По повод 30-годишнината от основаването на БУ „Св.св.Кирил и Методий“, 300-та годишнина от рождението на Паисий Хилендарски и 260 години от написването на неговата „История Славянобългарская“ българското училище „Св.св.Кирил и Методий” във Виена обяви конкурс за ученици от българските училища в чужбина на тема „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“. Бяха зададени следните теми: „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“, „Моето българско училище“ и „Имало едно време…“
Участие в литературния конкурс взеха 46 участници от шест държави: Австрия, Великобритания, Германия, САЩ, Чехия и Швейцария.
Получените творби бяха разгледани и оценени от жури в състав: Женислава Делчева, председател, Аделина Гартнер и Елица Ценова – членове, Красимира Шарф и Полина Стоянова – координатори.
Ето и победителите в отделните възрастови групи
ПЪРВА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА: 1-4 клас
ПЪРВА НАГРАДА: Румен Икономов, Виена, есе на тема „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“
ВТОРА НАГРАДА: Виктор Ненов, Вирджиния, есе „Имало едно време … тиранозавър Тино“
ТРЕТА НАГРАДА: Симона Кючукова, Лондон, стихотворение „Имало едно време … шоколад“
Поощрителни награди:
Калоян Младенов, Виена, стихотворение „Моето българско училище“
Александър Златев, Лондон, есе „Имало едно време … една добра говореща луна“
ВТОРА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА: V-VII клас
ПЪРВА НАГРАДА: Леа Василкьова, Женева, есе „Моето българско училище“
ВТОРА НАГРАДА: Мария Криста Василев, Лондон, есе „Аз, моите български корени и Паисий Хилендарски“
ТРЕТА НАГРАДА: Симеон Янев, Виена, „Похвално слово за Паисий“
Поощрителни награди:
Алекс Томов, Женева, есе „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“
Амилия Василева, Сърбитън, презентация „По стъпките и примера на Паисий
Хилендарски“
ТРЕТА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА: VIII-XII клас
ПЪРВА НАГРАДА: Йори Швамбергер, Саарбрюкен, есе „Моето българско училище“
ВТОРА НАГРАДА: Никол Цветанова, Лондон, стихотворение „Имало едно време …“
ТРЕТА НАГРАДА: Преслав Гълъбов, Лондон, есе „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“
Поощрителни награди:
Венцислав Любомиров, Лондон, есе „Имало едно време … Малкият принц“
София Бонацола, стихотворение „По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“
Меланж Булгарен публикува творбите на учениците, получили първо място в трите възрастови групи.
„По стъпките и примера на Паисий Хилендарски“
Румен Икономов, 4 клас, Виена
Паисий Хилендарски е една от най-ярките личности на България. Той е човекът, който поставя основите на един от най-важните исторически периоди на нашата история. Успява да напише една книжка -„История славянобългарска“ и „да събуди цял народ“. В нея пише, че е роден в самоковска околия през 1722 година. Учени обаче твърдят, че е роден в Банско. Там е роден и баща ми. Паисий е израстнал в семейството на Михаил Хадживълчов. Той е имал и двама братя. По-големият – Лаврентий Хилендарски е бил игумен в Хилендарския манастир. А пък другият, който се казвал Хаджи Вълчо е бил заможен търговец и щедър дарител за манастири и църкви. Паисий искал да се обучава и единственият начин е било да се замонаши при брат си в Хилендарския манастир, защото преди много години е нямало училища като днешните. Другите монаси видели, че Паисий е жаден за наука, затова го направили таксидот(манастирски пратеник). Докато обикалял из България, той видял един обезверен народ. Това породило желанието му да помогне на българите и да им покаже, че някога сме били велик народ и не трябва да се срамуваме. Паисий тръгнал от манастир на манстир, та чак до Австрия да дири информаця за нашите прадеди. Той написал творба си през 1762 година. Много по-трудно било обаче да я разпространи. Паисий я четял на неграмотните, давал и да я преписват. Първи я преписал Софроний Врачански, а след него още около 60 човека.
Аз съм много горд, че моят пра-пра дядо иконом Костадин Чучулайн също е един от тях. От него идва и сегашната ми фамилия Икономов. За Паисий се предполага, че е загинал при нападение на разбойници или от глад.
Банско е малко градче, но то винаги е било люлка на възрожденци и будни българи – така разказва татко ми. Когато сме в Банско, не пропускаме да посетим някой от музеите (на Паисий, Неофит или Вапцаров), както и местната църква “Света тройца“. Тя е построена от местни майстори и изрисувана от художници, който са учили във Виена. И досега в Банско съществува фамилия Молеров – дошла от виенския диалект. От немски „малер“, което означава художник или на виенски „молер“. Затова с баща ми се шегуваме, че връзката между Банско и Виена (където сега живеем) е от стотици години и Виена е дала частица от своята култура на нашите възрожденци и красив град.
Моето българско училище
Леа Василкьова, 7 клас, Женева, Швейцария
Моето българско училище се намира в Женева. Не е много голямо – има две класни стаи и коридор между тях. Ние, седмокласниците, имаме две учителки: една по български език и литература и друга – по история и география. За някои това училище може да не е кой знае какво, но за мен и всички други ученици, е едно специално място.
Швейцарското ми училище е много по-различно. В него не се преподава на български, никой не говори на родния ми език, а България дори не се и споменава!
Как тогава пиша този текст в момента? Отгатнахте! Българското училище!
В него съм се научила да пиша, чета и говоря правилно. От него знам за историята и героите ни. В него съм се докоснала до нашата литература и култура. Чрез него обикнах прекрасната българска земя.
Някои може и да не го виждат и разбират, но българското училище играе огромна роля в живота на всички българи, които живеят в чужбина. Помага ни да научим колко достойна нация сме, кара ни да се гордеем, че се наричаме българи.
Моето училище се нарича „Д-р Стамен Григоров“. Кръстено е на известен учен, направил значимо откритие. Д-р Григоров е работил в Женева върху монокиселата ферментация и първи описва основната бактерия, благодарение на която млякото ферментира и се превръща в кисело. В негова чест тази бактерия се начина Лактобацилус Булгарикус. Живеейки и работейки в чужбина, д-р Григоров е имал изключително интересна съдба. Преподава в университета в Женева, трудът и личността му са добре познати и признати на запад, а в родната си България остава почти непознат.
Как тогава аз знам за този човек ? Отгатнахте! Българското училище, което носи името му! В него наред с другите знания, учителките ни се стараят да ни запознават и с известни българи, оставили следа в европейската и световна наука, история и култура.
Някои може и да не си дават сметка сега, но в бъдеще тези знания, получени в нашето българско училище, с които разширяваме своята обща култура всяка седмица и всяка учебна година, ще ни карат да се гордеем, че се наричаме българи.
Моето българско училище
Йори Швамбергер, 8 клас, Саарбрюкен, Германия
Нашето българско училище „Васил Левски“ в Саарбрюкен е за мен една много голяма възможност да изуча културата, историята и езика на моята родна държава. От шест години съм късметлийка, защото мога да го правя.
Когато бях малка, родителите ми сами избраха да уча в това училище. Но с годините разбрах, че именно този избор е бил един от най-добрите за живота ми. Вече съм пораснала и мога сама да решавам за изборите си. Аз реших да остана и да продължа да ходя на българско училище, защото това ме прави щастлива.
През тези почти шест години българското училище ми е дало образование. Научих кирилицата, да говоря и пиша на български, изучавам граматиката, литературата, географията и историята на България. Ако не бях отишла в това училище, нищо от това нямаше да имам шанса да науча. Майка ми щеше да ме научи на азбуката и да пиша на български, но не би успяла да ме научи на всичко това, което сега уча тук.
Когато порасна и стана майка, ще предам всичко, което съм научила, на децата ми. За да могат и те да го предат на техните деца. Не искам да крия , че съм българка, напротив, искам да го показвам с нашите красиви традиции.
Искам да покажа на света, че няма нищо срамно в това да си по-различен от другите по какъвто и да е начин.
Заради българското училище имам такова силно отношение към родната си държава и не мога да опиша колко съм щастлива заради това.
Всеки ден срещам с другото си училище деца, които не се гордеят с рода си, защото са различни. В българското училище „Васил Левски“ разбрах, че не е лошо да си различна. Напротив, това те прави уникална.
___________________
Още по темата:
30 години българско училище „Св.св.Кирил и Методий”: История в ученически спомени
