В статията на Фабиен Грабер за австрийския вестник Wiener Zeitung бившият шеф на E-Contol Валтер Болц коментира, че откъсването на Европа от руския газ на практика може да не е толкова трудно и болезнено.
Превод Меланж Булгарен (бел.ред. заглавието е на Меланж Булгарен)
Приличат на огромна паяжина, чиито нишки покриват плътно европейския континент. Въпреки това многобройните газопроводи са незабележими за окото, тъй като често минават под земята, а на някои места и през морето. Дори компресорните станции, които често стърчат от земята, едва ли подсказват, че цели индустрии и милиони домакинства зависят от тръбите и тяхното съдържание. Войната в Украйна и възможния сценарии Русия да спре да бъде доставчик на газ за Европа направи тази зависимост става особено осезаема. И целенасочената политика на Москва по отношение на тръбопроводите започва да разкрива своите последици.
„Никой не е предвиждал пълно спиране на доставките на газ от Русия – нито на ниво ЕС, нито в Австрия. Сега това си отмъщава“, казва Валтер Болц, консултант по стратегии в енергийния сектор и бивш ръководител на националния регулатор E-Control. Още миналото лято Русия изпразни хранилищата си повече от обичайното и сега тя може да изнудва европейците по-лесно, дори ако газът продължи да тече към Европа. „В Европа хората проспаха този момент, никой не пое инициатива за нищо“, казва Болц.
През последните години руското правителство също така не пести усилия, за да обвърже още повече най-добрите си западни клиенти. Тръбопроводите винаги са били най-важният инструмент в тази област. Германия, най-голямата икономика в ЕС, покрива около половината от нуждите си от газ чрез Русия. В Австрия този процент достига 80 %, докато средният за ЕС е 40 %. Новият газопровод „Северен поток 2“ под ръководството на държавната корпорация „Газпром“ трябваше да доставя милиарди кубически метри допълнителен газ на Германия всяка година. Ако не беше спрян след нападението над Украйна преди месец.
_____________________
Според Путин Виена е добро място за провеждане на потенциални преговори с Украйна
_____________________
Кремълската политика с тръбопроводите
Това е една повтаряща се война, в която Москва се опитва да привлече на своя страна отделни държави, докато Европейската комисия, в частност, оказва натиск върху държавите да намерят алтернативи на руския газ и да изградят газопроводи за него. Неотдавнашната история показва, че има геополитически причини, поради които Русия настоява толкова силно за нови проекти. През Украйна минават няколко важни газопровода за износ на газ за Европа. След като страната започна да се приближава към Запада, кранчето на газта се затваряше за Киев и то много преди танковете да започнат да се движат. Такъв беше случаят през зимите на 2006 г. и 2009 г., когато имаше недостиг на газ и в някои страни от ЕС.
Със „Северен поток 2“ Русия почти щеше да успее да заобиколи Украйна през Балтийско море и да достигне до европейските си клиенти на газ. Проектът се превърна в пионка, когато руската армия започна да се струпва по границата в края на миналата година – и накрая го сполетя съдба, подобна на тази на предшественика му „Южен поток“. Тръбата щеше да пренася руски газ през Черно море през България, Сърбия, Унгария и Словения до Австрия. Но през 2014 г. Русия анексира Крим и скоро след това транзитната страна България спря предварителната работа по „Южен поток“ след натиск от страна на Брюксел и САЩ. Седмици по-късно руският президент Владимир Путин отмени проекта.
Малко преди това към проекта се присъедини и Австрия. Под ръководството на тогавашния шеф на OMV Герхард Ройс и с подкрепата на министъра на икономиката на ÖVP Райнхолд Митерлехнер, частично държавната енергийна компания реши съвместно с руската „Газпром“, че газопроводът трябва да завърши в Австрия. Комисията на ЕС вече беше натиснала спирачките заради кризата в Украйна и се опасяваше, че подкрепата на някои държави членки за проекта може да попречи на санкциите срещу Русия.
„Щастлив брак” с Русия
Въпреки това австрийците впоследствие поставят още по-голям акцент върху газовия бизнес с Русия. През следващата година Райнер Зееле поема OMV като главен изпълнителен директор, установява сътрудничество с „Газпром“ на стойност милиарди евро, купува дялове в руски газови находища и се присъединява към „Северен поток 2“. Според британската информационна агенция Ройтерс по време на среща между Зееле и Путин през 2017 г. главният изпълнителен директор на OMV е говорил за „щастлив брак” с Русия, който трябва да продължи да процъфтява.
Дълго време обаче отношенията между тях бяха противоречиви, особено когато ставаше дума за тръбопроводи. В началото на хилядолетието OMV стартира проекта за газопровод „Набуко“ заедно с енергийни компании от Турция, България, Унгария и Румъния. Предвиждаше се газопроводът, кръстен на опера на Верди, да транспортира газ от Азербайджан до Европа и да я направи по-малко зависима от Русия, с подкрепата на ЕС. Това не се прие добре в Русия, тъй като Австрия е редовен клиент. През 2018 г. Путин пътува специално до Виена, за да отпразнува 50-годишнината от договорите за доставка на природен газ, подписани между Австрия и Съветския съюз на 1 юни 1968 г. Източна Австрия винаги е била за Газпром изключително важен център за износа на газ за Запада.
_________________
Путин във Виена – свободна журналистика и газ
_________________
В крайна сметка договорът с Баку беше спечелен не от „Набуко“, а от конкурентния проект за Трансадриатически газопровод (ТАР) с различен маршрут. В интервю за информационното списание „Профил„* в началото на месеца бившият шеф на OMV Ройс обвини за провала съпротивата на Кремъл, но също така и руското лобиране в Унгария и липсата на подкрепа от ЕС и САЩ. „Набуко“ беше изтласкан от Русия, но той беше много сложен проект с големи трудности, заложени в него“, казва консултантът по стратегии Болц.
___________________
Проф. Герхард Мангот: „Набуко“ се провали окончателно, „Южен поток“ е необходим и ще бъде построен
___________________
Русия преминава към Турция
След отмяната на „Южен поток“ и успеха на TAP отговорът на Русия не закъснява. Тя използва вече положените тръби в Черно море и пренасочва тръбопровода, преименуван на TurkStream, към европейската част на Турция. Путин и турският президент Ердоган откриха първия участък от газопровода през 2020 г. Миналата година влезе в експлоатация и разклонението на „Балкански поток“, което минава от Турция и България през Сърбия до Унгария, откъдето руският газ може да се подава към други европейски мрежи.
Според Болц фактът, че от 2020 г. тръбопроводът TAP доставя азербайджански газ за Европа и че с помощта на ЕС в Югоизточна Европа са осъществени и много по-малки проекти за газопроводи, е поне частична победа. „През последното десетилетие Европа постигна голям напредък. Сега има много възможности за изпращане на газ напред и назад и по този начин да се намали зависимостта от Русия“, казва бившият шеф на E-Control. „Прави се повече паниката, отколкото е необходимо. Евентуално отказване от доставките на Русия, е вероятно на практика да се осъществи по-лесно отколкото на хартия.
Войната в Украйна има потенциала да изпробва плановете за действие при извънредни ситуации. И да преразпредели тежестта в борбата за тръбопроводи в Европа.
*Бележка на редакцията: В интервюто за списание „Профил“ бившият изпълнителен директор на OMV Герхард Ройс, който дълго отказваше да коментира политиката на концерна, споделя: „Преди няколко дни бях на светлинното шествие за Украйна във Виена и мълчаливо държах свещ в ръката си. Тогава реших да престана да пренебрегвам факта, че Австрия и OMV са умишлено водени към зависимост от Русия от група хора, които всички разбират Путин. Тези хора поставиха собствените си финансови интереси над морала.“
