Професор Даниела Димитрова разказва за своя път от България до САЩ и временната спирка в континентална Европа. От есента на 2020 г. тя е главен редактор на едно от водещите списания на Асоциацията за образование в журналистиката и масовите комуникации (AEJMC). Скоро бе публикуван и нейният сборник в сферата на глобалната журналистика, който цели да сравни и обобщи световните медийни системи.
Професор Димитрова се съгласи да даде интервю на Теодор Антонио Георгиев, магистър от Виенския университет в областта на комуникационните науки, с когото скоро ще публикуват и общ научен труд.
За да стигнем до днешния ни разговор трябва да отбележим три важни стъпки в твоята кариера – Американския университет в България (АУБ), Университета в Орегон и този във Флорида. Как протече това „тридневно“ пътешествие, което те направи професор?
Връщаш ме доста назад във времето. Да започнем с България. По мое време Американският университет в България беше съвсем нов тип университет. Всъщност образованието ми започна в Софийския университет, но бях приета и в АУБ. Доста се колебах как да постъпя, но хазяйката ми в София успя да ме убеди да прекъсна и да си хвана влака за Благоевград. Стъпвайки в сградата, виждайки преподавателите и студентите, успях да усетя енергията на този университет. И реших да остана. Връщане назад нямаше.
Звучи изключително странно за онези години. От София в Благоевград, а не обратното?!
Всички твърдяха, както днес, че Софийският университет е най-престижният в България, че съм луда да отида в новосъздаден университет, за който дори не се знаеше дали ще просъществува. Беше доста рисковано. Също така трябва да отбележа, че става дума за частен университет. Трябваше да се заплащат такси, които моите родители не можеха да си позволят, и аз самата трябваше да работя, за да мога да се издържам.
Най-хубавото в АУБ бе качеството на студентите. Повечето ми колеги бяха от езикови или математически гимназии. Много амбициозни млади хора с всевъзможни интереси. Аз например можех да практикувам в студентското радио „Аура“. Също така имахме студентски вестник. Възможностите за практика по време на следването бяха безкрайни. Имах две специалности „Журналистика и масови комуникации“ и „Политология и международни отношения“. Следвах двете програми паралелно, така нареченият „double major”. Интересът ми към журналистиката и политическата комуникация, който се зароди в Благоевград, до ден днешен е част от моето ежедневие.
В момента съм професор в държавния университет на щата Айова в Greenlee School of Journalism and Communication, но съм обвързана и с още един факултет в същия университет. Става дума за Департамента по политически науки. Всичко това обаче започна именно в Американския университет в България.
Втората стъпка бе мотивирана от американската система, по която се обучавахме в Благоевград. Тя е по-различна от българската и дори бакалавърската степен не е точно еквивалентна. Въпреки това мислих да остана и да работя в България. Моят приятел обаче настояваше да заминем. Това и направихме. Университетът в Орегон ми даде пълна стипендия и съответно магистратурата ми в САЩ стана реалност. Програмата продължи две години, а първите ми впечатления от Америка бяха свързани с възможността да се занимавам с научна дейност. За първи път се докоснах с „научна работа“ и с две думи се влюбих в т.нар. “research”. Професорите в университета дори ми препоръчаха да взимам класове с докторантите. Не се поколебах и опитвайки от следващото ниво разбрах, че трябва да се занимавам с академична дейност. Това беше Орегон, а сега отиваме към Флорида.
Това е на другия край на САЩ? Защо точно Флорида?
Причината отново е същата. Личната връзка. Същият този мой приятел, по-късно и мой съпруг, избра да продължи образованието си в Атланта, а аз съответно във Флорида, за да сме възможно най-близо. Както се казва в Америка „на една кола разстояние“ или „driving distance”. Имах възможност и в други университети, но програмата в избрания от мен университет беше една от петте най-добри в сферата на журналистиката и масовите комуникации. А когато говорим за докторантско ниво, всеки гледа класациите. Отне ми четири години да завърша и оттам нататък вече официално бях преподавател в Щатите.
От 2003-а година насам, ако не се лъжа, си преподавател в университета на Айова. Това са почти две десетилетия. Мислила ли си за промяна?
Наистина си ми проучил добре биографията (смее се). Отидох в Айова без очаквания. Дори нямах намерения да се установявам там. Когато кажеш „Айова“, доста от хората не знаят къде се намира и с какво е известен този щат. Ако българите не са чували за Айова и тамошния университет, то трябва бързо да поправят тази грешка, тъй като изобретателят на първия електронен цифров двоичен компютър Джон Атанасов започва своята професионална кариера именно там като преподавател по физика и математика. Там изобретява този наистина уникален за времето си компютър.
Университетът в Айова наистина се оказа превъзходно място. Шефът ми беше изключително ерудиран и ме подкрепяше във всяко мое начинание. Годините минаваха и аз реших да остана там.
За последните три години обаче имаш два периода в Европа. И по-точно във Виена. Това трябва ли да означава нещо?
Това не е случайно. Европа винаги е била изключителна слабост за мен. Виена е прекрасна възможност, не само професионално, но и в личен план, защото съм по-близо до България, до роднините си. Първото ми идване бе във връзка с Йорг Матес, професор и ръководител на катедра във Виенския университет, с когото имахме взаимен научен труд. Когато дойдох тук, всичко ме впечатли. И колегите, и студентите, и самият факултет. За жалост обаче с идването ми, избухна и световната Covid пандемия и за известно време всичко просто спря.
Сега се връщам отново. Този път като Fullbright професор във Факултета по социални науки. Донякъде „завръщането“ ми представлява втори шанс, за да разбера какво точно представлява това да бъдеш професор в Европа.
В този ред на мисли…ще има ли „трети път за щастие“? Обмисляш ли да се преместиш в Европа. Всъщност Виена не е първата ти стъпка на европейска земя като професор. Била си и в университета, в който завърших бакалавърската си степен. Този в Мюнхен. И тук идва въпросът. Какви са разликите между Европа и САЩ?
Университетът в Айова се различава както положително, така и отрицателно. От гледна точка на студентите, тези в Европа са много по-мотивирани и по-добре подготвени. Това наистина е впечатляващо, може би не толкова изненадващо, но със сигурност е ободряващо. Не е нужно да им бъдат обяснявани елементарни неща и желанието да научат повече е налице. Не се интересуват единствено от оценките, целите са други.
Друго, което ми прави впечатление е по-формалното отношение между преподаватели и студенти. В Щатите е съвсем нормално да се обърнат към теб на първо име и не е нужно да си запишат час, за да посетят професорския офис. В Европа определено съществува дистанция. Вероятно като знак на уважение. Дори и да искат да дойдат в приемното ти време, записването на час за среща е наложително.
А на теб коя система ти харесва повече?
Трудно ми е да кажа. И двете имат своите предимства. Но със сигурност в Европа респектът и уважението към професорите е по-голям.
Нека се задълбочим в медийния сектор. Намираш ли разлики в темите, представяни ежедневно от медиите? Виждаш ли разлики в отразяването на новините в Америка и в Европа?
Това е една много болна за мен тема. Това е и причината две от главите в новопубликувания ми сборник да се ангажират с разискването на такъв тип въпроси. За съжаление в Америка, особено чуждестранните новини, се отразяват изключително едностранчиво. Първо не се отделя достатъчно внимание на международни новини и второ, когато те все пак присъстват, те се отразяват много повърхностно. Докато в Европа събитията се представят по-комплексно, с повече контекст, с повече предистория.
Споменавайки книгата ти, има ли неща в Америка или Европа, които според правилата на журналистиката не трябва да присъстват в новинарските емисии?
Д: Никой не може публично да заяви, че съществува цензура. В Щатите например съществува т.нар. “first amendment”, който гарантира свободата на словото и пресата. По принцип всеки индивид, и медиите най-вече, имат право да отразяват каквото искат, по какъвто искат начин. Но! Въпреки това забелязваме, че определени новини не се отразяват. И то не само в САЩ. Дори и тук, в Австрия, ми прави впечатление, че няма много новини на тема „миграция“.
Може би сега Европа очаква нова мигрантска вълна от Украйна и това е причината?
Може би. След събитията в Украйна изведнъж темата „миграция“ отново се появи в дневния ред, но последните две години, по време на пандемията, някак си тази тема не съществуваше. Затова ми е интересно да разбера „защо“.
Гореспоменатият сборник е малка част от твоите публикации. Ще разкажеш ли повече за глобалната журналистика, скрита под кориците на новото ти издание?
Благодаря. Донесла съм ти копие и ще ти го подпиша (смее се)…Всъщност книгата е сборник, подготвен под мое ръководство. Той съдържа 17 глави със статии, написани от едни от най-известните преподаватели в областта на журналистиката и комуникациите от целия свят. Всеки е писал по тема, по която има най-голяма експертиза и опит.
Надявам се до края на годината сборникът да бъде преведен и на български. Има интерес от издателството на Софийския университет, както и от други издателства, като в момента главната цел е намирането на финансиране, за да можем да реализираме този проект до край!
Какво съдържа сърцевината на сборника?
Идеята ми беше сборникът да бъде в помощ на моите студенти, особено в САЩ, защото когато водя лекции в тази област, изпитвам затруднения при намирането на актуална литература, която да може едновременно да покрие всички теми.
В сборника светът е разделен на различни региони и се проследява как различните медии, и новите такива, се развиват във всеки регион. В първата глава предлагам модел, който обяснява защо и как медиите срещат своето развитие във времето и в последствие, на базата на този модел, се изразяват очакванията за бъдещото развитие на медийната среда. Има и глава за новите технологии. Разбира се, включени са и т.нар. „фалишиви новини“ и заобикалящите ни актуални теми.
Спомена, че светът е разделен на региони. Къде попада България? Кои са сходните на нас държави?
Ако отворим книгата, ще видим, че България е в главата за Източна Европа и Русия. На базата на различни фактори, един от които е и свободата на словото, Европа е разделена на Източна и Южна, Северна и Западна. Географските и историческите тенденции в регионите също са взети предвид. В този ред на мисли България попада именно в региона на Източна Европа и Русия.
Споменахме България. Липсва ли ти родината и били се прибрала?
България много ми липсва. Дали обаче бих се върнала? Това зависи от професионалните възможности, които биха се открили. Нужна е преподавателска инфраструктура. В моя случай обаче не само за преподаване, но и за научна дейност. В моята област е изключително важно да продължа да публикувам и да взимам участие на конференции. Това е и причината да не мога да погледна в бъдещето, но професионален шанс близо до България, в региона, в престижен университет, който предоставя тези възможности е вероятен.
_________________
Още по темата:
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
