Той идва пак честит и вдъхновен
със слънчеви усмивки и букети –
най-славният, най-българският ден,
запазил паметта на вековете.
С.Стаменов
Текст Д-р Ирина Владикова, директорка на българско училище „Св.св.Кирил и Методий“, Виена, преподавателка по български език и литература
24 май – ден на българското слово и култура, а словата не ми стигат да опиша чувствата си на учител в този ден.
Вълнението здраво ме завладява – сега ще ги видя, леко срамежливи и дистанцирани, но искрени и доверчиви във взаимността ни. Усещам как незабелязано усмивка се залепва на лицето ми в радостното предусещане да ги видя, да зърна отново техните умни, сияйни лица. Как ми се иска да ги прегърна, да им кажа колко скъпи са ми били минутите с тях, колко много са ми дали разговорите ни в час, как заедно с тях ме е боляло от несправедливостта и студенината на заобикалящия ги свят, как съм се радвала на всеки техен споделен успех, колко много ще ми липсват…
А те бързат! Бързат да пораснат…
Бързат да отлетят от Българското ни училище на 5-тия етаж, от техните учители. Бъдещето е пред тях! И те бързат към него силни, уверени, вярващи… Време е вече да ги пуснем сами да летят и реализират мечтите си!
Горя от нетърпение да науча как са минали първите изпити от матурата им. Трудно ли е било?! Макар да знам със сигурност, че тази година всички мои дванадесетокласници ще се справят отлично с изпитите, се вълнувам, тревожа се за тях… И защо ли!?
Може би защото учителят е учител само ако обича своите ученици, живее с ежедневието им, дарява ги със знанията си, израства с тях … и душата му никога не остарява.
Випуск 2021 – пораснали, хубави млади хора, отделили скъпоценно време от подготовката си за третия матуритетен изпит в сряда, за да поднесат цветя пред паметника на Светите братя Кирил и Методий в двора на БКИ „Дом Витгенщайн“ – знаково място за всички българи във Виена, да си вземат „довиждане“ със своята учителка. Мило ти е на сърцето. И сълзите сами се стичат по лицето… Вятърът ще ги изтрие и този път в очакване на есента.
Цветя, цветя, цветя …
Ръцете не стигат да ги обгърнат. В знак на благодарност моите ученици ми даряват цветя. Даряват ми и нещо друго, безценно – своите успехи, своята признателност в часа на раздялата … „Госпожо, благодарим Ви!“
А аз? Прибирам се у дома, разпилявам цветята из къщата и се опитвам да излея чувствата си в слова. Аз съм техният учител по български и език и литература – останал без думи заради дарената любов…
На добър час, мой ВИПУСК 2021!
__________________________
Още по темата:
