Интервю Елица Ценова
Изминалите две години бяха белязани от ковид пандемията. Тя се отрази болезнено в сферата на културата. Загуби ли публиката навиците си да ходи на културни събития?
Пандемията ни постави в абсолютно непозната ситуация и ни показа, че светът е много по-крехък отколкото си мислим. Ако много други екстремни събития ни вадеха от удобството на дома, то сега трябваше да останем затворени в стаите. В началото ни беше трудно и неприятно, но сякаш постепенно свикнахме и комфортът, даден ни от технологиите, започна да ни харесва. Оказа се, че концерт може да се слуша и от дивана в хола, музеите да се посещават онлайн, срещите да са през екрана на компютъра. Но това е измамно удоволствие, защото нищо не може да замени живия контакт с изкуството. Един концерт е цялостно преживяване – от миризмата на залата до крайните аплодисменти. Впрочем, същото касае и въобще живия контакт с човека срещу нас. Нищо не може да замени човешката близост, няма такъв телефон или компютър и не вярвам някога да бъде измислен.
В момента, в който възстановихме концертите си, твърдата ни публика веднага се появи в залата, нетърпелива и любопитна за нови срещи. Същевременно, както навсякъде по света, има една съвсем не малка част от аудиторията, която колебливо пристъпва обратно към залите. Несигурността, която донесе пандемията с постоянната отмяна на концерти и страха за здравето, сега трудно се преодолява и хората не бързат да купуват предварително билети.
_____________________
_____________________
Ще отнеме време, но вярвам, че ще се върнем към живото изкуство. Разбира се, изключително важно е и да оцелеем като културни институции в тези следващи няколко години, докато нещата отново се наместят. Което ни води до една друга тема – чух наскоро реплики, че ако изкуството е толкова лесно ранимо и унищожимо, значи може би не е нужно да оцелее, значи можем да живеем и без него. Моят отговор е винаги един и същ – клещите са важен инструмент. Ако ги ударим с чук, те най-вероятно ще оцелеят. Компютърът също е важен инструмент. Ако го ударим с чук, обаче, ще трябва да си купим нов. Онова, което се опитвам да кажа е, че колкото по-сложно е дадено нещо, толкова по-податливо е на разрушение. Това, обаче, в никакъв случай не го прави по-малко ценно.
Какво научихме в тези две години?
Пандемията ни направи по-гъвкави. Ние можехме да плануваме за три, че и за пет години напред, но сега се научихме да променяме всичко от днес за утре. Вече знаем, че само план В не е достатъчен, трябва да имаме и поне план С.
Разбрахме, че удобството е опасно и не трябва да се отпускаме в комфорта на евтиното и лесно постижимото ежедневие.
Тези две години ни показаха, че не можем без изкуство. Достатъчно е да погледнем колко концерти и филми изгледахме онлайн, колко книги прочетохме.
Надявам се, че пандемията ни научи да ценим живота и да се грижим по-добре един за друг.
Но в същото време обществото ни се раздели по редица важни въпроси и сякаш станахме много крайни и агресивни в отстояването на позицията си.
Мисля, че голяма вина за тази диагноза имат социалните медии. Те ни направиха специалисти по всичко и разликата между знание и информация се разми. Пандемията изостри отношенията между хората, защото през компютъра човек може да напише неща, които не би казал на живо. Онлайн сме готови да нападаме, обиждаме и нараняваме безнаказано, а в дългосрочен план това създава опасни навици. Голяма част от хората се затвориха в себе си, изолираха се в собствения си светоглед и социален балон и спряха да виждат проблемите на другите. Това води до агресия, а емпатията става все по-дефицитна. Мисля, че беше лесно предвидимо, че един дългосрочен локдаун би довел до създаването на големи групи социопати, при това, без самите хора да носят някаква специална вина за това.
Точно тук виждам и ролята на изкуството –
то трябва да развива емпатията в обществото, защото колкото повече съчувствие има в хората, толкова по-малко са конфликтите.
С изкуството си ние градим мостове и лекуваме раните, причинени от разделението.
Убеден съм, че проблемите трябва да се дискутират лично, лице в лице, а не с писане в социалните мрежи. Аз лично винаги се стремя да разбера човека отсреща, да видя логиката в неговата позиция и така да се опитаме да намерим пресечните точки.
Светът отново е в конфликт. Можете ли да разберете гледната точка на Путин?
Мога, но не искам. В момента, в който започна да заплашва и да убива, той премина в друг свят. Това вече не е политика, това е война. Аз разбирам как се стигна до тук, но не го одобрявам, не го приемам. На хора като Путин определено им липсва емпатия. И още нещо – не мога и няма да приема, че целта оправдава средствата. Подобна мисъл може и да изглежда интересна, написана на хартия, но преведена на езика на живота означава, че сме престанали да бъдем хора, че сме загубили човешкото в нас.
Тази война променя и културната сфера, тъй като много руски артисти вече не са добре дошли на сцената.
Струва ми се, че тази вълна поотшумя. В името на това да посочим виновника, не бива да генерализираме и да слагаме негативен знак на всичко руско. Злото няма националност, а изкуството е наднационално. Нека не забравяме, че никоя нация не е защитена от това, нейни представители да загубят своята човещина. Наличието на такива не прави нацията „лоша“, това е повреда в душевността на отделни хора, а не на цели народи!
В програмата на предстоящия концерт във Виена сте включили и произведение на Чайковски. Не се ли притеснявате все пак от реакцията на публиката?
Чувам и такива коментари, но не трябва да забравяме, че Чайковски е руски композитор с украински корени. Той е пострадал от режима в Русия – нека си припомним как е приключил животът му и не трябва да се смесва с артисти, които с действията си са се поставили в зависимост от Путин. Хората не бива да бъдат съдени за техния произход, а за техните убеждения и то едва след като сме сигурни, че сме прави. Заемайки страна, ние се опитваме да убедем другите в нашата правота, но светът не е черно-бял. И още нещо – не можем да осъждаме някой, че преди 30 години е мислил едно, а сега вече е променил позицията си. Днес светът е различен от преди 30 години, цивилизацията ни се развива и хората се променят, но от своето създаване насам, интернет „помни” всичко и ние сякаш започнахме да си отнемаме правото да развиваме позициите си.
Стигнахме и до предстоящия на 17 май концерт на Софийската филхармония в Музикферайн. След успешното представяне през декември 2019 г. какво е вълнението Ви сега?
Ох, вторият път винаги е по-труден. (смее се) Първият път вълнението и за публиката, и за нас идваше от неизвестното. Сега вече нямаме право да сваляме достигнатото ниво и трябва да се представим още по-добре, а тези високи очаквания резонно повдигат нивото на стреса. Но не се притеснявам, защото знам, че имаме прекрасен състав от стойностни професионалисти.
_________________________
Златно представяне на Софийската филхармония начело с маестро Найден Тодоров в Музикферайн
_______________________
След рапсодия „Вардар” на Панчо Владигеров в програмата отново сте включили български композитор. Как се спряхте на Веселин Стоянов и неговата сюита „Бай Ганьо”?
И при първия ни концерт във Виена акцентът беше върху славянските композитори – Джоржак, Владигеров и Стравински. Сега Дворжак остава в компанията на Чайковски и Веселин Стоянов. Ако за чужденците сюитата „Бай Ганьо” е само прекрасно музикално произведение, то за нас българите героят на Алеко Константинов има много по-дълбоко значение. Тук има и една закачка, тъй като втората част е посветена на приключенията на Бай Ганьо във Виена. Държа да подчертая, че в своята музика Веселин Стоянов представя един по-различен поглед към този герой. Още по време на премиерата през 1942 година той казва, че не се опитва да иронизира Бай Ганьо, а да покаже, че всеки си тежи на мястото. Бай Ганьо пристига в аристократична Виена без да промени нищо в своите възгледи, поведение, навици и остава чужд на обкръжаващата го среда. В последната част обаче героят се връща на село и там си тежи на мястото, здраво стъпил на земята със своята практична философия. Посланието е много актуално и днес – промяната не се изрзява в смяната на едно място с друго.
Промяната идва с изграждането на ново мислене и ценности.
Мислите ли, че това послание ще се разбере от публиката?
Австрийската публика, разбира се, няма да разбере този контекст и ще възприеме произведението откъм веселата му част. В него има един прекрасен момент, в който виенският валс преминава в българска ръценица. Надявам се, че българската публика ще бъде провокирана да направи нов прочит на книгата на Алеко Константинов.
Какво е по-важно за Вас: да правите нещата правилно или да правите правилните неща?
Аз имам изключителната привилегия да се занимавам с изкуство, в което две плюс две не прави непременно четири. Тук е важно да се правят нещата красиво, а не непременно правилно. Изкуството учи, че дори и противоположни на пръв поглед неща, могат да са красиви. Аз много обичам „Рапсодия в синьо” на Гершуин. Като студент си купих две плочи с две различни изпълнения, толкова различни, че едното беше с продължителност от 13 минути, а другото – 24. Тези две противоположени интерпретации бяха еднакво красиви и убедителни. И точно те за първи път ме накараха да се замисля за разликите между живота и изкуството.
И накрая ще Ви попитам с каква диригентската палка ще излезете на концерта?
Отново ще взема палката, подарена ми от моя учител проф. Йостерайхер. Това е израз на благодарност към човека, който ме научи да обичам Виена.
Надявам се да видим много сънародници, живеещи в Австрия, на концерта на националния български оркестър на 17 май, защото тяхната подкрепа е важна за нас. А ние ще се постараем да излязат горди от залата.
Концерт на Софийската филхармония в Музикферайн
КОГА: 17 май 2022 г.от 19.30 ч
КЪДЕ: Голямата зала на Музикферайн
Bösendorferstr. 12, 1010 Vienna, Austria
В програмата – произведения на дворжак, Веселин Стоянов и Чайковски
Билети на цени между 19 и 68 евро могат да се купят на касата на Музикферайн или онлайн ТУК
Софийската филхармония отново с концерт в Златната зала на Музикферайн
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
