Експериментите на тримата лауреати помагат да се проверят теоритичните концепции за заплетени фотони, като така отварят пътя към т.нар. „квантова телепортация“. Това е процес, при който заплетени частици на квантово ниво обменят състоянията си на много големи разстояния една от друга.
77-годишният Антон Цайлингер работи във Виенския университет и е известен като нестандартен и оригинален учен, най-вече защото отхвърля строгия атеизъм, разпространен сред учените в областта на природните науки – особено сред биолозите.
Австрийките медии се надпреварват тези дни да описват не само научните постижения на чудатия учен, но и неговата особено връзка с Бога и света на фантазията.
„Това, че Цайлингер е отворен за религията – по-общо казано: за нещата отвъд физиката, т.е. за метафизиката – никога не е оставяло съмнение”, пише Ди Пресе. „В дискусия с колегите си Райнхолд Бертман и Валтер Тиринг той веднъж цитира Анатол Франс: „Шансът е може би псевдонимът на Бога, когато той не иска да се подпише.“ Вярно е, че човек не бива да си създава образ на Бога: „По аналогия с квантовата механика: Образът, който си изграждам в една ситуация, не е непременно валиден и в друга.“ А когато го попитали дали теорията за еволюцията все още оставя място за Бог, той отговорил: „Разбира се.“
Физикът е известен и с чудатия си словоред и прякорът „Мистър Бийм” (Mr.Beam), който той не харесва особено. През 1997 г. Цайлингер за първи път успява да телепортира светлинни частици. Въпреки че не става дума за пренос на материя на голямо разстояние като в „Стар Трек“, а за пренос на точна информация, експериментът е сравняван или приравняван към „телепортиране“.
Квантовата теория е „все още луда след всички тези години“, казва той веднъж , цитирайки заглавие на песен на Пол Саймън.
Също така, както и много други физици, той е запален читател на научна фантастика: кръстил е ветроходната си лодка на числото 42, което в книгата на Дъглас Адамс е отговорът на въпроса за живота, Вселената и всичко останало.
Цайлингер споделя, че винаги е бил запленен от квантовата механика – „от първия момент, в който чух за нея“. Във вторник той отдаде почит и на своя научен ръководител Хелмут Раух като „пионер в квантовата физика“, който му е дал възможност да развие изследванията си във Виена. По онова време голяма част от тази област все още е „напълно философска“. Цайлингер и неговите колеги лауреати са променили това. Междувременно има технологични приложения в тази област, но много фундаментални въпроси в квантовата физика остават без отговор.
Физикът е носител на много престижни международни награди за физика, сред които и John Stewart Bell Prize (2017) и Willis-E.-Lamb-Preis.
