърце Ви благодаря, че сте тук и че се срещнахме. Приятно гледане.
Какво се случва с едно момче, което има 2 големи таланта? Единият е театърът, а другият – уличният бой. Пред него стои дилемата с кой от тях да спаси живота на най-близкия си човек. Има само два варианта – да се боксира в незаконни мачове за пари или да спечели телевизионно риалити шоу, в което рецитира Шекспир.
Режисьор: Валери Йорданов
Сценарист: Валери Йорданов
Оператор: Борис Славков
В ролите: Владислав Стоименов, Захари Бахаров, Елеонора Иванова, Васил Илиев
Език: български
Цена на билет: €10
КОГА: 27 ноември, неделя, от 12.00 ч.
КЪДЕ: CineCenter, Fleischmarkt 6, 1010 Виена
За повече подробности следете събитието във Фейсбук ТУК.
Филмът пристига във Виена благодарение на Vienna Sunday Cinema.
