Интервю Кристиан Ултч, Die Presse
Превод Меланж Булгарен
Маркира ли нахлуването на Русия в Украйна повратна точка в историята?
Това е геополитическа, икономическа и психологическа повратна точка. През 30-те години на миналия век журналистите определят своето настояще като следвоенна епоха. Историците наричат същата епоха предвоенен период.
Свидетели ли сме на края на предвоенната епоха?
Не знаем как точно ще изглежда новият свят. Тази война може да бъде студена или гореща. Едно нещо е сигурно: Изживяваме края на мира в Европа. Трябва да преживеем това в разгара на друга катастрофа, която също ни връхлетя неочаквано: пандемията.
Дали Путин се е радикализирал при самоизолацията по време на пандемията?
Това е спекулативно, но моето тълкуване е в тази посока. В продължение на повече от година руският президент се среща с ограничен брой хора и чете много исторически материали. Известното му есе „Единството на руснаците и украинците“, което се появи през юли, до голяма степен е написано от самия Путин. Той се фокусира върху историческото си наследство. Видяхте ли заседанието на руския Съвет за сигурност преди признаването на „народните републики“?
Спектакъл в двора на деспот.
Всички тези апаратчици са на една и съща възраст. Тази война е не само война на Путин, но и война на едно поколение бивши офицери от КГБ, които не са си простили, че между 1989 и 1991 г. не са направили достатъчно, за да спасят Съветския съюз.
Дали живеят само в миналото или имат план за бъдещето?
Те нямат план за бъдещето. Путин не иска да възстанови Съветския съюз, а старата Русия. Успял е да убеди себе си, че украинците и руснаците са един народ. Той никога не е питал украинците какво мислят по този въпрос. Путин е загрижен за намаляването на населението на Русия. Страхът от демографско изчезване със сигурност играе роля и сега.
Смятате ли, че поведението на Путин е рационално?
Всичко е рационално в определен контекст. А неговият контекст е отмъщението. Путин смята, че историята и Западът са се отнесли зле с Русия. Сега той иска да промени ситуацията.
Защо Путин нанася удар точно сега?
Путин е на 70 години и вероятно не е склонен да се доверява на наследници. Той иска да възстанови статута на Русия в света, докато все още се чувства силен. Второ, той осъзнава, че времето не е на негова страна в руско-украинските отношения. След три години украинците биха били по-добре въоръжени; новото поколение вече не е свързано с руската култура. На трето място той познава настоящата слабост на Запада, разделението в САЩ. На четвърто място Путин вижда колко изтощени са всички общества от пандемията.
Докъде ще стигне Путин в Украйна?
Не мисля, че е чак до Лвов. Основната цел на атаката му е да унищожи украинската независимост и суверенитет. Той иска да смаже украинската армия, да принуди украинския президент да напусне и да преговаря с ново „правителство на мира“.
Възможно е Путин да прави напълно погрешна преценка. Имам впечатлението, че той не разбира украинското общество.
Подценява ли Путин как се е променило украинското общество след анексирането на Крим през 2014 г., колко силна е волята му за борба?
Украинската армия беше толкова унизена, че не се сражаваше през 2014 г., че ще се изненадам, ако не се съпротивлява и този път. Русия е много по-силна от украинските въоръжени сили. Но дали Русия наистина иска да окупира Украйна? Иска ли Русия да вкара 44 милиона украинци под игото си? Това би било като изнасилване.
Путин очевидно е съгласен с пълното скъсване на отношенията със Запада.
Той беше сигурен, че Западът ще наложи санкции. Напълно сме надценили силата на санкциите. Санкциите никога в историята не са спирали танкове. Европейците се заблуждаваха, че в крайна сметка само икономическата сила има значение. Оказва се, че военната сила има значение.
С какви други алтернативи освен санкциите би могъл да разполага Западът?
Байдън не блъфираше. Той даде да се разбере, че американците не са готови да защитят Украйна. Американците се противопоставят на руската стратегия на измама със стратегия на разкриване и публикуват разузнавателна информация за нападението. Едно нещо, което американците успяха да направят, е да унищожат оправданията на Путин. Сега той няма валидно обяснение за нахлуването си в Украйна. Тези лъжи за геноцид в Донбас са наистина нелепи.
Западът не можа да спре Путин нито със санкции, нито с разкритията си. Украйна е поднесена на руснаците на тепсия.
Украйна е сама. Западът не разполагаше с много възможности. Американското общество е уморено от войни. Путин е разпознал това правилно. Той разбира Запада по-добре, отколкото Украйна. Вярваме, че нито един политически лидер не е готов да пожертва икономическия просперитет на своето общество в името на военна операция. Но Путин е различен. По време на пандемията западните държави изхарчиха толкова много пари сякаш тръгват на война срещу корона вируса. От друга страна, Русия увеличи резервите си с 200 милиарда долара и се подготви за истинска война. Но Западът е пропуснал и нещо друго.
Какво?
Докато Западът от месеци наред се чудеше какво възнамерява да прави Путин с войските си, на практика той анексира Беларус. През 2014 г. диктаторът Лукашенко все още се изказваше срещу анексирането на Крим. Сега руските войски нахлуват в Украйна от Беларус. Някога Лукашенко искаше да запази независимостта. Сега той е понижен до нивото на президента Кадиров в руската конституционна република Чечения.
Путин плаща изключително висока икономическа цена. Той изгори мостовете със Запада.
Европа ще промени радикално отношението си към Русия и ще измести фокуса от икономиката към сигурността. Доверието е спаднало до нула. Европа ще се опита да намали зависимостта си от руската енергия. Зад газопровода „Северен поток 2“ стои и идея на германската политика за сигурност: колкото повече търгувате с някого, колкото повече зависите един от друг, толкова по-малък е рискът от спор. Сега откриваме, че взаимозависимостта може да бъде и източник на уязвимост.
Ще има ли сега сътресения в Европа?
Не в еднаква степен навсякъде. Балтийците, поляците или шведите са подготвени за новата ера, но повечето западни общества изобщо не са. В океана корабите никога не потъват заради водата, която ги заобикаля. Корабите потъват заради водата, която е влязла в тях.
На страни като Германия и Австрия им предстои най-голямата маневра за обръщане.
Имаме този меркантилен образ на германците, според който при тях всичко се върти около парите. Това не е съвсем вярно. Най-големият им страх е милитаризацията на Европа.
Дали това е моментът, в който Европа ще преосмисли политиката си за сигурност?
Това е възможно, но не е задължително. Всичко зависи от качеството на политическото ръководство и от общественото мнение. Президентът на Франция Макрон ще настоява за разширяване на военните способности на Европа. На президента на САЩ Байдън вероятно може да се разчита. Но кой знае дали Тръмп ще го наследи?
Възможно ли е заради войната Путин да се сблъска с проблеми в самата Русия?
Може би в дългосрочен план. Санкциите на ЕС ще засегнат сериозно Русия. Войната не е популярна в страната, но не мисля, че ще има масови протести.
Обречен ли е сега Путин да се хвърли в обятията на Китай като младши партньор?
Веднага след като Западът наложи санкции в технологичния и финансовия сектор, Русия трябва да се обърне към Пекин. Това създава нови зависимости. Понастоящем само пет процента от руските финансови транзакции се извършват в Китай. Китайците със сигурност не са доволни от нахлуването в Украйна. Зачитането на териториалната цялост е важно за тях. От друга страна те са благодарни на Путин, че отклонява вниманието на САЩ от Китай. Ако някой има полза от войната в Украйна, то това не е Путин, а Ши.
Ще се изкуши ли сега Китай в сянката на войната в Украйна да завладее Тайван?
Засега Китай няма да предприеме интервенция в Тайван. Американците вероятно ще бъдат принудени да се намесят с военна сила в настоящата ситуация. Можем да продължим да говорим за слабостта на САЩ, но на военно ниво те все още имат превъзходство.
Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Центъра за либерални стратегии в София и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена. Той е автор на месечна рубрика в „Ню Йорк Таймс“ и на получилата широк отзвук книга „След Европа“ (2017). „Светлината, която угасна“ (2019) в съавторство със Стивън Холмс печели наградата “Лайънъл Гелбър“ за най-добра англоезична книга по въпросите на международната политика. Излиза в България през октомври 2020 г. под заглавие „Имитация и демокрация”. Книгите на Иван Кръстев са преведени на над 20 езика. Той е носител на престижната награда за европейска есеистика „Жан Амери“ за 2020 г.
През 2008 г. Иван Кръстев е на 85-то място в класацията на Foreign Policy за стоте най-влиятелни интелектуаци в света, а през 2014 швейцарският изследователски институт „Готлиб Дутвайлер“ го нареди сред 100-те най-влиятелни мислители в света.
_____________
Още по темата:
Иван Кръстев, политолог: Бежанската криза променя радикално политиката в Европа
Иван Кръстев: Кризата промени усещането за бъдеще – интервю за списание А4
Политологът Иван Кръстев е сред най-влиятелните мислите в света
Политологът Иван Кръстев пред „Дер Щандард“: Борисов загуби, но не се знае дали няма да се върне
