Да очакваш дете по време на пандемия е предизвикателство, с което много жени в последната година се борят. Как се променя режимът на прегледите и престоят в болницата, какви са страховете и емоциите, какви са надеждите им?
Текст Елица Ценова
След повече от година в режим на пандемия и ограничения сякаш започнахме да свикваме със състоянието на локдаун, домашен офис, дистанционно обучение. Животът ни придоби нов ритъм, а ежедневните ни стъпки се разполагат в координатната система на защитни маски, дезинфектанти и два метра отстояние.
Всички сме засегнати от новите правила, от неочакваните ограничения и несигурност, но има една специфична група, която трябва да преодолее не едно, а цяла система от неизвестни.
Жените, готвещи се да стават майки, и тези, които се сдобиват с рожба по време на пандемия, се сблъскват по особен начин с необичайната ситуация. Към страховете как ще се справят с раждането и гледането на дете, сега се наслагват и други тревоги.
Голямата несигурност
През май 2020 г. Вера ражда третото си дете. Знае много добре какво трябва да се случи по време на бременността и по-късно в болницата. И докато всичко тече нормално и тя е уверена, че е подготвена за очакващите я промени, животът се променя буквално за една нощ – светът се оказва скован от пандемия, а Австрия влиза в първия тежък локдаун. За останалите това означава домашен офис, дистанционно обучение или спиране на работа, но за нея затварянето се изразява в намалени прегледи в последните месеци на бременността и натрупване на страхове от неизвестното. Това е периодът на почти пълното затваряне на болници и лекарски кабинети, знае се малко за вируса и разпространението на заразата и още по-малко какво ни очаква след седмица или месец.
Сходна е ситуацията и с Виктория и Деян. Пандемията ги сварва в очакване на близнаци. Бременността протича нормално, но Вики има нужда от редовни прегледи и консултации с лекар. „АКН се превърна във военен лагер. На портала трябваше да се представя здравна карта, паспорти, писмо от лекар. Всичко това създава допълнително напрежение към и без това напрегнатото очакване”, спомня си тя. Случило се е да пропусне преглед, веднъж за малко да не я върнат заради липса на документ, въпреки че е повече от очевидно защо иска среща с лекар.
Мира също трябва да изживее първата си бременност в необичайни условия и да промени представите си за този толкова важен период от живота. Прегледите са по-редки, навсякъде се спазват строги хигиенни мерки, лекарите са предпазливи. Тя се опитва да не се поддава на страховете и ходи до последно на работа.
В тази необичайно стресиращата обстановка персоналът в болниците остава добронамерен и полага грижи да предпази родилките от излишни тревоги и притеснения. „Лекарите и акушерките бяха мили и не ни стресираха излишно”, казва Мира. А това е важно, когато сред грижите за малкото ревящо човече, трябва да се мисли и за маска, тестове, дезинфектанти.
Баща зад стъклото
Очакването и раждането на дете е емоционално събитие за цялото семейство. Бащата също има своята роля и отговорност в този период, но сега се оказва объркан, изолиран и дори безпомощен зад плексигласовата преграда.
„Вече трябваше да ходя на лекар сама и таткото се почувства изолиран и разочарован”, споделя Вера. Той не е допуснат в болницата нито по време на раждането, нито по-късно като посетител. Подава детското столче на портала и чака специална линейка да докара съпругата му и бебето. Първите прегръдки и целувки са буквално на тротоара пред болницата. „Обстановката бе доста потискаща и много от хубавите емоции ни бяха спестени или погълнати от страхове”.
Фактът, че не може да бъде до Вики в първите часове след раждането се отразява болезнено на Деян. Той признава, че се е чувствал изключително безпомощен, чакайки у дома. „След операцията тя беше сама с близнаците, не можеше да става, а аз не можех да ѝ помогна. Това е едно от най-травмиращите ми преживявания от този период”. Първата му среща с децата е виртуална благодарение на модерните телефони.
В хода на пандемията режимът в болниците се променя и през декември Мира има право на един посетител на ден за един час и може да разчита на успокояващото присъствие на майка си. Таткото прегръща първородното си дете едва на изписването. „Щеше да бъде по-хубаво, ако можеше да идва. Не му беше приятно, но трябваше да се примири”.
Освен че остават изолирани през повечето време, бащите са натоварени и с огромната отговорност да не пренесат зараза у дома. „Информацията, която ни затрупва отвсякъде, ни кара да се страхуваме от другите, но и да се плашим, че сме заплаха за най-близките”, споделя Деян, припомняйки си страховете, които е изпитвал докато е чакал на опашка в магазина.
Валерия Никола е собственик на фризьорски салон Valleriya и майка на две момчета на 7 и 3 години. Тя очаква третото си дете през месец октомври 2021 г.
Вие вече имате две момчета. Как се решихте по време на пандемия да увеличите семейството си с трето дете?
Аз съм на мнение, че децата избират родителите си. Така че не ние го решихме, то просто избра нас за свои родители.
С какво бременността Ви сега се различава от предишните две?
Разликите от преди са, че сега трябва да се носят маски и на места искат негативен резултат от ковид тест. Записването в болницата става онлайн, тоест веднъж за три болници по желание, и след това чакаш за отговор. Хубавото е, че се спазва дистанция и има повече възможности да бъда сама в стая без да доплащам за тази екстра.
Имате ли притеснения и страхове, свързани с Ковид 19?
Нямам притеснения.
Какъв свят бихте искали да покажете на детето си след една година?
Хубав въпрос Много бих искала децата ми да видят нещата, както по принцип са били – нормални, а не „новото нормално“ (маски, тестове, психоза, страх и още много др.негативни неща).
Самота vs. виртуални срещи
През март 2020 всички се оказахме в нова ситуация – толкова непозната, че не разполагахме с думи за нея. А думите са ни нужни не само, за да описваме страховете си, а и за да изразяване любовта си. Пандемията затвори хората в тесния кръг на семейството. Жените споделят, че близостта в тези месеци, преодоляването заедно на новите предизвикателства е рефлектирало в укрепване на връзката и е направило бременността и първите месеци от живота на бебето много по-лично и интимно преживяване.
И все пак една от големите липси, белязали този период, е живата връзка с близките и приятелите. Подготвителни курсове за раждане и груповите срещи с други майки се провеждат онлайн. Така отпада възможността за обмяна на опит, за личен разговор, за индивидуални контакти. Това води до натрупване на усещане за самота и изолация сред жените.
„За да не се излагаме на излишни рискове, не отидохме лятото в България” и близките много ми липсваха, споделя Мира.
Семейството на Вера обича да се събира с приятели, да бъдат навън, да имат активен социален живот. Сега тези контакти са ограничени. В последния месец от бременността тя намира подкрепа в акушерката, която я посещава всяка седмица. „Жената идваше у дома. Преди да влезе се опаковаше цялата в защитно облекло – маска, ръкавици, очила. Мереше тоновете на бебето, кръвното налягане, но най-вече си говорехме. Тя отговаряше на всичките ми въпроси и чисто по женски ме успокои и ми вдъхна кураж. В този момент имаме нужда не само от физическа, но и огромна психическа подкрепа”.
„По време на бременността контактите ми с други майки бяха само чрез Фейсбук. Нямах никакви развлечения, никакви срещи с приятели. Следях броя на заразените и мерките, които се налагаха и се чудех как ще се отрази всичко това на бебета ни”, споделя Виктория.
(Не)споделена радост
Част от националната ни култура е да споделяме радостите си с повече хора. Не случайно имаме специални обичаи за първите 40 дни на бебето, за първите стъпки, за първия рожден ден. В резултат на ограничените контакти и затруднени пътувания много баби и дядовци в България все още не са виждали внучетата си. Бащата на Вики е успял да се порадва на близнаците за няколко дни през лятото, но останалите роднини ги виждат как растат само виртуално.
Мира не може да сподели радостта си с приятелки и трябва да избира с кои три да се види, за да не наруши разпоредбите за събирания на хора. Вера също изпитва остра липса на социален живот, на усещане за нормалност.
След раждане жената е в особено емоционално състояние и има нужда от спокойствие, сигурна и уютна среда. Колкото и близките да се опитват да я обгрижват и подкрепят, в условията на пандемия и повсеместни мерки стресът е сякаш във въздуха.
„Много е потискащо да се чувстваш като престъпник, когато чакайки в лекарския кабинет случайно се прокашляш”, разказва Деян. Обикновени делнични занимания като пазаруване, пътуване с метрото се превръщат в източник на напрежение, ако човек се окаже в ситуация да не може да спази дистанция, да кихне или пропусне да дезинфекцира ръцете си.
„Нищо не е както си го представяхме в първите дни на бремненността. Имаме приятели, които искат да ни помагат, но не можем да се възползваме. Всичко е толкова сюреалистично – от затворените магазини до виртуалните срещи с родителите в България. Все още спомените от нормалния живот са свежи и знаем какво пропускаме”. Това е обобщението на Деян за преживяванията им от последната година. Усмивките на бебета, които през май ще навършат годинка, са най-голямата надежда и утеха, че животът продължава.
Когато търсите специален подарък за новородено, разгледайте оригиналните и креативни предложенията на Baby Lala – малките специални неща, които правят празника специален.
Онлайн магазин: www.facebook.com/Baby.Lala.Windeltorten
Административни перипетии
Идването на бял свят на бебетата носи и задължението за тяхната регистрация, изваждане на необходимите документи и български паспорти. Това е времеемка задача и при нормални обстоятелства, но в условията на ограничения, онлайн записване на часове, карантини и куп неизвестни, може да се превърне в изтощително преживяване. Особено на фона на безсънните нощи и грижите около новороденото.
Вики и Деян трябва да направят и още една важна стъпка – да се преместят в ново жилище. Тя пък съвпада с коледните празници и поредния тежък локдаун. „Трябваше ни нова адресна регистрация. Но паспортите на децата изтекоха, защото направихме временни, нямаше как да чакаме месеци за постоянни. А те бяха необходими за издаването на анмелдебешайнигунг. Решаваме да отидем до консулството за нови, но консулът беше заразен и службата спря да работи. Та впрегнах мои приятели, говорихме с общината и издадоха мелдецетели със старите паспорти. Въобще, пълен хаос и много стрес, тъй като трябва да се извадят в началото много документи, нужни за детски, майчински”.
И въпреки всички ограничения
и едва кретащите социални връзки, новият живот напира.
С вик бебета влизат в свят, загубил обичайната си динамика, позамрял, объркан, но обичащ и гостоприемен по своему. В уютната прегръдка на мама и тате малките същества са защитени от страховете и притесненията, обхванали обществото ни. Отговорност на всички нас е да им осигурим спокойно детство и нормален свят.
Австрия: Полезна информация за бременност и раждане по време на корона криза:
geburtsinfo.wien/corona/ – информация за всичко, свързано с бременност и раждане по време на пандемия
www.aktionleben.at/site/beratenhelfen/schwangerschaftundcorona
www.austriaforbeginners.at – консултации по правни и административни въпроси на английски, немски и български език
www.oegb.at/themen/arbeitsrecht/mutterschutz-und-karenz/ – защита по време на бременност и майчинство
Още по темата:
Какво трябва да знаят бащите, които искат да ползват т.нар. Papamonat?
Как родителите могат да се възползват от семейния бонус, влизащ в сила от януари 2019 г.
Регистриране в България на дете, родено в Австрия. Изваждане на временен паспорт на дете без ЕГН.
Anmeldebescheinigung – сертификат за регистрация, регламентиращ престоя в Австрия
Екипът на Меланж Булгарен се стреми да предоставя актуална и достоверна информация на своите читатели.
Ако харесвате нашата работа и имате желание, подкрепете ни.
