1 май е празник на труда и работническата солидарност и се отбелязва в повече от 80 държави по света. По стара традиция обаче в първия ден на май площадите на много градове и села в Австрия се украсяват с така нареченото майско дърво – висок ствол, украсен в края със зелен венец и панделки.
Дървото винаги е било символ на живота и отразява желанието за растеж, плодородие и стабилност. Затова и често майското дърво се извисява на площада чак до есента, когато се благодари на Бог за новата реколта (Erntedanktag). Обичаят да се издига майско дърво е популярен също в Германия, Чехия, Словакия, Швейцария като различни елементи и детайли се променят в зависимост от региона.
Има различни обяснения за
корените на тази традиция.
Някои източници сочат, че за първи път майско дърво в Австрия е издигнато през 1446 година. Обичаят се свързва със св.Валпурга, която е канонизирана за светица на 1-ви май 779 г. От нейното име идва и Валпургиевата нощ – празник, честван в нощта на 30-ти април срещу 1-ви май с палене на огромни огньове в името на настъпващата пролет. В германската средновековна митология Валпургиевата нощ е празник на вещиците, които заедно с други нечисти сили се събират в деня на св.Валпурга на връх Брокен в планината Харц, за да попречат на идването на пролетта.
Според традицията майското дърво се отсича точно през Валпургиевата нощ – на 30-ти срещу 1-ви май като се внимава върхът му да се запази цял. То трябва да се опази до сутринта от кражба и затова специална група младежи бди над него. При старателната му обработка се набляга на шлифоването, за да не се нарани някой при монирането му.
Най-предпочитаният вид дърво е брезата, тъй като тя първа се разлиства след студената зима и символизира сила и красота, жизненост и смирение, светлина и радост. В някои райони се използва и смърч.
Издигане на дървото
Издигането на майското дърво е свързано със специален ритуал, в който участват само млади мъже. Подготвеният ствол минава тържествено през цялото село, често придружено с музика. За издигането му се използват само пръти, а от мъжете се изисква не просто мускулна сила, но и концентрация и екипна работа, за да се оттласне прътът и да се закрепи здраво в предварително подготвената дупка в земята. След ритуала по издигане на дървото, хората се отдават на веселие, песни и танци.
Поради ограниченията, свързани с коронакризата, тази година няма тържества и веселия, но все майското дърво се издига по площадите като символ на пролетта, надеждата за плодородна година и жаждата за живот.
