Войната в Украйна настрои ежедневието ни на нови честоти. Свикнали да планираме и мислим в рамкита на мирна Европа, рязко трябваше да приемем, че на не повече от 1 500 км. от Виена бомби разрушават цивилни сгради и избиват деца. Истинският страх и безнадеждост на ситуацията обаче виждаме в очите на прииждащите бежанци. И ако по улиците на Виена те вече са се успокоили, то на самата граница нещата изглеждат различно.
Памперси и желирани бонбони
Филип Филипов е собственик на фирма за таксиметрови превози Vietransfers. Когато получава поръчка да вземе семейство от украинско-словашката граница не се колебае да потегли. Въпросът, който го вълнува обаче, е как да помогне на повече хора. Той се обажда в централата на 40 100 и таксиметровата фирма веднага откливат на идеята му да приготвят хуманитарни помощи, които той да закара в Украйна. „За часове напълнихме колата с бебешки храни, памперси, превързочни и хигиенни материали, лекарства.”, сподели Филип Филипов за Меланж Булгарен. „Тръгнах с пълна кола, но изведнъж ми хрумна, че нямам нищо подходящо за деца. Спрях и купих желирани бонбони”, припомня си той.
Привечер той пристига в словашкия град Михалoвце и веднага търси бежанския център, в който може да остави приготвените помощи. В градчето вече е създадена стройна организация и го насочват към стадиона. „Хората там много се зарадваха и благодариха за доставените храни и лекарства. Помолиха ме да оставя пакетите с памперси директно на границата, където има повече нужда от тях”.
На сутринта Филип Филипов вече е на граничния пункт. Вместо хаос заварва строг ред и проверки. С помощта на митничарите предава пакетите с памперси на хуманитарна организация. След няколко контроли и множество въпроси сънародникът ни получава зелена светлина да премине на украинска територия.
Истории от границата
Скоро той вече чака на опашката, за да напусне Украйна. Близо три часа наблюдава върволицата от автомобили, жени и деца. „До нас спря кола, цялата надупчена от куршуми. Семейството се оказа от Киев. Напуснали града още в първите дни на войната и отишли в западната част на страната, където е по-спокойно. Но може ли повече от месец човек да живее само при роднини? Хората решили да се върнат в дома си. По пътя оставили колата за малко и когато се върнали, я намерили белязана от куршуми. Благодарни, че в този момент не са били наблизо, решили да напуснат Украйна и за два часа събрали багажа. Вече бяха на границата, а дори не знаеха накъде да поемат.”
Филип Филипов споделя, че колите са пълни с жени и деца. Случва се да има и възрастни хора, но по-рядко. „Много ми беше тъжно да гледам майките, които се движеха пеша. С една ръка мъкнат багаж, с другата държат децата. Когато ги спрат митничарите се чудят кое по-напред да вдигнат –куфара ли, бебето ли”. Купените във Виена желираните мечета зарадвали макар и за кратко някои малчугани. Тревогата и страхът в погледите им показва, че още дълго ще носят травмата от внезапно прекъснатото детство.
Украинският граничен пункт чертае не само границата между държави. Той се оказва разделителната линия и за много семейства. „Най-тежкият емоционален момент от цялото пътуване за мен бяха сцените на раздяла, на които неволно станах свидетел. Нямам думи да опиша болката и сълзите на семействата, които се разделяха. Един баща до последно държеше момченцето си прегърнато и чак, когато дойде ред жена му да мине границата, го предаде в ръцете ѝ”.
Мъжете поемат обратно към Украйна, жените напред към Европа. И едните, и другите не знаят какво ги очаква.
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
____________________
Още по темата:
Войната в Украйна и голямото европейско събуждане по отношение на руската газова политика
