„Когато бях на 20 години, прекарах една година в английски колеж. В средата на декември имаше коледен фестивал и дойдоха хора от най-различни националности. Пътувахме към летището, когато ръководителката предложи всеки да изпее коледна песен на своя език. След миг автобусът се изпълни с мелодията на „Тиха нощ, свята нощ“. Песента звучеше на поне 30 различни езика, но те се сливаха и всеки разбираше другия. Никога няма да забравя тази хармония и това спонтанно отправено послание за мир и любов“. Това ми разказа фрау Претч, докато обменяхме обичайните съседски коледни пожелания.
Песента, прекосила всякакви културни, религиозни и териториални граници, тръгва от Австрия и бързо се превръща в един от символите на християнския празник. Тихият призив за мир, любов и доброта обединява хората от цял свят и въпреки различните традиции, те празнуват едно и също събитие – раждането на Христос.
Между легендите и историческите факти
Различни легенди, преплитащи случайности и чудеса, разказват историята на създаването на песента. Тя ни връща повече от 200 години назад във времето в църквата „Св.Николай“ в малкото австрийско селце Оберндорф близо до Залцбург. Според една от тях на 23 декември 1818 година помощник викарият Йозеф Мор с ужас открива, че мишките са повредили меха на органа. Изпаднал в паника той трескаво търсел решение, за да има все пак музика на месата за Рождество. Може би сам да напише тържествена песен? На лист хартия, почти на крак, нахвъря няколко стиха и отива в съседното градче, където живее учителят и органист Грубер. След доста уговорки музикантът се съгласява да помогне на приятеля си и написва мелодия към думите за песента, която трябвало да се изпълни от двама солисти и хор в съпровод на китара.
В действителност немският текст е написан от Йозеф Мор още през 1816 г., когато е млад свещеник в църквата в градчето Марияпфар Австрия. На 24 декември 1818 г. Йозеф посещава учителя музикант Франц Грубер, негов съсед и приятел в Оберндорф, и го моли да напише музика по неговата поема, която да не се изпълнява на орган. Според някои причината е, че органът наистина е повреден, според други – пасторът искал нов химн за Рождество. Важното е, че мелодията била композирана и песента действително прозвучала в църквата още същата вечер.
Случайна находка
По-късно Карл Маухер, майстор на органи, няколко пъти посещавал църквата, за да ремонтира музикалния инструмент, и случайно намерил копие на композицията, което отнесъл у дома си. Така коледната песен бързо да се разпространява в Австрия, а оттам и в съседна Германия.
Органистът Грубер имал късмет и макар със закъснение от 36 години познава славата и на старини се радва на заслужена почит и уважение. Днес къщата му в градчето Халайн е превърната в музей.
Не такава е съдбата на викария Йозеф Мор – той умира в пълна нищета пет години преди пруският император да се заинтересува от песента.
Откриване на авторите
През 1831 година „Тиха нощ, свята нощ“ (на немски: „Stille Nacht, heilige Nacht“) за първи път се появила в два песенни сборника в Берлин и Дрезден. На мястото на имената на авторите пишело: неизвестни.
Малко повече от 20 години по-късно пруският крал Фридрих Вилхелм IV толкова харесал песента, че наредил да бъдат открити създателите й. Това станало съвсем случайно.
Директорът на хора на австрийския град Залцбург, който поел задачата да ги издири, направил забележка на едно от момчетата, че не пее правилно коледната песен. Неговото смайване било огромно, когато юношата му отговорил, че знае по-добре как тя се изпълнява, тъй като баща му я е написал. Директорът веднага заминал за Халайн, където живеел бащата на момчето – Франц Грубер, органист и ръководител на местния хор, който пък посочил приятеля си – свещеника Йозеф Мор, като автор на текста.
Пътуване по света
„Тиха нощ, свята нощ“ е изпълнена пред кралския двор в Лондон през 1827 г., после в Москва през 1831 г. и в Ню Йорк през 1839 г.
Песента е изпята едновременно на немски и на английски език в дните на Коледното примирие през 1914 година по време на Първата световна война, защото текстът и мелодията са били познати на войниците и от двете страни на фронтовата линия. Тогава германският корнпринц Вилхем изпраща водещия тенор на Берлинската имперска опера да повдигне духа на войниците в окопите. неговото изпълнение на песента предизвиква аплодисментите и на френските войници от другата страна на фронтовата линия, защото мелодията им е позната.
Точно както 50 години по-късно 40 човека в един автобус пеят на същата песен на 30 различни езика.
Още по темата:
Празници с дъх на ванилия или история на коледните сладки
Първият адвент бележи началото на подготовката за Коледа
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
