Текст Елица Ценова
Работа – детска градина – вкъщи. Тичане – стрес – умора. Удовлетворение – усмивки – уют. Бяхме свикнали да разполагаме ежедневието си в координатната система на офиса и дома и бяхме овладели почти до съвършенство крехкия баланс между бизнес и семейство. Докато дойде тя – пандемията.
В първите месеци новата реалност драстично сви пространството, на което се простираше ежедневието ни. Изведнъж и офиса, и училището, и детската площадка се побраха в дома. Всеки разкрояваше жилището според собствената си фантазия и възможности. Жените продължиха да жонглират между печката, играчките и компютъра, постепенно откривайки някои предимства на ситуацията.
Миглена Хофер и Северина Дицов са основателки на Austria for beginners – неправителствена организация за правна помощ на мигранти. Четири месеца преди пандемията те създадоха Collaboratory – споделен офис с фокус върху работещите родители, които можеха да оставят децата си за няколко часа на грижите на бавачка. Избират да развиват свой бизнес, за да следват собствените си мечти и за да могат да съчетават родителството и работата.
____________________
Austria for beginners: Интеграцията означава познаване и спазване на местните правила и норми
The Collaboratory – вашият офис, вашият клуб
___________________
Моделиране на времето
Пандемията им поднася куп изненади, поставя ги в неочаквани ситуации и ги изправя пред трудни избори. И все пак двете са убедени, че тези две години са довели и до положителни промени, които ще се утвърдят в новото нормално.
Първият локдаун събира семействата у дома. Това налага старателно премоделиране не само на просторанството, но и на родителските задължения. „От една страна бях щастлива, че съпругът ми може да проследи как протича целия ден на децата и да вижда как растат. От друга страна той не можеше да си представи да работи заедно с тях вкъщи.” Миглена и съпругът ѝ правят специален график на часовете, в които всеки от тях има тишина и спокойствие да изпълнява служебните си задължения, докато другият се грижи за децата. „Бащата е родител като майката и поема задължения колкото нея. Тук не става дума да ми помага, а да участва в домакинството наравно с мен”.
Съпругът на Северина не остава у дома и ходи редовно на работа. Дъщеричката ѝ постепенно влиза в работния ритъм на майка си и проявява пълна съпричастност към ангажиментите ѝ.
Бизнесът като йога упражнение
Едно от най-неприятните проявления на пандемията е липсата на перспектива – не знаеш кога и как ще свърши, не знаеш какво следва, но трябва да си подготвен. Оказва се, че хората трябва да са гъвкави и търпеливи и да предложат модел за всякви ситуации. Дори и за такива, които не идват. За Миглена и Северина, които току-що са създали Collaboratory, идва тежко време. „Знаехме, че първите две години ще са трудни, но нямахме нужда от пандемия, която да ни донесе още предизвикателства”, споделят те. Отговорността за служителите и желанието да се запази вече създаденото споделно пространство ги провокират непрекъснато да измислят нещо ново. Колкото и да разтягаш, осукваш и нагласяш плановете, животът се движи по свои правила. „Имаше период, в който толкова често сменяхме стратегията, че не давахме достатъчно време на старата да проработи”. И двете са благодарни на подкрепата на семействата си, които в този труден момент са техен сигурен гръб.
___________
Шест ползи от виртуален офис за вашия бизнес
__________
В същото време необходимостта от консултации по административни и правни въпроси нараства и Austria for beginners работи на пълни обороти. Голяма част от срещите се провеждат онлайн, комуникацията с учрежденията е чрез мейли или телефонни разговори, документите се сканират и изпращат и получават бързо. Оказва се, че този модел на работа има редица предимства.
Тук съм, за да остана
Работа от вкъщи, видеосрещи, чатове. Неща, на които до преди малко повече от две години бизнес протоколът гледаше с неодобрение, се настаниха трайно в ежедневието. И по всичко личи, че ще останат. Пандемията смекчи официалния тон на срещите, допусна децата до заседателните зали и разми границите на работното време.
„Онлайн срещите сякаш ни направиха по-близки. Чрез камерата влязохме в домовете си, споделихме част от личното си пространство, разбрахме как работи кафемашината на човека отсреща. Ако детето се вмъкне в кадър или ме дръпне за ръка, защото му се играе, предизвиква усмивки, а не пренебрежително вдигане на вежди”. Северина споделя с облечение, че най-после някои предразсъдъци са започнали да отстъпват и децата се възприемат като естествена част от родителите си. И двете с Миглена все още с болка си спомнят случай в банка, когато служителят почти отказва да разговаря сериозно с тях заради детската количка, паркирана грижливо до бюрото му.
„Наложи се да преосмислим някои уж утвърдени модели”, споделя Миглена Хофер. „Започнахме много повече да държим на добре свършената работа, без значение кога и къде, отколкото на прекараното в офиса от 9.00 до 17.00 време”. Според нея преминаването в нов modus vivendi и преместването на офиса в дома вече налага хибридния модел на работа, който дава възможност за по-добро съчетаване на служебните и домашните задължения, респективно за повече свобода. В крайна сметка онлайн срещите спестяват времето за пътуване и стреса по организирането им.
Искреност и уважение
Технологиите и промените в начина на живот в последните две години направиха света на бизнеса по-неформален и гъвкав. Миглена и Северина са категорични, че искреността и доверието остават водещи в отношенията между партньорите. Изненадващо, но точно пандемията, която постави жените пред толкова изпитания, помогна за преодоляването на някои клишета. „Сега ми е по-лесно да обясня на клиент, че имам нужда от още няколко дни, защото детето ми е болно и не мога да свърша работа в уговорения срок”. Този тип откровеност се оценява и всички проявяват повече разбиране към родителството и по-специално към работещите жени. Но и двете продължават да не разбират защо толкова родители бързат да вземат децата още в 15.00 ч от детска градина, при положение че тя е отворена поне до 17.00 ч.
Да се държим като равни
„Ние жените на теория имаме достатъчно много права и свободи. Крайно време е да спрем да чакаме, че някой ще ни поднесе равноправието на тепси, защото ние вече го имаме. Трябва само да го използваме по-смело”.
С тези думи Миглена оголи важния въпрос за равните шансове и възможности за професионално развитие на половете.
Според нея най-трудната битка е с предразсъдъците и наслоените в обществото социални и културни модели. Въпреки че срещаме все повече татковци пред училищата и детските градини, водещо остава убеждението, че жената е отговорна за отглеждането и възпитанието на децата. Бизнесът все още е предимно мъжка територия, а на работещите жени се гледа с недоверие било защото се очаква да излезат по майчинство, да отстъстват заради болни деца и т.н.
„Аз обожавам да работя. Винаги съм била активна и съм съчетавала по няколко работи, защото това ми дава ми увереност и самочувствие. Тази работна динамика не ме прави по-лоша майка”. Миглена е твърдо убедена, че колкото и трудно да се постига баланс, той не е невъзможен. Основна компонента в тази формула е взаимното уважение и подкрепа в семейството. „Решението ни да работим като самонаети лица не е еднолично. То е обсъдено с нашите съпрузи и тяхната подкрепа е важна за нас”.
Северина формулира важен аспект от възпитанието на децата, за който отговорност има не само отделното семейство, но и обществото. „Децата трябва да виждат, че родителите им отиват с желание на работа. Те трябва да израснат с представата, че работата е важна не само заради парите, но и заради вътрешното удовлетворение, че правим нещо смислено, с което помагаме на други хора”.
Пандемията издълба много конфронтационни линии в обществото. В същото време ни показа, че всички сме в една лодка, зависим един от друг и сме способни на емпатия. Обществото ни се променя и редица консервативни модели постепенно изчезват. Женската битка е все по-малко за равноправие и все повече за равнопоставеност.
________________
Още по темата:
Предизвикателството да опазиш психиката си по време на пандемия
Осми март: Стереотипи, неравенство и лични нужди – четири въпроса и шест жени
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
