С частичната мобилизация лидерът на Кремъл поема най-големия риск в десетилетното си управление. Това пише в коментар за Ди Пресе Юрген Щрайхамер. Журналистът анализира днешното изявление на руския президент и подчертава, че с думите си „Путин заплашва Украйна и Запада”. Телевизионните кадри показват военачалник, който е решен на всичко, военачалник, който се бори за всичко, за да защити страната си от Запада.
„Ако погледнете втори път, всъщност ще видите провал. Дали Русия ще загуби войната, не е ясно. Но магическият трик на Путин да представи най-голямата агресивна война в Европа от 1945 г. насам като „специална операция“ се провали. Те фантазираха за тридневна операция в Украйна. Междувременно инвазията продължава вече седем месеца и краят ѝ не се вижда. Войната, която досега не можеше да бъде наричана така, е война. Всички между Санкт Петербург и Владивосток вече знаят това”.
В допълнение Щрайхамер коментира, че Путин все още не е влязъл „изцяло” във войната, но е повишил залозите. „Той хвърля в битката стотици хиляди резервисти. А по принцип и себе си. Какъвто и да е изходът от тази война, сега той трябва да изглежда още по-малко като поражение в Русия. В противен случай това ще бъде политическият край на Путин”.
„Путин отдавна избягва частичната мобилизация – по съвсем разбираеми причини”, продължава анализът. Рано или късно някои от 300 000 мобилизирани резервисти ще се върнат в Русия в ковчези. Или, с други думи: войната сега ще достигне слоеве, които Путин не искаше да притеснява с тази инвазия и не искаше да притеснява с предишните. Той нарушава договор със сънародниците си и важно табу. Той със сигурност искаше да избегне това, но се провали“.
Журналистът акцентира на едно важно за пропагандата на Кремъл изречение: „Западът иска да унищожи нашата страна“. „На първо място, споменаването на участието на „Запада“ има за цел да прикрие факта, че украинците, които в никакъв случай не се смятат за равни, поставят руснаците в отбранителна позиция“.
Не е изключено целта на Путин да е с частичната мобилизация да спаси това, което все още може да бъде спасено. Едновременното анексиране на териториите в южната и североизточната част на страната (чрез фалшиви референдуми там) вероятно има за цел да осигури териториални придобивки. Който сега атакува Мелитопол или Мариупол, атакува Русия – ядрена сила, която е решена на всичко: това е идеята, която Путин иска да насади в съзнанието на Запада, пише още журналистът.
„Или с други думи: Путин иска да сплаши Запада. Украинците не са обезкуражени. Такива заплахи ги отблъскват. Но доставчиците на оръжие на Запад трябва да отслабнат. Това е и война на нерви“, заключва Юрген Щрайхамер.
Същевременно в Туитър Герхард Мангот, професор по политически науки в университета в Инсбрук и познавач на руската политика подчертава, че въпреки обявената частична мобилизация Путин все още не е обявил военно положение и избягва думата „война”. Същият въпрос поставя и кореспондентът на австрийската телевизия в Москва Паул Кризай. Той пише още „Путин вдига залозите и призовава за частична мобилизация. Първоначално това може да стабилизира фронта. Но това означава и безпрецедентна ескалация на бойното поле. И още: войната вече е в центъра на живота на много руснаци. Вече не е възможно да я пренебрегваме”.
Медиите съобщават още, че много млади мъже искат да напуснат Русия. „Особено младите мъже искат да заминат – както направиха в началото на март, когато започна истинска вълна от заминавания от Русия. Статистическите данни от Google Trends понастоящем показват рязък ръст на търсенията на Aviasales – най-популярния руски уебсайт за закупуване на полети. Директните полети от Москва до Истанбул и Ереван в Армения – и двете дестинации, които позволяват на руснаците да влизат без визи – са били разпродадени в сряда, според Aviasales”. Според някои източници цените на билетите Москва-Белград достигат до 9 000 евро.
Това е третият път в историята на Русия след Първата и Втора световни войни, когато се обявява мобилизация на населението.
