На 1-ви май хората в Австрия, а и в други европейски държави, издигнат и т.нареч. майско дърво – дълъг прът, на чийто край е закрепен зелен венец с цветни панделки. То е символ на плодородието и изразява желанието на хората за богата реколта. Затова и често дървото се извисява на площада в селата или на площада в кварталите чак до есента, когато се благодари на Бог за новата реколта (Erntedanktag). Обичаят има много различни елементи и детайли, които се променят в зависимост от региона, но общото винаги е празничната атмосфера, която се създава при вдигане на дървото.
Малко история
Според някои източници за първи път майско дърво в Австрия е издигнато през 1446 година. Обичаят се свързва със св.Валбурга, която е канонизирана за светица на 1-ви май 779 г. От нейното име идва и Валпургиевата нощ – празник, честван в нощта на 30-ти април срещу 1-ви май с палене на огромни огньове в името на настъпващата пролет. В германската средновековна митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили се събират в деня на св.Валпурга на връх Брокен в планината Харц, за да попречат на идването на пролетта.
Според традицията майското дърво се отсича точно през Валпургиевата нощ – на 30-ти срещу 1-ви май като се внимава върхът му да се запази цял. То трябва да се опази до сутринта от кражба и затова специална група младежи бди над него. При старателната му обработка се набляга на шлифоването, за да не се нарани някой при монирането му.
Издигането – само с мъжка сила
Дървото се издига на площада на населеното място само с помощта на мускулна сила и пръти. Според обичая в тази акция участват само мъже.
Най-предпочитаният вид дърво е брезата, тъй като тя първа се разлиства след студената зима и символизира сила и красота, жизненост и смирение, светлина и радост. В някои райони се използва и смърч. След ритуала по издигане на дървото, хората се отдават на веселие, песни и танци.
