Текст Христина Въчева
Ритуалите и концертите като форма на човешка комуникация сближават отдалечени епохи и култури. Пандемията с Ковид 19 отне естествената необходимост на човека да се среща и общува със себеподобните. Локдаунът доведе до забрана за оперни и театрални продукции и глад за концерти.
Как влияе тази ситуация на хората на изкуството? Разговарям с две известни българки: Йоанна Каменарска, концертмайстор на Държавния филхармоничен оркестър в Хамбург и Надя Димитроф, известна пианистка и музикален педагог на свободна практика в Бремен.
Какво ги свързва? На първо място любовта към класическата музика, на второ – благородството на духа, желанието да участват в благотворителни проекти, които сбъдват детските мечти и усмихват света.
През последните четири години двете българки са част от Благотворителното дружество на д-р Анели София Рекер от Бремен, носител на най-голямото отличие“Bundesverdienstkreutz” от президента на Германия Франк-Валтер Щайнмайер за хуманната си дейност по света. Двата концерта на талантливите музикантки сбъдват мечтата на повече от 2000 деца от Непал /Южна Азия/ и Сиера Леоне /Западна Африка/ да посещават училище една цяла учебна година. Дори локдаунът не отказа двете българки от мисията им да творят добро на хората в нужда. Следва феноменален спектакъл с майсторски интерпретации на пиано на Надя и музикалната криетивност на Йоанна, спектакъл, който предизвиква възхищение и потапя публиката в едно невероятно магическо преживяване. Този път обединени около благородната кауза на д-р Христо Алексиев и неговата “Аrs & Humanitas” да подобрят социалния живот на децата и младите хора от приюта на отец Иван от Нови Хан. Осем грандиозни благотворителни концерта през последните няколко години с обичаните от всички произведения на Бетовен, Брамс огласят стените на Огледалната зала в най-големия Музей на изкуствата и художествените занаяти в Хамбург. За да отключат нова вълна от духовна топлина и доброта. Удивителна творческа енергия на двете българки и виртуози, които с брилянтната си техника и интерпретация предизвикаха възхищение и гордост!
И още една тяхна солидарност и гражданска позиция в дните преди “Избори 2021”: музикален запис в “You tube”- обръщение към сънародниците ни да дадат своя глас за възстановяване на държавността в България.
Как се чувствате в обстановка, в която не можете да се срещата редовно с публиката си?
Й.Каменарска:Чувствам се от една страна привилегирована, че имам време, за да дам нов живот на някои артистични импулси, от друга – липсва ми контакта с публиката, усещането за споделяне на съдържания с екзистенциален характер. Изкуството има нужда от този процес на развитие. В момента работя едновременно над себе си, правя равносметка на живота си, разчиствам миналото си. Упражнявам солови партии с удоволствие, преосмислям основни параметри в свиренето. Синът ми, студент по пиано в Хамбургския университет по музика, споделя моя ден. Креативен и изобретателен, той се занимава не само с класика, но и с попмузика, пеене, танци. Вдъхновява ме със своите идеи. Имаме вече една съвместна изява пред приятели: заедно изсвирихме Бетовен, соната 7. Toва ме зарежда с много оптимизъм.
Н.Димитроф: Мисля, че и в тази неблагоприятна на пръв поглед ситуация, можем да намерим много положителни неща за себе си: възможност да се вглъбим и да поработим върху онези важни моменти, които сме пропуснали, когато хората бяха в концертните зали. Липсва ми публиката и нейните зареждащи аплодисменти. Концентрирам енергията си върху музикални произведения, които се нуждаят от повече работа, за да узреят в мен. Удоволствие е да преоткривам музиката на гениалния Бетовен: една вселена – взрив от сила, страст и красота, подчертани с много драматизъм. Неговите сонати за пиано – многопластови и различни са едно докосване до света на съвършенството, докосване до вечността. В момента работя над някои стилистични насоки, които трябва да овладея. Продължавам да преподавам, работата ми с младите хора е един много добър начин да развиваме и усъвършенстваме уменията си заедно като музиканти, така виждам надежда за едно по-добро бъдеще, за един по-добър свят. Едно от най-важните правила за музиканта е да слуша интерпретациите на големи светила в музиката, които ти помагат да откриеш своя почерк, да намериш своята индивидуалност.
Подкрепя ли Германия и нейното правителство хората на изкуството?
Й. К: Аз получавам заплата. Но знам от приятели, че получават финансова подкрепа от германското правителство.
Н.Д: Да, това е една голяма помощ от страна на немското правителство, но то носи след себе си и една голяма отговорност към тези, които идват след теб, нашите деца, бъдещето на вселената.
Какви перспективи се изправят пред Вас с отшумяването на Ковида?
Й.К.: Мисля да направя повече записи, имам идеи и за социални проекти. Затъжих се за публиката, имам хубави идеи за концерти в България, но мисля засега да останат в тайна.
Н.Д: Имам различни проекти, които са в момент на обсъждане, но не бързам да ги споделя преди да се превърнат в реалност.
Какво Ви дава всяко завръщане в България?
Й.К.: България ми създава домашен уют, неповторимо усещане за автентичност, междучовешка топлина и разбира се – приключения. Имам много приятели…
Н.Д.: С времето все повече оценям предимствата на музикалното образование, което получих в моята Родина. Прекрасна система и преподаватели, които ти помагат да израстнеш не само като творец, но и като личност и да продължиш напред.
Биографични данни за Йоанна Каменарска:
Израснала в музикално семейство, на 10 години тя е солистка на детската Филхармония “Пионер”. Възпитаничка на Йосиф Радионов, Р. Ричи и Игор Озим. През 1995 г. записва в биографията си 2 специални награди на майсторски клас на Р.Ричи в Берлин и покана да продължи образованието си в Моцартеума в Залцбург.Трупа световен опит в майсторските класове на известните проф. Шмуел Ешкенази Шмуел, Игор Ойстрах… Взема участие в различни фестивали и концертни цикли в Европа и Южна Америка. Работи с диригенти от световна величина като Пол Гудуин, Денис Ръсел Дейвис и др. Успешните участия в България със симфоничните оркестри на София, Русе и Варна ѝ носят радост и удоволетворение. През 2002 год. става Лауреат на Международните конкурси ”Моцарт” в Залцбург и “Надежда Симеонова” в Хасково. През 2007 започва нейната кариера като Концертмайстор на Симфоничния оркестър на Северногерманското радио, 2008 г. – Концертмайстор на Държавния филхармоничен оркестър в Хамбург. Първата жена – българка, Концертмайстор, в града на Брамс – един от водещите музикални центрове на Германия .
Биографични данни за Надя Димитров:
Родена в София, в семейство на музиканти. Баща ѝ, композиторът Крум Табаков, е първият ѝ учител, който я повежда уверено към света на музиката. От 6-годишна учи пиано при професор Лидия Кутева. Възпитаничка на НМУ“Л.Пипков”, завършва НМА “проф. Панчо Владигеров “ в класа на проф. Лили Атанасова. Пианистката Гина Табакова е нейн ментор в цялостното ѝ развитие на музикант. Следват майсторски класове в Родината и чужбина. От 1997 г. живее и работи в Швейцария, последните 23 години – в Германия. Изявява се като солист и камерен изпълнител на концерти в Хановър, Карлсруе, Бремен и Хамбург. Нейни партньори на сцената са Михай Замфир, Инес Кьолер, Мартина Июнг… Ярка концертна изява във Франция и Испания със съпруга си – баритона Иван Димитров. От 2012 – 2018 съвместни благотворителни проекти с известната цигуларка Йоанна Каменарска. Активна преподавателска дейност с млади хора, носители на награди в престижни конкурси в Германия.
