Текст Елица Ценова
През 1995 г., подобно на много други българи, тя пристига от софия във Виена, изпълнена с мечти и амбиции за светло бъдеще. 27 години по-късно е главен лекар по радиоонкология в клиника Отакринг и има собствен кабинет по естетична медицина. Д-р Людмила Цалбрукнер успява да сбъдне мечтите си, но амбицията ѝ продължава да я води напред към нови цели. Пълна с енергия, целеустремена и усмихната тя успешно разграфява деня си, за да побере в него многобройните си ангажименти. А те стават все повече, защото дейната лекарка не познава състоянието на застой и непрекъснато се стреми да открива нови неща – нови хобита, нови дестинации за пътуване, а защо не и ново допълнително образование.
Вместо космонавт или балерина – лекарка
В детството си д-р Цалбрукнер мечтае да бъде космонавт, но няма нищо против да се изявява на сцената като балерина. Но с баба и дядо лекари, изборът на бъдеща професия изглежда предрешен.
Когато пристига в австрийската столица през 1995 г., България е далеч от ЕС и пребиваването в Австрия е свързано с издаване на визи, разрешения за престой, търсене на работа на черно. Докато учи в Медицинския университет, тя трябва сама да осигурява издръжката си. Моментите на колебания и умора често надделяват над смелите планове, но тя знае, че за да успее, трябва да е десет пъти по-добра от австрийските си колеги. „Когато си взех изпита по патология от първия опит, знаех, че вече нищо не може да ме спре”, споделя днес д-р Цалбрукнер.
Тя успява успешно да се дипломира и в същото време да създаде семейство. Раждането на детето измества фокуса ѝ от медицината към уюта на дома, но през 2005 г. започва обучението за общопрактикуващ лекар. Случайността я среща с радиоонкологията. „Не съм я търсила тази специалност, тя ме намери. Спомням си, че когато се преборих с изпита по физика си казах, че никога повече няма да се занимавам с нея, а ето сега работя в сфера, която изисква много познания точно по тази наука”. Днес д-р Цалбрукнер е щастлива да помага на пациентите си, борещи се с тежки ракови заболявания и да прилага най-новите достижения на науката в областта на лъчетерапията.
______________
„Сезонните промени се отразяват и на кожата и тя има нужда от помощ”, казва д-р Людмила Цалбрукнер
______________
Направи ме красива
Дейната ѝ натура обаче търси и друго поле за изява и тя го открива в областта на естетичната медицина. След като през 2009 г. взима допълнителна квалификация в тази област, Людмила Цалбрукнер непрекъснато посещава семинари, уъркшопове и конгреси, за да следи тенденциите и новостите. Базисни продукти като използването на ботокс, хиалурон и конци продължават да бъдат актуални, но апаративните процедури претърпяват голямо развитие през последните години. „В тази работа има и доза изкуство, защото с ръцете си трябва да създадеш нещо красиво”, разказва д-р Цалбрукнер. Именно търсенето на красивото е и основен принцип в работата ѝ. „При мен идват хора, които искат прекомерни промени, корекции, които в действителност са гротескни. Аз се придържам към класическите пропорции за симетрия и красота и се опитвам да внуша на клиентите си, че лицето трябва да изглежда хармонично.” Случвало се е да откаже да извърши определена процедура, защото не е убедена, че крайният резултат ще я удовлетворява.
С четка и боички
Усетът за красиво д-р Цалбрукнер развива още в часовете по рисуване в училище. От малка посещава специализирани курсове и експериментира с нови техники. Картините ѝ, събрали в себе си цветовете на морето, слънцето и горите, вече украсяват коридорите на болницата, в която работи, както и кабинетите на колеги. Пейзажите, които рисува, носят усещането за спокойствие и безкрайност, а от преливащите се багри блика жизненост, оставяща позитивно настроение.
В последните години д-р Цалбрукнер разширява творческите си търсения, изработвайки сапуни и бижута от естествени материали. „Обичам да правя нещо с ръцете си. Това ме успокоява и ми помага да се концентрирам, а като видя и резултата вече съм много щастлива ”, разказва д-р Цалбрукнер. Акрилните рисунки, които отнемат повече време, я учат на търпение. „Аз правя нещата много бързо, а при работата с акрил трябва да се чака”, признава тя.
Винаги в движение
Сред многото служебни ангажименти в календара ѝ почти не остава свободно време. Но и малкото часове без работа, са наситени с активни действия – бягане сред природата, йога с приятели, четене на научна литература, пътувания. „Мечтая си да изпия едно кафе на спокойствие, слушайки хубава музика, но в крайна сметка винаги избирам движението”. Спортът е важен за нея не само за поддържане на физическа форма, но и за трениране на издружливост и търпение. Д-р Цалбрукнер е редовен участник в женските бягания във Виена и има зад гърба си покорени 21,100 км. като участник в полумаратон.
Студентка на 50+
Въпреки че многократно се е заричала да не се явява повече на изпити, през 2021 година амбициозната лекарка отново сяда на студентската скамейка. Този път записва специалност „Управление на здравеопазването“ в Нов български университет. Програмата е частично дистанционна, което ѝ позволява да я впише в малкото си свободно време. „Човек винаги трябва да учи нещо ново, а не да зацикля в един коловоз. Трябва да се учи и пътува, за да разширяваме хоризонта си, вместо да се взираме само в една точка ”, убедена е тя. Обучението се оказва много интересно, защото всичко, което е научила от опит, сега се облича в принадлежащата му теория и взаимовръзки. „Нещата, които интуитивно знам от практиката, сега влизат в академични рамки”. Именно натрупаният житейски и професионален опит я отличават от младите колеги в университета. „Някои от преподавателите са по-млади от мен, но нито за момент не съм се почувствала не на място. Разочарованията ми са свързани по-скоро с недобрата организация и комуникация в университета, което води до загуба на ценно време”.
Времето като ресурс
С годините времето става все по-ценен ресурс, който все по-трудно подаряваме на другите. И колкото и да кроим и прекрояваме денонощието с неговите 24 часа, все не можем да поберем всички ангажименти. Изборът на едно занимание автоматично означава отказ от нещо друго. Непрестанното жонглиране с нещата, които трябва да се свършат, води до умора, но и до натрупване на полезен опит и доза мъдрост. „Все по-внимателно избирам къде да отида и с какво да се занимавам. Уча се да казвам „не” и да не се обвинявам, че не съм „отметнала” всички задачи в списъка”. Така д-р Цалбрукнер се опитва да се справи с организацията на времето, но голямото ѝ желание е да се научи да делегира повече задачи на другите. „Работя бързо и ефективно и все си мисля, че само аз мога да свърша дадена работа толкова добре, колкото ми се иска. Това ми вреди и се опитвам да променя тези настройки в себе си”.
Може би промяна ще дойде след завършването на поредното образование. Д-р Цалбрукнер винаги е готова за нова крачка, защото не може да си представи да остане в рутината на познатото.
