В статията „На кого вредят повече санкциите:на нас или на Русия?“ австрийският журналист Андраш Счигетвари прави цялостен анализ на ситуацията, посочвайки, че все още е рано да се излъчи краен победител.
Материалът е превод от Der Standard. Превод Меланж Булгарен
Когато руската инвазия в Украйна започна на 24 февруари, тя изглеждаше предрешена: Руските сили ще превземат Украйна за няколко дни или най-много за няколко седмици. Малко след началото на войната Западът и ЕС задействаха безпрецедентна система от санкции, които трябваше да сринат руската икономика.
Пет месеца по-късно стана ясно, че икономическите експерти на Путин знаят повече за бизнеса отколкото неговите генерали за бойните действия.
Докато руската армия води кървава война на изтощение в Източна Украйна с хиляди жертви, страната успява да се справи с икономическите последици от тази инвазия по-добре от очакваното. Символичен пример за изненадващата издръжливост на Русия е рублата: в първите дни на войната тя губи 90% от стойността си спрямо долара. Никой вече не желаеше руската валута в портфейла си, но междувременно сега е по-силна от всякога. Според информационната агенция Bloomberg тя дори е най-добре представящата се валута през тази година.
Не става дума само за рублата. Руската икономика изпадна в рецесия, но тя е по-умерена от очакваното. През пролетта Виенският институт за международни икономически изследвания (WIIW) очакваше икономиката на Русия да се свие с 9% през 2022 г. Преди няколко дни този процент беше коригиран до минус седем процента. Междувременно Руската централна банка не само стабилизира валутата, но и ограничи инфлацията: тази година инфлацията вероятно ще бъде по-ниска, отколкото се предполагаше доскоро. Като първа реакция на войната Централната банка повиши основния си лихвен процент до 20%. Това имаше за цел да се предотврати изтичането на чуждестранен капитал и да се спре вече започналото масово изтегляне на средства от банките. Операцията бе успешна: Централната банка в Москва отново понижи основните си лихвени проценти до 9,5%, както преди войната.
____________________
Половината австрийци са песимисти за бъдещето, сочи проучване
Австрия и Германия подписаха споразумение за сътрудничество в областта на енергетиката
__________________
Спад на растежа в ЕС
Нещата в ЕС обаче вървят надолу. В представената в четвъртък прогноза за следващата година Комисията в Брюксел очаква значително по-малък растеж, отколкото се смяташе през пролетта. Инфлационната криза ще продължи. И изведнъж Европа се подготвя за недостиг на газ, който ще принуди промишлените предприятия да спрат работа и може да доведе до студ в жилищата през зимата.
Това разпределение на силите – все по-нервна Европа и по-устойчива, отколкото се смяташе Русия, кара някои експерти да поставят под въпрос смисъла на икономическите санкции. Този дебат бе подхранен и от председателя на Търговската камара Харалд Марер: „Политиците не успяха да кажат на населението каква е цената“, каза Марер за политиката на санкции.
Ръководителят на WKO остро осъден за това изказване в социалните медии. Лайтмотивът на критиките бе: Търговската камара, която винаги е била най-добрият приятел на Путин в Австрия, отново се присламчва към Москва. Моралното вълнение по темата беше толкова голямо, че ключовият въпрос почти не бе засегнат: Има ли право Марер? Възможно ли е санкциите да нанасят само незначителна вреда на Русия, докато нанасят трайни щети на европейския просперитет?
Десните партии в Европа все по-често възприемат тази линия: FPÖ вече призовава за референдум, който да принуди правителството да се откаже от санкциите. Лидерът на FPÖ Херберт Кикъл цитира унгарски политици от Фидес на страницата си във Facebook: „Ако санкциите вредят повече на тези, които ги въвеждат, отколкото на тези, срещу които са насочени, те нямат смисъл. В момента случаят е такъв.“
И все пак санкициите работят
Това обаче не е толкова просто. Да, санкциите вредят на Запада, и то повече от очакваното. Но дори и ръководството на Кремъл да възхвалява собствената си сила, в действителност тази фасада се руши. Руската икономика вероятно ще се свие не само през тази, но и през следващата година. Безработицата нараства. И това вероятно е само началото: „Санкциите на ЕС са замислени така, че да имат дългосрочен ефект. Именно това вреди на Русия“, казва ръководителят на WIIW, икономистът Марио Холцнер.
Така например в Запада има забрана за износ на микрочипове, части за самолети и всякакви видове оборудване за нефтени и газови находища. Идеята е, че руската индустрия ще загуби достъп до западните технологии и по този начин ще изостане. Тъй като освен ЕС и САЩ, Япония и Южна Корея също се присъединяват към него, това технологично ембарго всъщност се счита от експертите за сравнително строго.
Последиците от тази стратегия вече се усещат: промишленото производство в Русия се срина през април и май. Това, което се строи, все по-малко отговаря на западните стандарти. Френският автомобилен производител Renault например се оттегли от Русия, както и други компании. Държавата придоби мажоритарния дял на Renault в най-големия руски производител на автомобили Avtovas. Както признава правителството в Москва, автомобилите Lada вече слизат от производствените линии без въздушни възглавници и антиблокираща спирачна система (ABS). В момента има недостиг на части.
Енергийна война
От друга страна, Русия успешно води икономическата си война в енергийния сектор. През първата половина на годината Москва е спечелила повече от 100 милиарда евро от продажбата на нефт и газ. Това вече е 66 % от планираните приходи от продажбата на изкопаеми суровини за цялата 2022 г. Благодарение на тези приходи Русия генерира търговски излишък. Това помага и на валутата: трик на Централната банка принуждава чуждестранните купувачи на газ непрекъснато да конвертират плащанията си в евро в рубли. Това създава стабилно търсене на руската валута и по този начин я подкрепя.
Лион Хирт, икономист по енергетика в Hertie School в Берлин, казва, че Русия е действала умно, но е имала и късмет: още преди войната цените на суровините са се повишили в резултат на икономическото възстановяване след пандемията. Санкциите на ЕС затвърдиха тази тенденция: западните купувачи се въздържаха да купуват руски петрол. Shell например вече не купува руски суров петрол на пазара, а от края на годината ще се прилага широкообхватен бойкот на ЕС на доставките с танкери. Това обаче засилва страха от недостиг на пазара, в резултат на което цената на петрола продължава да се покачва.
По данни на Международната агенция по енергетика Русия продължава да продава достатъчно петрол на Европа, Китай и Индия, така че приходите ѝ от януари насам постоянно нарастват. ЕС се опитва да навреди на Русия, като забранява на европейските компании да застраховат руски кораби за преходен период. Но досега не изглежда това да е проблем. Русия сама застрахова корабите си.
В случая с природния газ именно Путин успешно се възползва от страха на Европа от недостиг, казва енергийният експерт Хирт. Той намалява количеството на газта, така че тя става по-скъпа. Тъй като цените на доставките на руски газ са свързани с развитието на пазара, Москва печели от това. В същото време скъпата енергия се отразява на потребителите в Европа, тъй като инфлацията се повишава.
Ето защо е ясно, че опитите за санкции в енергийния сектор досега не са дали добър резултат от гледна точка на ЕС. Това осъзнаване набира сила и сред големите индустриални държави: Сега Г-7 се опитва да създаде картел за закупуване на петрол. Това се прави, за да се гарантира, че Русия може да продължи да продава петрол, но само с големи отстъпки от цената. Предполага се, че това ще помогне на Запада да се справи с инфлационната криза и ще остави Москва с по-малко пари. Идеята е, че Китай и Индия, които не се съгласяват със санкциите, също ще купуват руски петрол по-евтино в резултат на това. Дали това ще се получи, е под въпрос.
Това, което е сигурно, е, че Европа няма да спечели в този модел: Трети страни вече могат да купуват евтино петрол от Русия, който вече се търгува с отстъпка на световните пазари, и да го продават на по-висока цена. През второто тримесечие на 2022 г. Саудитска Арабия удвои вноса си на петрол от Русия. Индия също внася повече петрол. Марер също така посочи тези процеси като конкурентен недостатък за Европа – и с право.
Русия не е блестящ победител в енергетиката
И така, Русия ли е победител в областта на енергетиката? Това също е погрешно. Стратегията на Москва не е без цена. Енергийният икономист Хирт смята, че Путин може би вече е изстискал каквото е могъл: „Всеки монополист, който свива предлагането си и повишава цените, рано или късно се сблъсква с факта, че продава толкова малко, че приходите му се сриват.“ Понастоящем „Газпром“ продава в Европа с две трети по-малко газ, отколкото през нормалните години. Ако обемите продължат да намаляват, Москва ще понесе загуби. Освен това цените на петрола напоследък се понижиха.
Парадоксално е, но самата инфлация на рублата се превърна в проблем: Фактът, че рублата е поскъпнала толкова много, означава, че правителството може да печели по-малко рубли с доларите, които получава от продажбата на петрол. Тези пари липсват в сегашния бюджет, ако Русия иска да плати на своите войници и работници в заводите. Колко лошо е това за Кремъл? Трудно е да се каже. Във всеки случай спадът е неудобен за Москва: през юни Министерството на финансите спря да публикува текущо данни за бюджета.
Така че руската икономика не се развива добре. Енергийните санкции вредят и на двете страни, но със сигурност повече на ЕС. Въпреки това ЕС не трябва да се пази от сравнението с Русия, а критиците грешат. Икономиката в Европа пострада, но засега прогнозите не предвиждат рецесия. Дори се очаква безработицата да намалее донякъде през тази година. Една мегакриза изглежда по различен начин.
Европа без газови доставки?
Но тuk не отчита спирането на газа. Ако няма повече газ, всичко ще поскъпне още. Въпросът е колко скъпо ще стане. В прогнозите на икономистите има големи разлики. Изследователският институт IHS в момента завършва изчисленията и очаква спад на икономическия растеж в Австрия с два до четири процентни пункта в случай на замразяване на газа в сравнение със сценарий без замразяване. Около 120 000 работни места ще бъдат изложени на риск. Това би било рецесия, но не безпрецедентна. Водещите германски изследователски институти изчисляват за Федералната република – и тъй като икономическата структура в Австрия е подобна, резултатите са приблизително преносими – спад на БВП в случай на замразяване на доставките спрямо сценарий без замразяване от 5,4 %.
Има и още по-драматични изчисления: В свое проучване швейцарската аналитична компания Prognose предполага спад на германското икономическо производство от 12,7% за шест месеца. Ще бъдат закрити 5,6 милиона работни места. В Австрия това означава 560 000 работни места.
Защо прогнозите са толкова различни? Най-вече защото икономистите трябва да правят предположения за това колко газ ще има след спиране на доставките. От складовете за съхранение и от други държави. Според изчисленията на IHS Австрия ще разполага само с 27% по-малко газ. Това е основната причина, поради която изчислението „не е апокалиптичен сценарий“, както казва икономистът от IHS Майкъл Райтер. Голяма част от тях зависят и от това доколко индустрията може да замени липсващия газ с преминаване към други енергийни източници. Експертите могат да направят само приблизителна оценка на този показател; IHS се основава на опита от кризата с цените на петрола през 1973 г.
Какво се случва в най-лошия случай
В Австрия има 60 големи компании, които зависят пряко от доставките на газ – но те, разбира се, снабдяват стотици компании. И тук икономистите могат само приблизително да преценят какво би означавало спирането на газовите доставки по веригата. Възможностите за предположения са огромни.
Така че все още не може да се прецени каква ще бъде цената на санкциите, за които говори Марер, дори в най-лошия случай.
Освен това не е сигурно дали Путин не би действал по подобен начин, както действа в момента, дори и без икономически санкции от страна на ЕС: Западът доставя оръжие на Украйна, което е още една причина, поради която Русия е заинтересована от засилване на натиска върху Европа.
Има и морално измерение
Дори един ден да се окаже, че санкциите вредят повече на нас, отколкото на Русия, може да се твърди, че те са правилни. „Винаги сме казвали, че санкциите няма да са безплатни“, казва министърът на икономиката Мартин Кохер пред STANDARD. „Но се чудя каква би била алтернативата. Да приемем агресивна война срещу суверенна държава на прага на страната ни? Бих сметнал това за неправилно. Но трябва непрекъснато да мислим кои са най-ефективните мерки.“
Корекции на курса
Критиките идват не само от онези, които смятат, че строгите санкции са се отразили зле на Европа. Икономистът Лукас Сустала от Neos-Lab казва, че „санкциите са навредили на Европа по-малко, отколкото многото изключения от тях“. Особено в енергийния сектор ЕС трябваше да не се колебае толкова много и сам да приеме по-строги мерки. Тогава Путин не би могъл да използва газа като оръжие сега. ЕС щеше да определя темпото.
Контрааргументът за това, разбира се, е, че тогава ЕС също щеше да усети въздействието на високите цени на енергията. И все пак за сплотеността на Съюза може да е важно Путин да бъде представен като този, който атакува Европа, макар и не с военни, а с икономически средства. Този въпрос вероятно щеше да бъде напълно изгубен, ако ЕС беше прекратил енергийните доставки по-рано.
Така че може би единственото сигурно заключение е, че е твърде рано за равносметка и че нито една от страните не може да си позволи триумфални песни. Корекциите на курса не бива да са табу. Ето защо е важно да приемаме критиките сериозно и непрекъснато да обсъждаме как европейските санкции могат да бъдат подобрени.
Няма съмнение, че Европа има предимство пред Русия в това отношение: позволено ни е да спорим на висок глас.
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
