Интервю Елица Ценова
Първата ни среща с Жасмин Дегенхарт бе през 2013 г. по повод наградата, учредена от посланичката Елена Шекерлетова за най-добър студент в специалността „Българистика”. Жасмин вече беше посетила няколко пъти България и бе убедена, че в бъдеще ще се занимава с нашия език, който е „пълен с приключения”.
Почти десет години по-късно тя е утвърден преподавател по немски език, а от октомври 2021 г. е лектор в катедра „Немска филология” в СУ”Св.Климент Охридски”.
Жасмин Дегенхарт: Моето интервю с Васил Левски
Какво се случи с теб след последната ни среща?
Всъщност едва сега осъзнавам колко много време е минало оттогава!
В последните години преминах през много промени. Ние преподавателите имаме срочни договори, което предполага и по-чести смени на работното място. Всяка промяна е едновременно риск и шанс. След като завърших във Виена, се върнах в Залцбург и прекарах няколко години в тамошния университет. В отделни периоди имах различни периоритети. Концентрирах се върху немския като научен език, а след това се занимавах известно време с руски и специализирах в Русия.
Какво те доведе в София?
Знаех, че ми е дошло времето за нещо ново. Затова и съм толкова щастлива, че спечелих място за лектор по немски език в Софийския университет чрез програмата за мобилност на лекторите (OeAD). Имах голям късмет, тъй като такова място се открива през няколко години. Случи се така, че доста време нямах почти никакъв контакт с българския език и много се притеснявах да не загубя знанията си. Оставането в България за по-дълъг период е чудесна възможност за мен отново да „активирам” наученото.
Сега преподвам на студентите немска лексика и граматика. От следващия семестър ще имам и лекции по странознание, в които трябва да представя историята, културата, политиката на Австрия. Това е важно, защото дава поглед върху австрийския вариант на немския език, обяснява някои езикови конструкции и помага на изучаващите езика да се потопят по-пълноценно в него.
Това не е първото ти посещение в България. Какви промени ти правят най-силно впечатление?
Когато съм идвала в България преди години по програмата Еразъм или на курсове, съм била предимно във Велико Търново и други градове в провинцията. Спомням си, че първият път в София много ме впечатлиха автобусите и трамваите – бяха стари и някак трудни за слизане и качване. Тогаваше имаше и едни странни магазинчета по тротоарите – прозорче малко над земята, от което ти подават дребни покупки. Все пак тогава бях съвсем млада и непознатото веднага ми хващаше окото.
Сега София изглежда съвсем различно – всичко е по-модерно, по-западно и някак по-комерсиално. По главните улици виждам същите марки магазини, които има и в други големи градове в Европа.
Има ли нещо, с което ти е трудно да свикнеш? Как намираш сега градския транспорт?
Като на всяко място и тук има хубави и не толкова хубави неща. Градският транспорт функционира добре. В началото често се обърквах и тръгвайки за едно място, се оказвах на съвсем друго, но така опознах столицата.
Прави ми впечатление, че в София има много котки. Те са буквално навсякъде и са добре охранени. Съседът ми обясни, че тези котки са кастрирани и имунизирани – явно има хора, които се грижат за тях.
Ежедневието ми е съвсем нормално. Е, асансьорът в блока, в който живея, не работи. От четири месеца има съобщение, че ще се ремонтира. Предполагам, че това е единичен случай и не искам да го слагам в графа „негативи”.
Успяваш ли да следиш културния живот в столицата?
Първите месеци от престоя ми бяха заети с много административни и организационни работи и рядко ми оставаше свободно време. Повечето културни събития, които посетих досега, бяха свързани с четения в австрийската библиотека и с немския език. Вече имам билети за театрална постановка в Народния театър „Иван Вазов”. Успях да да разгледам и Националната художествена галерия.
Ти посрещна Коледа и Нова година не във Виена или Залцбург, а в София. Научи ли някои български коледни обичаи?
Да, отказах се да пътувам около празниците и останах в София. Тук също имаше приятна коледна украса и настроение. На 3 януари се разходждах по улиците и ми направи впечатление, че хората бяха някак по-спокойни, по-усмихнати и се наслаждаваха на почивния ден и хубавото време.
Научих за красивия обичай с питката и монетата в нея. Близо до жилището ми има пекарна, по която разбирам какъв празник идва. По Коледа имаше опашка и продаваха голяма погача, а вътре в нея имаше един лев. Разказаха ми, че на когото се падне тази монета, той ще има голям късмет през новата година.
Преди години каза, че българският език е пълен с приключения. Как се справяш сега с него?
В началото много се вълнувах и притеснявах как ще се справя. Все пак бях позагубила връзката, но доста бързо възстанових знанията си и дори вече надграждам. Винаги има кой да ми помогне и това ми дава спокойствие и сигурност, но досега не съм изпадала в ситуация, с която да не мога да се справя.
Жасмин Дегенхарт: Българският език е изпълнен с приключения
За съжаление заради пандемията контактите ми са доста ограничени. Голямо щастие за мен е, че имам приятелства, създадени още при предишните ми гостувания в страната.
Ти си човек, който се занимава професионално с чужди езици. Мислиш ли, че езиците отразяват промените в обществения живот?
Езикът сам по себе си не е самоцел. Ние го ползваме като оръдие на комуникация и той ни помага да се разбираме в ежедневието. С него изразяваме емоциите си, изказваме желанията си, предаваме знанията си.
Всеки език е отворена система и непрекъснато приема в себе си нови, но и услужливо „забравя” някои по-стари думи. И сега по време на пандемията виждаме как в ежедневната ни реч използваме непознати досега думи. Някои съществуват отдавна, но не сме имали нужда да ги включим в активния си речник. Други са съвсем нови.
Езикът е като пластелин – той поема новостите, смесва ги със съществуващата реч и така става по-богат.
Понякога не знаем защо точно се случват някои промени, но е по-добре да ги приемем, отколкото да се опитваме да поставяме граници на езика.
Онлайн преводачите стават все по-добри и прецизни. Те ще заместят ли нуждата от изучаване на чужди езици и работата на професионалните преводачи?
Тези онлайн преводачи имат редица предимства. Те са много полезни при пътуване в държави с непознат език и помагат за преодоляване на редица трудности. Така хората вече не се страхуват, че ще изпаднат в неловка ситуация и по-смело общуват. Това пък стимулира желанието да се учи чужд език.
Нека не забравяме, че езикът не е само набор от думи, а в него е закодирана и културата и историята на всеки народ. Затова, ако искаме наистина прецизен художествен превод, ще трябва да разчитаме на човешките знания и умения.
Изкуственият интелект помага на професионалните преводачи да работят по-бързо, но финните настройки, детайлите все още са само от компетентността на хората.
А в каква посока ще се развива учебният процес след пандемията?
Онлайн преподаването е добра възможност, но само като добавка към живия, непосредствен контакт със студентите. Времето в университета не е само за трупане на теоретични знания, но и за създаване на контакти. Ние хората имаме нужда да се събираме, да обменяме емоции. За нас е важно да сме част от група, от общност. Не случайно сам човек трудно оцелява. В днешно време страхът от самотата е съвсем основателен.
Аз виждам моите студенти предимно на екрана на компютъра. Някои са много амбициозни, други трябва да бъдат подтиквани да учат. Липсва ми спонтанността в общуването, неочакваните запознанства, шегите в паузите. Сега всичко е много стерилно. Мисля, че онлайн часовете ще останат и след пандемията, но няма да са основният способ за обучение и преподаване.
Какви са плановете ти за 2022 година?
За първи път нямам специални планове. По принцип обичам да планирам, но покрай пандемията се научих да вземам решения по-бързо и спонтанно и да се радвам на възможностите такива, каквито идват.
Имам идеи да продължа да преподавам. Искам да пътувам, но все още не знам кога и къде. При всички случаи ще се пробвам да преведа стихове на Блага Димитрова на немски език. Това е огромно предизвикателство за мен и ще ми отнеме доста време. Много харесвам тази поетеса и искам да направя творчеството ѝ достъпно и за моите приятели в Австрия.
