Отново отбелязваме обесването на Васил Левски. Дали водени от чувството за вина, че никой не се е опитал да го спаси по пътя му към бесилото, по традиция честваме по-тържествено деня на възкресението му в народната памет от деня на раждането му.
Левски отдавна се е превърнал в морален критерий за поколения българи, при все че заветите му си остават недостижими и непосилни за следване.
Дела трябват, а не думи.
На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел.
За Отечеството работя, байо! Кажи ти моите и аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.
Техните милиони жълтици нека си бъдат техни!
И не забравяйте – Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме.
Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност.
Ние сме жадни да видим Отечеството свободно, па ако щат ма нареди да паса и патките, не е ли така?
Левски безспорно е бил много по-осъзнат от съвременниците си, знаейки ясно какво и защо иска за родината и най-вече как да го постигне. Често се впускаме да търсим героичното в Апостола, да изследваме неговия непоклатим дух и вяра, забравяйки, че той е бил човек. Обичал е да хапва маслини, да пее, да разговаря с хората.
Затова и на този ден си припомняме неговата любима песен, а историята за нея ни е разказана от журналистката Даниела Горчева.
В едно от писмата си до Кирил Тулешков Христо Ботев пише: „Приятелят ми Левски, с когото живея, е нечут характер. Когато ний се намираме в най-критично положение, той тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три дена, а той пее и се е весел. Вечер, дордето ще легнем – той пее; сутрин, щом си отвори очи, пак пее. Колкото и да се намираме в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш сичките тъги и страдания. Приятно е човеку с подобни личности!“
Панайот Хитов също отбелязва певческия талант на своя знаменосец, който бил „неустрашим, не кусваше ни вино, ни ракия, нито пък пушеше. Едничкото нещо, към което имаше страст, бяха свободата на отечеството и старите народни песни, на които той беше майсторски певец“.
По повод годишнината от обесването на Левски Даниела Горчева (списание „Диалог“, Холандия) припомня следната история, разказана от Мария Буюклиева от село Войнягово. Тя е свързана с любимата песен на Апостола.
Една вечер Кольо Бочевски отива при Левски и му казва:
„Да знайш за кво съм дошъл. В ниделя жъ съ жена. Дудой дъ тъ покана на сватбата дъ ми додиш”.
А той му отговаря: „Хубаво братко, че мъ каниш, но кат си нямам пукнат грош в джеба какво жъ подам на невястата да мъ запомни?”.
Слушай Даскале! Не ти щем подараку. Жъ додиш, сватбата да ми красиш, жъ ми попейш и жъ ми поиграйш”.
И така, в неделята сватбата тръгнала към Кольови. Пред вратата му се събрал много народ. И Левски бил там, най-отпред. Ама той не изчакал навалицата и прескочил високия дувар. Като го видяли сватбарите отишли да видят как Даскал Васил успя да прескочи толкова висок дувар. Всички се слисали, а бай Ангел свалил шапката, ударил я в земята и казал:
„Брей такъв пъргав чиляк само в Стара планинъ може да се роди. Бравос, Даскале!”.
Когато застанали младоженците да ги даряват, Левски също се наредил и казал: „Аз ще подаря на Кольо този големият нож, за да може да коли не само прасетата, но и най-големите свине. Да е честит Кольо и на двама ви. Дано, вашти деца се родят в свободно Българско!”.
Селяните го чули и се просълзили.
На сватбата като наредили вече трапезата Левски казал: „Чакайте бе братя, жъ седнъ между вас да няма обидени!”.
И като викне та запей, чак тавана продънил. То било глас, то било чудо:
„Какво е цвете Нено, Нениле, цвете цъфнало, цвете цъфнало „…
И още колко песни Даскала е изпял. Всички стояли като омагьосани. А като затананикало кеменето онази му ръченица, той пръв повежда хорото навън и високо се провиква. Години наред все за сватбата на Кольо Бочевски селяните говорели и песните на Даскал Васил запявали. Мила и свидна е тези песен за най-старите жители на карловското село Войнягово. И те често казват: „Ще се намери ли някой да предаде на поколенията нашите красиви народни песни, като песента на Дякона „Какво е цвете цъфнало…”?
Най-истинските чисти изворни песни за Апостола от Карловско безспорно остават „Отдавна ли си момне ле калугерица” и „Турци от Калофер слязоха..”, изпълнени по блестящ начин от народните певици Тинка Пешева/от село Пролом/ и Донка Колева/от Каравелово/, чиито изпълнения останаха за винаги във фонотеката на БНР.
Абонирайте се за безплатния месечен електронен бюлетин на Меланж Булгарен
Единственият професионален запис на песента „Какво е цвете цъфнало…” регистриран във фонда на националното радио е в изпълнение на народната певица Мария Колева в съпровод на Оркестъра за народна музика на БНР, а обработката е на композитора Коста Колев.
Историята се публикува с изричното съгласие на Даниела Горчева.
________________
Още по темата:
Жасмин Дегенхарт: Моето интервю с Васил Левски
176 години от рождението на Васил Левски
140 години от обесването на Васил Левски
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.