Текст Елица Ценова
Когато си на 15, учиш в добро училище и имаш страхотни приятели, последното, което ти се иска е да се разделиш с тайфата си и да отидеш на ново място и да започнеш всичко от начало. Когато си на 15 години, всяка нежелана промяна изглежда драматична, а новият живот – пълен с не толкова вдъхновяващи предизвикателства.
Е, преди малко повече от 30 години на Георги Томов му се налага да замени София с Виена. Звучи страшно привлекателно, но аристократичните сгради и добре уреденият живот не могат да заменят приятелите му, любимите занимания и игрите в училищния двор. Тогава няма интернет, няма Фейсбук и Вайбър, а международните разговори са скъпи. Утешението на 15 годишния тинейджър, че е за кратко в чуждата страна помага в началото. Въпреки че не знае и дума немски, Георги е записан веднага в австрийско училище. Първите месеци са изпълнени с учене, забавни и не толкова забавни случки с новите съученици и чакане на ваканцията. Свеж полъх в това нерадостно тинейджърско ежедневие се оказва новосъздаденото българско училище.
Училище в хотел
Българското училище „Св.св.Кирил и Методий”, в което сега учат над 300 българчета, прохожда преди 30 години и Георги Томов е сред първите му ученици. Само че той не сяда зад чина и изреченията не се пишат на черна дъска, защото първоначално училището се помещава в хотел „Папагено”, намиращ се в близост до посолския комплекс на Кюнплац. Но тази импровизирана класна стая, бързо става привлекателно място за срещи с други деца на неговата възраст.
За Георги уроците по български език са важни, защото той се надява след няколко години да се върне отново в София и да продължи обучението си в предишното училище. Подготовката на уроците не винаги е лесна, но г-жа Ирина Владикова, която преподава литература и г-н Тодор Тодоров, учител по история и география, са толерантни и правят часовете интересни, без да създават излишен стрес. Постепенно училището се разраства и в класни стаи се превръща един апартамент в блока на посолството. „Аз имам прекрасни спомени от ученическите ми години в българското училище. От дистанцията на времето виждам колко хубаво е било това време и колко голяма е била ползата за мен”.
___________________
Нашите учители: Българско училище „Св.св.Кирил и Методий“, Виена
_____________________
Следващо поколение ученици
Така се случва, че Георги завършва успешно българското училище, а след това и гимназията и Икономическия университет във Виена. Работи в международни компании, в които доброто владеене на писмен и говорим български език е голямо предимство.
Днес той е зрял мъж, баща на две момчета – Самуил и Константин, които също като него посещават българското училище „Св.св.Кирил и Методий”. Вече в качеството си на родител, Георги отново поздравява г-жа Владикова, която по думите му е все така жизнерадостна и пълна с енергия. С удоволствие разговаря и г-н Тодоров, а понякога на тържествата се засича и с бившите си съученици, с които преди 30 години заедно са писали домашни по творчеството на Вазов.
И ако той е пристигнал в Австрия с вече стабилни знания по български език, децата му сега израстват с немския. „Съпругата ми е българка и у дома говорим български, но момчетата са изцяло потопени в немскоезична среда. Най-добрата възможност да се научат да четат и пишат на роден език е българското училище”.
Често посещаването на заниманията е трудно и за родители, и за деца. Балансирането на служебните ангажименти и натовареността в австрийското училище поставят сериозни изпитания пред организацията и подготовката на уроците, но пък ползите са значително повече. „Понякога големият ми син тръгва уморен и нервен към българското училище, но пък се връща в добро настроение и ободрен. Той бързо си намери приятели и се чувства комфортно там”, разказва Георги. По-малкият му син е в подготвителната група и гордо чака да бъде първокласник на есен.
В класните стаи на българското училище влиза ново поколение ученици, откриващи за себе си чара на уроците по български език и удоволствието да имаш приятели във Виена, с които да говориш на роден език.
