Пъстра българска група, водена от екскурзоводката Диана Пиперова, посети Дюрнщайн
Потънал в зеленина, по-притихнал от обичайното, но все така с велосипедисти, тикащи колелетата по централната улица, Дюрнащайн посрещна групата българи, решили да посветят неделния ден на долината Вахау. Поводът, разбира се, е разходката „Средновековна романтика в Дюрнщайн – разходка с екскурзовод“ организирана от Меланж Булгарен. Наш верен гид отново бе Диана Пиперова.
По правило тематичните ни разходки са посветени на Виена, но от време на време се изкушаваме да напуснем града и да представим и други интересни дестинации. Макар и на 80 км. от столицата Дюрнщайн привлече много приятели на историята. За нас беше удоволствие да посрещнем гости и от България, съседна Словакия и Линц. Пъстратата ни група събра хора на всички възрасти – от деца в колички и на тротинетки, ученици и студенти до пенсионери.
Какво видяхме
Дюрнащайн е с дължина не повече от 400 м и човек трудно може да се загуби из тесните калдъръмени улички. Затова пък каменните къщи, крепостните стени, манастирите и църквите са скътали спомени за битки, сватби, любови, заговори, за богати и бедни години.
Диана Пиперова ни разказа за лозята, покриващи склоновете на хълмовете, за вината, за прочутите кайсии на Вахау и многобройните специалитети, които местните жители приготвят от тях.
Обстойно ни запозна с историята на английския крал Ричард Лъвското сърце, прекарал 14 месеца в плен, четири от които в крепост край Дюрнщайн. Откупът за него бил невероятна за времето си сума – 35 тона сребро! Любопитна подробност е, че векове по-късно в последните монети шилинги се намирали остатъци от него.
Реката има важно значение за развитието на градчето и е спомогнала за превръщането му в преуспяващо селище през Средновековието. В този ден Дунав бе надигнал нивото си и бе всичко друго, но не и син, но корабите и шлеповете продължаваха да пътуват по водите му.
Отделихме време и за красивата синьо-бяла църква, разчетохме символите на входа ѝ и коментирахме щрихи от бароковата ѝ украса.
След като извървяхме кажи-речи всички улици в Дюрнщайн, претрупвани с информация, доволни от наученото групата ни си направи снимка за спомен.
Часовниците и стомасите ни подсказваха, че е време за обяд. А в Дюрнщайн не е никак трудно да се намери уютен ресторант с вкусно меню. И нямаше как да не завършим с деня с нещо сладичко в вкус на кайсии.
С благодарност
Екипът на Меланж Булгарен благодари сърдечно на всички, които споделиха деня с нас. Щастливи сме, че имаме толкова любопитни и всеотдайни читатели. Денят ни бе прекрасен и заради новите приятелства, хубави мигове, шегите и радостта да сме заедно.
Благодарим и на екскурзоводката Диана Пиперова, която отново майсторски ни преведе през средновековното минало на Дюрнщайн, подчертавайки и днешната му романтика и красота.
Ще се радваме да се видим отново и на следващата ни разходка през август.
