На всеки две години Център „Витгенщайн“ събира статистически данни за смъртността, раждаемостта и миграцията. Най-новият информационен бюлетин прави преглед на изминалите години и е посветен на пандемията Covid 19, показва как тя е засегнала населението на Европа.
Изследователи от Австрийската академия на науките (ÖAW), Виенския университет и Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) са участвали в обработването и анализирането на данните. „Вероятно това е най-голямото увеличение на смъртните случаи след Втората световна война“, коментира Тамаш Соботка от Института по демография към ÖAW пред австрийските медии.
Повишена смъртност
При сравнение на данните за Австрия за годината преди пандемията, 2019 г., и следващите две години, се вижда, че през 2020 г. смъртните случаи са с 12% повече, а през 2021 г. – с 10%. За България смъртните случаи за периода 2019-2020 са със 17% повече, а общо за 2019-2021 г. – с 38% повече. Това е огромно увеличение според авторите на изследването Тамаш Соботка и Зузана Бжозовска. Обикновено, дори в години със силен грипен сезон, тази стойност се колебае с не повече от един до три процента. В световен мащаб стойностите са сравними с допълнителните смъртни случаи, причинени от вируса на ХИВ в африканските страни през 90-те години на миналия век.
Разлика между Изтока и Запада
Средно за Европейския съюз процентът на свръхсмъртност е малко по-висок – 13%, но в рамките на Европа има ясни различия, подчертава Бржозовска: „С малки изключения границата минава покрай Желязната завеса.“ В някои източноевропейски страни, като Русия и Сърбия, броят на смъртните случаи дори се е увеличил с повече от една трета. В Норвегия, която е първенец, смъртните случаи през годините на пандемията са само с два процента повече. Швеция е изключение сред скандинавските страни с относително ниски нива на смъртност; тя е точно на нивото на средната стойност за ЕС.
По този начин различията между Запада и Изтока се задълбочават. Това е отразено и в изчислената очаквана продължителност на живота при раждане: момчетата, родени в Швейцария през 2021 г., ще живеят средно повече от 82 години, докато в Русия – където тенденцията се е подобрила до 2019 г. – тя е с цели 17 години по-малка – около 65 години. В Русия средната продължителност на живота на момичетата също се е понижила значително в рамките на две години, като се очаква те да живеят средно до около 74 години, когато се родят през 2021 г. – спад от почти четири години. В много източноевропейски страни този срив все още не се е възстановил.
Последици от пандемията след девет месеца
Според текущите оценки средната продължителност на живота в Австрия е намаляла с 0,7 години и по този начин е останала относително стабилна. Очакваната продължителност на живота за родените през 2020 г. жени в Австрия е 83,6, а за мъжете – 78,9. За периода 2019-2020 тя се е понижила съответно с 0,6 и 0,8 години. За България средната продължителност на живота е по-ниска – за жените – 77,5 години, а за мъжете – 69,9 години. Пандемията я е намалила с 1,3 и 1,7 години.
В контекста на Ковид е интересно да се разгледат Швеция и Италия, коментира Соботка: „Тези две страни пострадаха силно от първата вълна и показват спад за 2020 г., но вече силно възстановяване през следващата година.“ Дори сред испанските жени, които водят по продължителност на живота в Европа с 86 години, стойността отново се е повишила след силен спад, свързан с пандемията.
Испания, от друга страна, изостава значително по отношение на раждаемостта: тук се наблюдава най-силен спад, дължащ се на пандемията. За разлика от смъртните случаи обаче цифрите играят роля едва от края на 2020 г. – последиците стават ясни едва девет месеца след началото на пандемията.
Почти в цяла Европа през декември 2020 г. са се родили по-малко бебета, отколкото през същия месец на предходната година, казва Бжозовска. Според демографските експерти това вероятно се дължи на голямата несигурност, предизвикана от първото блокиране.
Европейска миграция
Но коефициентът на плодовитост не е единственият показател за ръста на населението. Въпреки че през 2021 г. ражданията и смъртните случаи в страната се балансират, все още има растеж. Миграцията е причина за това. Настоящите статистически данни хвърлят светлина и върху това как имиграцията от други страни вероятно ще промени населението.
Експертите очакват, че до 2060 г. населението в трудоспособна възраст в Австрия и Германия ще намалее с десет процента. Ситуацията би била много по-драматична, ако нямаше имиграция от ЕС или трети страни: В този случай населението на възраст между 20 и 64 години ще намалее с 40%, сочат прогнозите.
Това е още по-драматично в Южна и Източна Европа: „Нашите данни показват, че миграцията на хора към по-богатите страни на континента е решаваща за намаляването на населението в Източна Европа“, казва Соботка. Населението в трудоспособна възраст в Източна и Южна Европа вероятно ще намалее още повече в бъдеще, което ще задълбочи проблемите на застаряващото население. Дори ако притокът от страни извън ЕС компенсира частично, както е било досега.
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
