Текст Бояна Узунова, студентка във Виенския университет
„Дева Мария на вечната помощ“. Всички познаваме тази икона на Богородица заедно със сина си Иисус Христос. Тя държи ръцете му в своите и насочва погледа си към теб, човекът, който гледа иконата. После ти насочваш взор към Исус и заедно се вглеждате в един ангел.
Това е едно от най-известните изображения на Богородица, тъй като се почита и от православните, и от католическите християни. Това е едно от първите изображения на светата майка и би могло дори да се каже, че всички останали икони на Богородица, държаща Исус Христос, са копия на тази Ходегитрия („тази, която посочва пътя“).
Бих искала да ви насоча отново към образа на Мария.
Външния ѝ вид църковният историк Никифор Калист описва по следния начин: „с ръст, малко над средния; със златиста коса, с бистри очи, със зеници – сякаш с цвят на маслина; с дъговидни умерено черни вежди, продълговат нос; с цъфтящи сладкодумни устни; лицето ѝ не е нито кръгло, нито остро, а малко продълговато; ръцете и пръстите ѝ са дълги.“
Сега ви каня отново, но този път бавно и тихо да се вгледаме в нея. Отвъд физическото (или може би точно чрез него) не откривате ли в бистрите очи „смирено сърце“; в розовите устни – „целомъдрие, благоразумие в речта“? Не си ли представяте „движенията ѝ скромни, походката – тиха, гласът – равен. Така че телесният ѝ вид бил израз на душата ѝ, олицетворение на чистотата.“ (описания на Дева Мария от свети Амвросий Медиолански)
Как се рисува чистота, съвършенство, благодат? Как се рисува нещо свещено, свято?
Нали знаете онзи въпрос, по който ни карат да пишем есета в гимназията, „Ако имате възможност да проведете разговор с известна/историческа личност, жива или мъртва, коя би била тя? И какво бихте я попитали?“ Е, в момента изпращам покана по небесната поща на иконописеца на „Дева Мария на вечната помощ“. Би трябвало точно днес да отговори на тези въпроси.
Защо ли? Защото днес, 18 октомври, е неговият ден – Ден на свети Лука, който пръв е рисувал Божията светлина.
Според Свещеното предание свети апостол и евангелист свети Лука е написал първата икона на Света Богородица, държаща Исус Христос в ръце, поставяйки началото на църковната иконопис. Като пръв християнски иконописец той се превръща в покровител на художниците, а днешната дата (освен Ден на свети Лука) се счита за техен професионален празник.
И тук е моментът да направя уточнението, че иконите всъщност се пишат, а не рисуват, защото в иконографията представляват визуално богословие. Какво означава това ли?
Не бива да възприемаме иконите като „картини“ в съвременното значение на тази дума. Те не са изображение, а споделяне, в известен смисъл сакрална среща с дадената личност. И още нещо, в иконографията перспективата е обърната – иконата се вглежда в нас. Не аз се вглеждам в светеца, Мария или Христос, а те в мен. Срещата започва от иконата и продължава във взиращия се.
Един братовчед на мама ми беше разказал каква е разликата между фотографията и рисуването. Когато снимаш дадеш човек, ти улавяш частици от секундата на неговото моментно настроение; не неговия характер, а неговото моментно състояние. Когато рисуваш даден човек, ти трябва да уловиш и в същото време да изразиш всичките нюанси на неговата същност.
А иконите? Как се пише икона на светлината?
Не знам дали е отговор на поканата ми, отговор на въпроса ми по-горе, но вярвам, че свети Лука подреди гугъл алгоритъма ми и ми посочи път. Неговия.
Освен иконописец той е бил лекар и верен спътник на апостол Павел. Автор е на третото евангелие, което библейската критика отличава по стил – не назидателен, а художествен и метафоричен е езикът, с който свети Лука разказва притчи (като тази за блудния син). Поради липсата на готов кръст, той приема мъченическата си смърт на старини разпънат на едно маслиново дърво в град Тива.
Църковната традиция твърди, че свети Лука е първият, който превръща лицето на Дева Мария в икона. Оказва се, че това твърдение е спорно, но наистина не ми се иска текстът да се превръща във врата за научни и недотам научни полемики.
Всъщност много художници признават евангелиста за първия, изобразил Мария и Исус. Само по себе си, събитието е революция в историята на изкуството, вдъхновение за красивите средновековни катедрали, ръкописи и витражи; готически албуми, фрески на Джото, Микеланджело, Да Винчи, Караваджо, Рубенс и други.
Повлиян от религиозната естетика на Рим, където Лука живее дълго време, той пише иконата на свещения образ и завинаги променя религиозната парадигма в християнското изкуство. Няколко века по-късно свети Лука официално закриля художниците.
През Средновековието, преди да се появят ателиетата и художествените академии, художниците са били смятани за занаятчии и е трябвало да се присъединят към гилдии, за да практикуват професията си. Те толкова силно са вярвали в свети Лука, че във всеки град в Европа съществувала гилдия с неговото име. А членове са били Вермеер, Рембранд, Караваджо, Дюрер.
До XIX в. академиите и училищата по изкуствата вече са заместили гилдиите, но празникът на свети Лука е останал.
Талантът на художниците също – нещо истинско, нещо свещено да бъде видимо за очите!
Честит празник!
„Отдайте почит на евангелист Лука;
Защото той беше (както казват старите легенди),
който пръв показа на Изкуството как да събира ръцете си и да се моли.“
Данте Габриел Росети
Из „Свети Лука художникът“, 1850
