Интервю Елица Ценова
Вие сте родена в България. Съпругът Ви е испанец. На колко езика говорите вкъщи?
Български, испански и немски език. Дъщеря ми е на девет години, а синът ми е на седем. Аз говоря с тях на български, а съпругът ми – на испански. Децата говорят помежду си на немски език. Те ходят и на българско училище.
Защо родителите трябва да възпитават децата си многоезично и да не им спестяват своя роден език?
Защото езикът на родителите е техният първи език, на който те най-добре могат да предадат емоциите си. Много по-трудно е да говорят с детето на чужд език, на който самите те не са били социализирани. Всеки родител инстинктивно си припомня с какви думи е бил утешаван като дете или с какви песни е приспиван. Това не са просто думи, а много важни емоции, от които се нуждаем, за да се появим в света и да почувстваме сигурност и любов. Всеки нов език отваря вратата към ново общество, към друг манталитет. Той определя начина, по който човек възприема и интерпретира света.
Не са редки случаите, в които децата отказват да разговарят с родителите си на български език на обществени места. Как се обяснява това безпокойство по отношение на родния си език?
Това зависи от възприемането на езика в обществото. Езици като български, сръбски и турски често са пряко свързани с хора, които нямат високо образование или са икономически слаби. Подценяването на говорещите води до подценяване и на езика.
Като родители за нас е важно да предадем на децата посланието, че тяхното многоезичие е ценно. Не мога да предам това, прошепвайки нещо на моя първи език на ухото на детето си, така че никой да не чуе. Всеки език е ценен и заслужава да се говори на него.
Може ли да се каже, че съществува нещо като езиков расизъм – някои езици се възприемат като престижни, а други – не?
Да. Езиците се свързват с по-малко престижни носители. Наблюдавам това и на практика при родители, които възпитават децата си на езици, които нямат социален престиж. Те ме питат как трябва да постъпват публично. Обяснявам си техните притеснения със страха да не бъдат приети зле от другите хора, да не бъдат отново подценявани. Майка, която говори френски или английски с децата си, не задава този въпрос.
Такова поведение наблюдавам и при учителите, които идват при мен. „След пет години майката туркиня, все още не може да каже и дума на немски. Как е възможно това? Тя трябва да се адаптир и интегрира. С англоговоряща майка, която не знае немски, ситуацията е съвсем различна: „Това изобщо не е проблем и учителите често казват: С удоволствие ще говоря с нея на английски.“
Летни курсове по немски език за деца от 5 до 6 години
През лятото малчуганите имат възможност да изберат между седмицата от 22 до 26 август и от 29 август до 2 септември. Заниманията се провеждат от 9.30 до 12.30 ч.
За повече информация и записване за курсовете ТУК.
Има ли период от време, който е особено подходящ за изучаване на езици?
В действителност ние се развиваме през целия си живот. Но през първите десет години езиковите натрупвания се случват по различен начин, защото като дете учим интуитивно и игрово. Периодът, в който езикът може да бъде усвоен особено ефективно, се нарича „критичен период“ и продължава приблизително до пубертета.
Ако българският език бъде пренебрегнат в ранна детска възраст, как може човек по-късно да научи отново родния си език?
Разбира се, важно е да се говори и да се използва езикът активно още в детските години. Но ако това не се е случило и липсва основен речников запас, комуникацията ще е трудна. Това означава, че трябва да се изгради активен речник, а за да се говори, трябват изречения, за които е необходима граматика. Това е проблемът – когато човек вече е по-възрастен, всичко това трябва да се случва в активен процес на учене. Езиковите курсове са подходящи за това, защото по правило родителите не са учители.
Но ако още като дете човек е имал, макар и за кратко, активен досег до езика, в един по-късен етап може много по-лесно и бързо да възстанови знанията си и да ги надгради.
Как може да се мотивират децата да говорят български в семейството?
Това е предизвикателство, защото немският език в даден момент става много доминиращ в ежедневието на децата. Различните хора като бабата или приятели, които говорят същия език, мотивират децата, защото те осъзнават: „А, не само татко и мама говорят този език, но и други хора.“ От решаващо значение е родителите да останат наистина последователни.
За да си помогнат, те могат да използват медийни средства като аудиокниги, книги и филми. Важно е да не се изнервят и да мотивирате детето с похвала и признание. Пътуванията до родината също могат да помогнат, защото там детето забелязва, че този език се говори от всички, и го оценява.
Като родител имате ли право да сменяте езика с децата, тоест в определени ситуации да говорите с тях и на немски?
Съществува принципът „един човек, един език“ и това е абсолютно логично. Чрез тази последователност езикът, който не се говори от средата, има шанс да се утвърди в детето. Въпреки това ежедневието не е черно-бяло. Понякога, когато помагам на дъщеря ми с уроците, обяснявам на немски, за да не се налага да се отклонява отново.
Предлагате семинари и курсове за многоезични родители и учители, които се „сблъскват“ с много езици в класната стая. Изостава ли австрийската образователна система по отношение на насърчаването на многоезичието?
От десетилетия живеем в езиково многообразно общество и този факт отдавна трябваше да бъде включен в обучението на преподавателите. Но това не се случва и учителите се сблъскват с многоезичен клас. Често чувам, че те не знаят как да се справят с факта, че повечето деца в класа говорят и друг език.
Образователната система куца, тъй като политическите мерки са насочени едностранчиво и единствено към насърчаване на немския език. В този процес първите езици се пренебрегват. Работи се под мотото: ако говорите добре немски, сте достатъчно добър за тази училищна система. С въвеждането на помощните класове по немски език и входния тест по немски език в образователната система родителите и недостатъчно подготвените учители са подложени на допълнително напрежение. Ужасно е, когато децата изпитват този натиск и се чувстват неадекватни.
_________________
Ролята на родителите при отглеждане на деца в многоезична среда
__________________
Какво най-често Ви питат учителите?
„Как да се справя с децата, които говорят на различен език помежду си?“ или „Как да спра това?“
Какво им отговаряте?
Целта е да се открият възможности за децата да използват езика си. Немският е важен за преподаването и учениците трябва да разберат това. Ако учителите работят с многоезичието дидактически, ще успяват по-добре да мотивират децата, отколкото ако се ограничават само с немски език. Това не е „или-или“ ситуация, защото и двата езика са важни и могат да работят заедно. Езиците на децата трябва да бъдат разрешени, тогава мога да насоча това многоезичие и да работя с него. Ако издавам само забрани и заповеди, тогава ще има съпротива и страхове.
Съществуват ли конкретни дидактически примери за приложение в обучението на многоезичните деца и младежи?
Целесъобразно е да се работи с всички езикови компетентности на децата в класа и учителите да интегрират езиковата биография на децата в урока. Например, когато децата правят презентации в клас, те могат да ги представят и на родния си език междувременно. Веднъж дадох задача на дете, което се затрудняваше да представи презентация на немски език, да напише текста първо на своя език. После се опита да разкаже всичко на немски. По този начин решихме проблема с блокажите в главата му. Така той се осмели да представи презентацията и осъзна, че може да напише този текст и на немски език.
Вие сте и съавтор в детската книжка „Бандата Умами”. Разкажете ни повече за нея?
Заедно с Розвита Вурм се опитахме по забавен и интересен начин да разкажем за живота на три деца, които имат различен произход. Едното е от Австрия, живее във Виена, но семейството идва от Долна Австрия и тук застъпваме темата за диалектите в езика. Имаме героиня от български произход, която още съвсем мъничка е дошла в Австрия и няма проблем с немския, тя е двуезична и владее и български. Друга героиня е момиченце с тъмна кожа от Колумбия, което скоро е пристигнало в Австрия и все още учи езика.
„Бандата Умами“ отразява реалността на живота на повечето деца. В детските градини и началните училища тяхната различност отдавна се приемат за даденост. Повече от 1/3 от всички деца растат на няколко езика, а в големите градове това често е дори всяко второ дете. Тук многоезичието е нещо съвсем естествено и децата учат много за приятелството, доброто и красивото у всеки у нас без да има плакатни послания.
Цветелина Ортега е родена през 1979 г. в София, а от 1987 г. живее в Австрия. Завършила е романистика и сравнително литературознание във Виенския университ
Цветелина Ортега е лингвист, автор, експерт по многоезичие и основател на консултантския център Linguamulti. Там тя предлага консултации и семинари за многоезично обучение в областта на образованието, възпитанието и предприемачеството. Тя е основател на LIMU-Academy, езиков институт за ранно развитие на немски език за деца на възраст между две и десет години. Ортега е израсналa с три езика – български, испански и немски. На тези три езика тя пише и литературните си текстове. Стихосбирката „Az und tú“ (изд. „Яра“) е публикувана през 2012 г. Цветелина Ортега води курсове за обучение на учители в в множество колежи Австрия и Германия и др. Преподава и във Виенския университет.
Mag.ª Zwetelina Ortega
Linguamulti
Mehrsprachige Erziehung und kreative Sprachförderung
e: z.ortega@linguamulti.at
t: +436769669775
Още по темата:
Предизвикателството да отглеждаш дете в мултиезична среда
Отглеждане на деца в многоезична среда: галени думи на руски и забавен словенски
